Райна Кацарова
Фестивалът „Пловдив чете“ започна официално в края на септември. Търсих една дума, с която да опиша откриването му, което стана на Античния театър. Дума, която да опише емоция, състояние на духа. Мисля, че накрая я открих. Уютно. Въпреки, че заваля и вечерта беше хладна.
Нарочно отивам малко по-рано от обявеното начало и в бекстейджа улавям един от „случайните заподозрени“ – Стоян Янкулов - Стунджи.
-Ще споделиш ли с нашата аудитория какво четеш в момента?
-Когато бях дете, четях приказките на Братя Грим. Много обичах и Елин Пелин, а любимата ми книга беше „Малкият принц“. Сега чета предимно инструкции за машини, технически указания и много, много ноти. Трябва да попитате нашият басист Еко (Веселин Веселинов). Той е четящият човек в групата, винаги е с книга.
Забелязвам и всеобщия любимец Стефан Вълдобрев да разписва екземпляр от своята “Книга на песните” и му задавам същия въпрос.
-В началото четях приключенски романи, като всички деца. След това, рано започнах да чета поезия и основното, което съм чел, са българските и световни поети. Понеже слушах много музика, вадех песни от радиото и винаги се интересувах кой е писал текста на дадена песен. Намирах стихосбирката му и купувах всичко, което е издадено. Просто ги изучавах. Поезия, чета основно поезия.
Зад сцената виждам да се суетят и малките, сплетени на плитки, танцьорки от фолклорния ансамбъл “Дилянка”. А “Детска китка”, вместо с обичайното “ми-ме-ма-мо-му”, се разпяват с “ми-ла-ро-ди-но”. Прекрасни.
Свечерява се и античният декор става още по-красив от светлините на прожекторите. Публиката притихва. На сцената кметът Здравко Димитров, с огромен букет, се обръща към сърцето на фестивала - поетесата и издател Божана Апостолова:
-В лицето на Община Пловдив имаш партньор. И не само ти и културата, Пловдив заслужава това.
-Заслужават го всички тези хора! - казва Божана. Велики сте! Пловдив чете!
Невероятно впечатление оставиха носителят на наградата за съвременна българска поезия „Орфеев венец“ - Виктор Самуилов и на „Златното перо“ – художничката Люба Халева. Скромни, леко притеснени от вниманието, земни и естествени хора, които с присъствието си стоплиха захладнялата вечер. Прекрасните деца на “Дилянка” разтърсиха въздуха с българските народни ритми и с багрите на носиите си. Ангелските гласове на “Детска китка” пък пребориха вятъра и се сляха с него. На финала Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ само и единствено заради пловдивчани, промениха текста на любимата песен и тя прозвуча във варианта: “Барът е до Тепето и Тепето е до бара”. Леко заръмя, но зрителите останаха.
А зад сцената, моторът на „Пловдив чете“ Гери Георгиева, танцуваше.
Реших да се прибирам към „Кючука“ пеш. По пътя, от телефона ми се носеше записа на гласа на поета Виктор Самуилов:
„Само две три букви зная,
но натискам 100 клавиша.
На писател си играя.
Умни писаници пиша.
Май описах доста случки.
Много лесно ги написах.
Азбуката щом науча,
ще узная и какви са.“
Пловдив и духът на културата са си уютни.
