Райна Кацарова

Наоколо цари сценична треска, всички се суетят за нещо, публиката на Античния театър е нетърпелива, обратното броене е включено, въздухът пропуква от напрежение. Всеки момент приказката ще започне.  

С фатографа Ванеса Попова изчакваме зад кулисите музикантите от P.I.F да приключат с „чекинга“ (издебваме ги минути преди концерта за откриването на „Пловдив чете“) и имаме една единствена цел – да се снимаме с тях. Тайно се надявам и на разговори за книги. Пръв край нас минава вокалистът Ерсин Мустафов. Той веднага откликва на внезапните ми въпроси:

– Коя беше любимата ви детска приказка?

– Детска приказка? Олеле! Аз не им помня заглавията, но беше една книга с народни приказки. Такава, голяма, с твърди корици. Отпред имаше юнак с бял кон и планините бяха заострени, като гребен. Та, за този юнак приказката ми беше най интересна. Един вълшебник му беше дал гребен и като го гонят лошите, той го хвърля зад гърба си и се появяваха заострени хребети и скали и така той се спасяваше и побеждаваше. Наистина, тези приказки бяха много интересни и много вълшебни. Иначе, приказките на Ханс Кристиан Андерсен също ми бяха любими.

– А следите ли съвременната литература?

– Много малко, за съжаление.

– Нямате време?

– Да. И с театъра е същото положението.

– Вие сте много заети хора.

– Малко така стана, да!

– А как стигате до текстовете на песните?

– Пишем си ги. На днешно време музикантите станаха малко така – не само да отидеш да свириш на концерта. Трябва всичко да си направиш сам, защото няма музикални компании, които да се занимават с теб и трябва да си всичко. И мениджър, и текстописец, да пишеш музиката, да правиш репетиции и да се развиваш в онлайн пространството. Но, все пак, прочетените книги ни оформят по някакъв начин и ни помагат във всички тези дейности. Благодаря за поканата и пожелавам успех на фестивала.

След Ерсин край нас минава Владимир Михайлов и преди да потъне в гримьорната, ни обещава, че след малко ще ни обърне внимание. Ванеса отива да снима други неща, аз стоя и си мисля: „Той е звезда, няма да стане, откажи се!“ След малко обаче, актьорът се появява готов за сцената и отговаря на въпросите ми.

– Четат ли певците, музикантите, артистите?

– Четат, разбира се. Тези музиканти и певци, които аз харесвам, четат.

– А вие?

– Аз също, винаги, когато имам време. А когато нямам време, чета статии и нещо в по-кратка форма. Чета на порции – започвам няколко книги и ги редувам. Напоследък просто не ми остава време да се потопя в един роман, да си лежа вкъщи, да си чета дни наред, слушайки музика и въобще…

– Скоро някои автор да ви е направил впечатление – български или чужд?

– Освен на Георги Господинов и Захари Карабашлиев, аз съм голям фен на Милен Русков. Участвал съм във филма „Възвишение“, което беше за мен страхотно приключение и съм безкрайно щастлив от това. Също така, мои приятели издадоха книги. Това са Иван Владимиров Нав и Петко Славов, като и двамата много сериозно стъпиха с техните романи.

– Петко Славов миналата година имаше представяне тук на Пловдив чете.

– Страхотно! Той е музикант, който не само чете, но и пише Аз също пиша, но не книги, а текстове.

– Поезия?

– Текстове за песни – да, вече много години, така че, както баща ми се шегуваше: „ Чукча писател, Чукча не читател!“ Наистина, много е важно да четем и да се опитваме да научим децата си на това, но то най-вече се случва с личния пример.

– А любима приказка?

– Детска! О, да – „Приказка без край“ на Михаел Енде, „Малкият принц“ – това са книги за възрастни, но те са  приказки. И много други, които, като например любимата ми „Властелинът на пръстените“, която за мен също е приказка нищо, че е в три тома плюс „Хобит“, плюс „Силмарилион“. Но да – много обичам приказки. Обичам и басни например баба ми ми приспиваше с Доналд Бисет като бях дете. Освен това на Радичков „Ние врабчетата“ ми беше много любима детска книга. Също Валери Петров – любим автор от дете и още продължава да бъде. Така че – да, безкрайно много и безкрайно любими книги имам и се радвам, че участвам в този празник на книгите. Радвам се, че съм се докоснал до тях. Родителите ми са ме възпитали по този начин и това има огромно значение.

– Има ли голяма разлика между хората, които четат и тези, които не четат?

– Мисля си, че няма как да няма, защото, все пак, няма какво да се лъжем – прекрасно е да гледаш кино и театър, но при това съревнование и съпоставяне между киното и четенето го има това – при един хубав роман, все пак, „режисьорът“ си ти. Въображението се развива – това не можеш да го замениш с нищо друго.

– Какво е посланието на групата към пловдивчани с този концерт?

– Прекрасно е, че можем да се видим. Ние бяхме скоро тук с P.I.F. и с моята група, като част от ‚Нощ на звездите“ на Енчо Керязов, а тази година ще гостуваме с „Исус Христос супер звезда“ пак на сцената на Античен театър и ги каня, както днес, веднага да идват, защото след малко започваме! Искам да кажа, че винаги се радвам, когато сме в Пловдив. Наистина, усещането е винаги много по-различно да свириш в Пловдив, да се разхождаш под тепетата, да отидеш в Капана. И така, искам да им кажа, че са щастливци, защото живеят в този град!

Така завърши този разговор за книги и двадесетата приказка на „Пловдив чете“ започна с рок концерт.

А снимките? Получиха ни се много хубави.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Фотограф: Камелия Григорова – Си ен а

СНИМКИ ТУК