Петя Банкова, стажант
Градът под тепетата безспорно успява да развълнува всеки, който го посети или се докосне до него по някакъв начин. На празника на Пловдив решихме да разровим архивите за песни и стихотворения, вдъхновени от древния град.
Един от българските творци, вдъхновили се от Пловдив е поетът Дамян Дамянов. Той описва града като загадъчен и лиричен, привличащ с магия към своята земя с тракийски дъх. Не бихме могли да спорим с поет като Дамян Дамянов, затова оставяме неговото произведение за Пловдив да ни пренесе във времена, изпълнени с романтично чувство и любов към Града под тепетата...
Какъв загадъчен-лиричен град!
С каква магия вечна ме привличаш?
Не знам защо тъй много те обичам,
Не знам с какво ме дърпаш все назад
към своята земя с тракийски дъх,
Под своя свод - усмивка на славянка...
Дали, минавайки през тебе, свойта сянка
Не съм оставил в твоя древен мъх?
Дали не съм оставил своя глас
В небето ти с Орфеевото ехо
Или пък някъде под витите ти стрехи
В предишен свой живот живял съм аз?
Не зная. Толкоз разнолик народ
През твоите земи се е кръстосал,
Че може би в кръвта си още нося
Един неподозиран твой живот!
Не зная. Но със въздуха си тих
Ти ме опиваш с нещо тъй огромно.
И аз днес всичко искам да си спомня.
Като в обърнат Дебелянов стих.
Иван Вазов също не успява да устои на чара на града и през 1882г. пише „Кръгозорът на Пловдив”, а след това една година по-късно пише и краткото стихотворение „Пловдив”.
Въз три хълма горделиво
Пловдив се възноси
и полето послушливо
свойта дан му носи.
И Марица бистро, леко
гърди му прохлажда,
и Балканът отдалеко
поздрав му проважда.
Пловдив обаче явно може да предизвика и чувство на самота и безпомощност, както се случва с автора Димчо Дебелянов. Премествайки се от Копривщица в Пловдив, той е само на 9 години и обаянието на града някак му убягва. Своето усещане за града той описва в сонета „Пловдив”.
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - престани:
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
Градът е причина и за написването на текстовете на редица песни, като песента „Густо, майна, Филибето”. Историята на песента всъщност е следната – през 1997г. певецът иска да „подари” на живеещите в Пловдив песен, написана специално на пловдивски жаргон. И така се ражда „Густо, майна, Филибето” – песента на Георги Минчев.
Освен нея, разбира се, вероятно сте чували и песента на Диана Експрес „Балада за Пловдив”. Митко Щерев споделя в интервю преди години, че е написал музиката през 1975г. на един дъх след като прочел стиховете. Споделяме част от тях с вас...
Във Пловдив, във града вековен,
там далеч, там далеч...
Една нощ спря да бий сърцето ми
и нищо друго...
Един зелен безспирен поглед,
там далеч, там далеч...
Тази година Пловдив се сдоби и с песента „Този вечен град”, дело на рок бандата „Докторите”. Песента е пример за това, че прекрасния Град под тепетата вдъхновява всички артисти, независимо от жанра – от поети до рок банди, градът успява да накара всеки да изпита по нещо различно, а това са само част от „плодовете” на чувствата, породени от Пловдив.
