Йосиф Ваацлав Шнитер е роден през 1852 г. в Чехия, в семейство на потомствени архитекти и инженери. След завършването на висшето си образование във Виена, се мести в Москва, където приема православието и става доброволец в Руско-турската освободителна война. По този начин пристига и в България, а след края на войната се установява в Пловдив и започва своята активна строителна дейност. Проектира редица обществени и частни сгради не само в Града под тепетата, но и в други части от страната. Автор е на първия регулационен план на града, изработен в периода 1888 – 1891 година и утвърден с княжески указ през 1896 година. На 30 април 1905 г. става български поданик, а  през 1914 г. ръководи възстановяването на Пловдивския водопровод. Там прекарва повече от три денонощия и заболява от пневмония, заради която впоследствие умира.  Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив“, а името му завинаги ще се свързва с историята на градоустройството и пловдивската архитектура.

С днешната статия екипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата ще ви разведе виртуално из 5 от частните къщи, които той е проектирал. За съжаление някои от тях са съборени и по този начин безвъзвратно изгубени, но други и до днес се използват.

„Дворецът“ на Драган Манчов

Приятелството на Йосиф Шнитер с книгоиздателя Драган Манчов датира още от първите години след Освобождението. Жилището, изградено от Шнитер за него, дълго ще се сочи за пример за изящен стил и ще привлича възхитените погледи на пловдивчани и гостите на града. То е на два просторни жилищни етажа, а композицията ясно заявява високия имуществен статус на собственика и естетическите разбирания на проектанта.

В сградата Иван Вазов (който живеел отсреща) редактира списание Наука и вероятно тук са замислени одите от Епопея на забравените. Посрещани са и редица от най-уважаваните гости на града, общественици, писатели и дипломати. След фалита на книгоиздателя той е принуден да продаде постройката.  Скоро след това в нея се нанася Окръжното управление, после – Областната управа, а към днешна дата в там се помещава кметството на район Централен на Пловдивската община.

Къщата на Иван Андонов

Иван Андонов е виден радетел за българската свобода, съратник на Левски и един от строителите на съвременна България.  Къщата, която архитектът проектира непосредствено срещу сградата на Централна гара, в продължение на десетилетия е свидетел на значими политически, културни и обществени събития. Тя е класическа просторна еднофамилна къща в характерния за Шнитер стил. И до днес е собственост на фамилията Андонови, но скрита зад неугледни временни постройки и нуждаеща се от ремонт – е изгубила голяма част от очарованието си.

Къщата на Йоаким Груев

Построена през 1910, къщата на видния деец е една от малкото, запазили и днес непокътнати характеристиките на Шнитеровия стил. Тя се намира в непосредствена близост до някои от най-основните следи, останали от дейността на прочутия архитект. Двуетажната сграда, разположена в подножието на Сахат тепе, е идеално вместена в природния релеф впечатлява с изчистената колонада, елегантното вито стълбище и просторна тераса. Тя е една от последните представителни жилищни сгради, проектирана от Шнитер и сякаш затваря кръга.

Къщата на Куцоглу

Сградата е построена по поръчка на тютюневия търговец Васил Куцоуглу. Търговецът я използвал , когато пристигал в Пловдив по различни дела. Знаменитият имот на Гладстон е паметник на културата с ансамблово значение и бе съборен скандално през 2019-а година.

Къщата на Иван Герджиков

За съжаление, тази великолепна къща с колони на улица „Шести септември“ също е била съборена и на нейно място е построена Търговско-промишлената палата, а сега там се намира Съдебната палата.

Интересен факт е, че въпреки големия брой сгради, които той лично е проектирал, видният архитект не успява да построи дом за себе си. Не е имал своя къща,  живял е под наем, сменял квартира след квартира. Казват, че приживе е дарявал по-голямата част от хонорарите си на бедните.