В последните години Здравка Евтимова зае мястото, което ѝ се полага в българската литература. Дали новият ѝ роман стига високия критерий, вдигнат с предишните книги или умората от успехите я е застигнала? Въпросите ще я стигнат във вторник, 16 октомври, от 19 часа в литературния салон на Пловдив в "Петното на Роршах".
„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.
„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.
