„Изкуство и дискусия“ в галерия „Капана“ възстановява легендарната изложба от 1958 година и задава въпроси, които звучат актуално и днес

Може ли една картина да раздели художници, критици, журналисти и публикации в продължение на пет месеца? Може ли една изложба да промени начина, по който говорим за изкуството? Именно към тези въпроси се връща новият проект на Градската художествена галерия – Пловдив „Изкуство и дискусия“, открити снощи в галерия „Капана“. Градски местни справочници

Експозицията не просто пресъздава Окръжната художествена изложба от 1958 година. Тя възстановява духа на едно време, в който художественият избор неизбежно се сблъсква с идеологията, а спорът за една картина се превръща в спор за свободата на твореца.

Още при откриването на директора на ГХГ Красимир Линков подчертава, че зад проекта стои трудът на десетки хора – куратори, реставратори, музейни специалисти, дизайнери и изследователи.

„Тази изложба е дело на много повече хора, отколкото изглежда на пръв поглед“, каза Линков, като специално открои работата на съкуратора Милена Китипова, автор на изложби и графичен дизайн.

В центъра на експозицията отново стои монументалната картина на Анастас Стайков „Мома се с рода прощава“, останала в историята с популярното име „Родопска сватба“. Именно тя предизвиква най-ожесточените спорове през 1958 година. Следващата изложба произведението изчезва от публичното пространство за десетилетия, оценявано по чудо и днес, след сложна реставрация, отново е във фокуса на вниманието чрез дигитална реконструкция на реставрационния процес.

За ръководителя на катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия доц. д-р Бойка Доневска най-голямата стойност на проекта е, че дава възможност за публикация да „влезе в духа на времето“.

По думите ì картината на Стайков постепенно престава да бъде просто художествено произведение и да се превърне в изпитание за критериите, с които обществото оценява изкуството.

"Дискусията постепенно отива в друга плоскост – за критериите, с които оценяваме изкуството. Който има право да съди за изкуството, който има право да оцени своето значение. След изложбата от 1958 година всичко е различно – говори се по различен начин, възприема се по различен начин. И днес имаме възможността да се намесим в този разговор от една съвременна гледна точка", каза Доневска.

доц. д-р Сузана Николова насочи вниманието към съдбата на вашия художник. Тя припомни, че Анастас Стайков работи осем години върху платното, което впоследствие се превръща в причина за драматичен обрат в творческия му път. Въпреки това именно Пловдив и пловдивските художници застават зад автора, а публикацията приема творбата далеч по-топло, отколкото официалната критика. Градски местни справочници

„И днес родопчани много ценят и обичат картината, защото тя показва родопския дух, родопската любов и родопските обичаи“, каза Николова.

Заместникът-кметът по културата Пламен Панов също определи проекта като много повече от изложбата.

„Това е един изключително задълбочен анализ на изследваното десетилетие. По-големият въпрос трябва ли държавната и политическата власт да поставят граници пред изкуството и какви са последствията от това в дългосрочен план“, заяви той.

Освен оригинални произведения, изложбата включва архивни документи, публикации от тогавашната преса, критични текстове и произведения, издирени от музейни и галерийни колекции в страната. В нея участват Националната галерия, Регионалният етнографски музей – Пловдив, Художествената галерия в Смолян и още няколко регионални галерии. Градски местни справочници

„Изкуство и дискусия“ може да бъде разгледана в галерия „Капана“ до 25 август, а входът е свободен. Предстои и издаването на каталога, който ще продължи разговора за една изложба, се превърна в обратна точка в историята на българското изкуство.