Теодор Караколев
Скътано в Родопите – достатъчно далеч, за да е спокойно и прохладно, но и достатъчно близо до Пловдив – е малкото китно летовище Бяла Черква. С интересна съдба и история, то днес е леко позабравено, но все още привлича туристите – предимно тези, които имат собствени вили там. Заровихме се в архивите и личните истории на местни, за да припомним историята на това красиво място. За да провокираме разговор за бъдещето му. Там и в момента са живи няколко над 100-годишни сгради, изключително достолепни и красиви, но обречени, ако някой не им обърне внимание и не ги спаси.
„Една от разликите между летовище и селище е, че в летовището няма гробища“, така започва разказа си за китната местност Андон Андонов – бивш областен управител от времето на Иван Костов. Той е наследник на революционера възрожденец Иван Андонов – и продължава традицията, която сродникът му е създал в родопското летовище.
„Прадядо ми е съратник на Захари Стоянов“, разказва Андонов, докато показа различни документи и снимки, които все още пазят връзката между двамата. Възрожденецът Иван Андонов, участвал в Априлското въстание, Съединението и преживял цялото развитие на България до 30-те, е сред създателите на курортното селище. Заедно със Захари, те посещават манастира, дал името на летовището „Бяла черква“.
Малко по-късно, то вече се оформя с вили една по една. Преди повече от 100 години пътят до там е бил много по-труден от сега. Но, докато днес разхлаждането в града е сравнително лесно, то тогава е било жизнено важно да се търсят по-спокойни места из планината. И ако стари извори пазят спомени как почти целият град се е изнасял към Родопите в летните пловдивски жеги, то към 1900-ата година бурният живот вече не е позволявал това да се случва толкова масово.
Цялата статия и галерия със снимки може да видите в Под тепето.
