Рядка възможност да се види творчеството на двама утвърдени български художници на едно място предлага пловдивската галерия „Лабиринт“. Коста Данев и Людмил Ников се събират в обща изложба за първи път от три десетилетия, а поводът е повече от специален – двамата отбелязват своята 70-годишнина с експозиция, която съчетава живопис и керамика.
Приятелството между авторите започва още в студентските години. Те завършват специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия през 1984 г. в класа на проф. Илия Илиев. След дипломирането си творческите им пътища поемат в различни посоки. Коста Данев посвещава работата си на керамиката и се установява в София, а Людмил Ников развива своя живописен стил в Пловдив.
Въпреки че през годините са участвали в различни общи проекти, последната им съвместна изложба е била през 1996 г. Затова настоящата среща на техните произведения предизвиква сериозен интерес сред художествените среди и почитателите на изкуството.
Още с влизането в залата посетителят попада в свят, в който живописта и керамиката водят непрекъснат диалог. Детайли, символи и форми преминават от платната към пластиките и обратно, създавайки усещането за обща художествена вселена. Механични елементи, митологични персонажи, рицари, ангели и фантастични създания населяват творбите и на двамата автори.
Макар да работят с различни материали, Данев и Ников споделят сходен творчески език. В керамичните произведения формите изглеждат стабилни и материални, докато в живописните платна образите сякаш се разтварят в цвят и светлина. Именно този контраст превръща изложбата в интересно преживяване за зрителите.
Сред основните теми, които могат да бъдат открити в експозицията, са сблъсъкът между добро и зло, движението на времето, човешкото въображение и красотата на живота. Независимо от драматичните образи и символи, творбите носят усещане за светлина, игра и оптимизъм.
Изложбата може да бъде разгледана в галерия „Лабиринт“ до 20 юни. Тя е възможност не само за среща с произведенията на двама доказани автори, но и за поглед към едно дългогодишно приятелство, превърнало се в изкуство.