Теодор Караколев

Скътано в Родопите – достатъчно далеч, за да е спокойно и прохладно, но и достатъчно близо до Пловдив – е малкото китно летовище Бяла Черква. С интересна съдба и история, то днес е леко позабравено, но все още привлича туристите – предимно тези, които имат собствени вили там. Заровихме се в архивите и личните истории на местни, за да припомним историята на това красиво място. За да провокираме разговор за бъдещето му. Там и в момента са живи няколко над 100-годишни сгради, изключително достолепни и красиви, но обречени, ако някой не им обърне внимание и не ги спаси.

„Една от разликите между летовище и селище е, че в летовището няма гробища“, така започва разказа си за китната местност Андон Андонов – бивш областен управител от времето на Иван Костов. Той е наследник на революционера възрожденец Иван Андонов – и продължава традицията, която сродникът му е създал в родопското летовище.

„Прадядо ми е съратник на Захари Стоянов“, разказва Андонов, докато показа различни документи и снимки, които все още пазят връзката между двамата. Възрожденецът Иван Андонов, участвал в Априлското въстание, Съединението и преживял цялото развитие на България до 30-те, е сред създателите на курортното селище. Заедно със Захари, те посещават манастира, дал името на летовището „Бяла черква“.

Малко по-късно, то вече се оформя с вили една по една. Преди повече от 100 години пътят до там е бил много по-труден от сега. Но, докато днес разхлаждането в града е сравнително лесно, то тогава е било жизнено важно да се търсят по-спокойни места из планината. И ако стари извори пазят спомени как почти целият град се е изнасял към Родопите в летните пловдивски жеги, то към 1900-ата година бурният живот вече не е позволявал това да се случва толкова масово.

Цялата статия и галерия със снимки може да видите в Под тепето.

Изящният поет Виктор Самуилов бе окичен с Орфеев венец на церемонията по откриването на най-големия литературен фестивал у нас „Пловдив чете” тази вечер на Античния театър. Наградата бе присъдена на твореца за високи постижения в съвременната поезия. Бизнесменът Димитър Георгиев увенча Виктор Самуилов на древната сцена с пластиката на Жорж Трак и му връчи плик с 5 хиляди лева, които лично е дарил за премията към високата награда за поезия.

„Напълно в реда на нещата е да бъда благодарен. Не зная дали до днес съм научил тази магическа азбука, която прави от пишещия човек писател”, каза Виктор Самуилов. Носителят на Орфеев венец за тази година подчерта, че освен благодарен е и много смутен заради компанията от венценосци, в която попада.

Призът Златна четка за художествено оформление на книга кметът Здравко Димитров връчи на Люба Халева. „Това е награда с особена тежест”, заяви тя.

„Благодаря ви, че не изоставихте „Пловдив чете””, обърна се към публиката преди церемонията по връчването на двете награди организаторът на фестивала Божана Апостолова.

Програмата продължи с народни танци и концерт на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени.

Националната литературна награда „Христо Г. Данов” за цялостно творчество бе присъдена на писателката Здравка Евтимова тази вечер. Церемонията, организирана от Министерство на културата и Община Пловдив, се състоя преди минути в къща – музей „Христо Г. Данов“ в Стария град.

Пишещата на пет езика и превеждана в 35 страни авторка не успя да присъства лично на награждаването, като призът от нейно име прие издателката Божана Апостолова.

Наградата за Българско издателство бе връчена на „Просвета – София“. Вивиан Асса триумфира в категорията „Автор на българска художествена литература” с книгата си „Моят Шабат“ на издателство „Факел“. „ Чест за мен е да връча тази награда на наградите, лишена от всякакви дискурси”, каза писателят Недялко Славов, преди да връчи статуетката на Вивиан Асса.

„ Малко шокирана съм. Никога не съм се изживявала като писател. Просто си драскам. Книгата я написах за децата и внуците си, които не живеят в България. Те трябва да знаят откъде идват, за да бъдат стойностни хора”, каза Вивиан Асса.  

Наградата за превод на художествена литература взе Албена Стаменова, за превод на книгата „Писма до Украйна“.

За автор в областта на хуманитаристиката журито избра Хюсеин Мевсим за книгата „Земя пределна. В категорията „Автор на издание за деца” наградата спечели Тони Шан (Антоанета Николова) за „Приказки за страната Е“.

Кирил Златков, художник на книгата „Поезия. Ронсар“ от Пиер дьо Ронсар, взе наградата за художествено оформление, а Lexicon – Платформа за българска литература заслужи приза в категория „Представяне на българската клика. В раздела „Библиотечно дело” наградата отиде у  Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Хасково.