Съседна на широкоизвестните къщи на Димитър Георгиади и Никола Недкович, тя не е толкова популярна и посещавана. Все на Трихълмието, но скрита зад висока ограда, тя е позабравена или напълно непозната за пловдивчани. Къщата на Иван Черноземски обаче се възражда за нов живот върху – буквално и метафорично – многото пластове история, които пази. Тя се намира непосредствено след къща Недкович, в посока храма Света Неделя. В нейните тайни ни въведе изпълнителният директор на сдружение "Бизнесът за Пловдив" Александър Стайков.
Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ се зае с реставрация на къщата, която ще се превърне в обществено достъпен културен център. Като много други качествени дейности, работата тече постепенно, бавно, но и по нужния ред. Къщата бе отворена за посещение през септември, но постепенно достъпните места ще се разширяват. До момента са инвестирани около 500 000 лева. С помощта на безценния труд на реставраторката Елена Кривошиева и нейния екип, възстановили не една и две къщи в Стария град, вече можем да видим куп богатства във възрожденската къща.
Историята
Къщата е построена в средата на 60-те години на XIX век. Като много други по Трихълмието, тя не е известна с името на своя създател. „При задълбочено проучване установихме с голяма сигурност, че най-старият собственик на имота е абаджията Никола хаджи Анастасин“, споделят от Бизнесът за Пловдив. В последствие там се настанява и Иван Черноземски, който е виден общественик, свързан с електрификацията на града. През 1919 година той създава частна дизелова централа - първата, която захранва с ток различни обекти в Пловдив. Друга знаменита негова къща е имало зад театъра, на мястото на днешната камерна сцена, но тя вече не съществува.
След 9 септември възрожденската къща вече не е в частни ръце. Преминава през различни държавни структури – Министерство на външната търговия, в последствие е и приемно здание за специални гости на Панаира. Днес тя продължава да е публична собственост, но под грижите на „Бизнесът за Пловдив“.
Архитектурата
Сградата е типична симетрична къща по терминологията на изследователя архитект Христо Пеев. Днес в долния етаж е с голямо помещение и стаи от двете страни. Стълбище, разположено вдясно от централното помещение, води до втория етаж, който има подобен план. Голямото помещение – хайет – на втория етаж е впечатляващо и днес, но типично възрожденско решение: почти цялата предна фасада е в прозорци. Просторният двор и югозападна фасадата правят това помещение изключително добре осветено.
Построена в последните десетилетия преди Възраждането, около 1865 година, тя вече не е с кирпичени стени, а от т.нар. „гивгирени“, т.е. с тухлени стени. През годините претърпява известни промени – например при регулация на задната улица „Развигор“ са отрязани еркерите. Те са възстановени по-късно през 70-те при реставрацията на къщата.
Интериорът на къщата е богато декориран – запазени са няколко ниши „алафранги“ с пейзажи от различни градове, с които, вероятно първият собственик е търгувал през XIX век. Според реставраторите в две от нишите са изписани Венеция и Истанбул. Реставрирани са също таваните и други декоративни мотиви по стените. Предстои още работа, като например по задната фасада към улица „Развигор“.
Къщата крие и интересни тайни, които тепърва ще се разкриват за публичен достъп. На пръстите на едната ръка се броят къщите в Стария град с вътрешни бани – хамами. Именно къщата на Иван Черноземски е една от тях, като неговата реставрация предстои. Подземието на къщата е също особено интересно - огромно пространство, едно ниво под улица „Цанко Лавренов“, но на нивото на улица „Развигор“. Там в продължение на 20-ина метра може да се проследи римската крепостна стена от 172 година, издигната от Марк Аврелий, която освен около Трихълмието, е преминавала приблизително покрай Малката базилика, до улица „Капитан Райчо“, днешния площад „Централен“ и същите огромни добре оформени камъни можем да видим на Джумаята около Римския стадион.
Бъдещето на къщата
След две години работа, в което къщата и двора ѝ придобиват коренно различен вид, от сдружението разкриват, че тепърва имат сериозни планове за следващите месеци и години. „Много средства и време са нужни да следващите дейности, но постепенно вървим. Ремонтът върви отгоре надолу – първо покрива, втория, първия етаж и постепенно слизаме надолу“, разказа за „Под тепето“ Александър Стайков от сдружение „Бизнесът за Пловдив“.
„Процесът върви бавно, но няма как да е иначе – къщата е стара, паметник на културата. Детайлните трябва да се спазват и да се реставрират в автентичния им вид“, коментира още той.
Първият етаж ще бъде културен център, в който ще има различен тип мероприятия. В момента там могат да се видят картини от големи майстори, сред които Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. Платната са част от частната колекция на Стоян Даскалов. Там ще може да има различни литературни четения, концерти, изложби и т.н. „Тези средства, които са вложени тук, да бъдат видими и достъпни за всички- това е нашата идея“, добави още Стайков.
