Един от пловдивските архитектурни шедьоври е къщата на семейство Каишеви на Сахат тепе. Неудобният ъглов парцел на кръстовището на улиците „Антим I” и „Кирил и Методий“ е дал шанс на архитект Светослав Грозев да сътвори истинско бижу, което и до днес впечатлява специалисти и любители на архитектурата. Освен един от най-представителните обекти от българския архитектурен модернизъм, сградата съчетава в себе си и различни специфики, пазещи традицията от Възрожденската архитектура.
Историята на къщата на „Антим I”17 може да се проследи още от годините около българското Освобождение. До днес на къщата стои табела, която информира, че Захари Стоянов е спал в тази къща. Разбира се, става дума за по-стара постройка, която е била на това място. Сегашната къща се появява през 1931 година. Имотът оригинално е собственост на една от дъщерите на Хаджи Гьока Павлов – Христина от жена му Нонка. Големият пловдивски богаташ и благодетел има общо три дъщери – другите две имат къщи на други два ъгъла на това кръстовище.
Христина сключва брак с мъжа си, с чието име всъщност помним къщата – Никола Каишев през 1922 година. 10 години по-късно вече мислят за нов дом. Така се стига до архитект Светослав Грозев. Фамилията е заможна и парите не са проблем – те се занимават с тютюнопроизводство.
Никола Каишев притежава един от складовете, които са точно срещу Централна гара. Любопитно е, че той е имал социалистически идеи, като издава кратка брошура, в която подкрепя създаването на монопол в българското тютюнопроизводство. През 1934 Кимон Георгиев дори го кани за министър на финансите. Той обаче предпочита висш пост в БНБ.
Изборът на проекта обаче остава у Христина. Архитект Грозев предлага няколко варианта, от които тя да избере. Христина Каишева е имала афинитет към изкуството – след завършване на Девическата гимназия в Пловдив тя учи пиано в Германия. Владеела е френски и руски език.
След окончателното завършване на проектите, семейството отива за 6 месеца на обиколка в Европа. През това време архитект Грозев е имал пълна свобода да завърши сградата. Той е докарал родопски бригади, които са се славили като най-добрите майстори по това време. Вътрешното обзавеждане също е на европейско ниво – семейството избира интериора по чуждестранни каталози.
Стилът на сградата показва добрите умения на Светослав Грозев да твори в стила на модернизма. Трудният терен – както острият ъгъл, така и стръмният склон, са били голямо предизвикателство. Грозев обаче се възползва много добре от традицията на Възрожденската архитектра в България, с която в Пловдив той е бил много добре запознат. Едно от тези решения са триъгълните еркерни отстъпи – с тях ъгълът на имота на долните етажи се изправя в прави ъгли в стаите на горните етажи.
Сградата, която е една от гордостите на Пловдив, е част от изложбата „Български архитектурен модернизъм: Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те години“. Изложбата се открива на 15 декември от 18 часа в Total sport. На 16 декември от 10:30 ще се проведе и обиколка сред интересните обекти от модернизма в Пловдив, като сборният пункт е зелената сграда на ул. „Иван Вазов“ до СОУ „Патриарх Евтимий“.
