Прекрасната сграда на Шнитер е запазена в автентичен вид на улица 4 януари, хората обаче не я забелязват
Паулина Александрова
Къщата, от която Алеко Константинов се отправя към смъртта, чака да бъде преоткрита. Тя е там, сгушена между няколко лъскави гигантски кооперации, близо до храм Св. Св. Кирил и Методий, на улица 4 януари. Все още жива, напълно автентична, но в окаяно състояние, сградата по проект на Йозеф Шнитер може да има ново бъдеще, защото със сигурност има какво да ни разкаже и даде. Стига някои й обърне внимание и стига собствениците й се решат на това. Нужна е единствено стриктна реставрация, тъй като поне на пръв поглед градежът е напълно здрав, покривът също. А историите, които се крият под него, са подходящи за дълги и напоителни хроники. Тя е къщата на Иван Личев.
До съвсем скоро в нея е кипял живот. Възрастна дама с отношение към наследството не е пипнала дори дограмата на превъзходната творба на Шнитер. Запазени са и автентичните капаци по прозорците, монтирани преди повече от век. Жената е ценяла красотата и историята на сградата. За нещастие обаче приключва земния си път и оставя постройката на приумиците на времето, на фасадните терористи и собствениците си наследници, които се стараят да я запазят, но не е ясно докога. Само полуизсъхнала лоза показва наченки на живот в постройката. Ежедневно хората минават покрай красивата сграда, но не й обръщат внимание. А само ако знаеха, че това е домът, от който Алеко е поел към смъртта...
Владимир Балчев разказва за последната спирка на Щастливеца преди куршума в общия си труд с Петко Петков Забравеният град. През 1885г. архитект Йозеф Шнитер построява великолепна къща за един от най-видните пловдивчани – Иван Личев, чиято личност е ангажирана в много посоки. Той е бил поборник за национално освобождение, дарител, политик, общественик. Освен това Личев бил и голям особняк, ходел с калпак и бил негативно настроен към европейските дрехи. Според него българите получили много свобода наведнъж, а това ще им донесе нещастие.
Колоритният дом на Иван Личев често бил посещаван от бъдещия премиер Петко Каравелов и други видни граждани на Пловдив, а неговият зет Недко Каблешков дори отворил адвокатската си кантора под същия покрив. Като забележителен общественик и юрист, Недко също бил в близки отношения с много известни българи. Една вечер при него на гости се отбил негов колега, но не кой да е, а самият Алеко Константинов. Каблешков искал да запознае твореца с местна красавица, но Щастливеца отказвал, тъй като имал уговорка да пътува до Пещера заедно с Михаил Такев. Така писателят поема към смъртта. Край село Радилово била устроена засада на Михаил Такев. Куршумът предназначен за него, обаче, застига Алеко и го пронизва смъртоносно.
След инцидента години наред Недко Каблешков се измъчва, че не е задържал писателя в онзи фатален ден. Ако беше останал в Пловдив, Щастливеца щеше да избегне смъртта, а може би и да имаме още една изпепеляваща любовна история.
Това минало все още е съхранено под покрива на къщата на 4 януари и може да бъде спасено. Къщата на Иван Личев, чака новото си бъдеще. Дано то бъде истинско, красиво, с поклон пред историята и архитектурата. А пловдивчани да спрат да я подминават.
https://mail.kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/682-kashtata-na-ivan-lichev-v-plovdiv-posledna-spirka-na-shtastlivetza-predi-smartta?start=190#sigProId6115f693cf
