Спектакълът „Любовта ми“ е бягство от сивото ежедневие и потапяне в свят, в който любовта, изкуството и българският дух говорят на един език

За почитателите на изкуството в Пловдив предстои едно специално събитие, което прекрачва границите на традиционните литературни четения. На 30 октомври 2026 г. (петък) от 19:30 ч. в емблематичния пиано бар „Синатра“ (хотел „Тримонциум“) ще се състои литературно-музикалния спектакъл „Любовта ми“ — авторски проект на поета Томислав Линков.

„Любовта ми“ не е просто представяне на книга, а цялостно сетивно изживяване, в което съвременната българска поезия оживява през театралното изкуство и силата на живото музикално изпълнение. Идеята на турнето е да изведе стиховете извън класическите зали и да ги потопи в една по-близка, интимна атмосфера, където публиката да усети всяка дума и нота отблизо.

В тази специална вечер думите на Томислав Линков ще придобият нов плътски и емоционален облик благодарение на актрисата Йоана Буковска, чието сценично присъствие и поетична интерпретация докосват най-нежните струни на душата. Музикалната картина на спектакъла се допълва от въздействащите гласове на Елица Тодорова и Росен Пенчев, а древният и дълбок звук на българската гайда, озвучен от Александър Тодоров, ще добави незабравим национален колорит и сила на сцената. Проектът подава ръка и на младите таланти — с утвърдените имена рамо до рамо ще застанат Леон Даниел и Гала Савчева.

„Любовта ми“ е покана за бягство от сивото ежедневие и потапяне в свят, в който любовта, изкуството и българският дух говорят на един език.

Входът е с билети с цена 20 евро, които се продават онлайн в мрежата на Bilet.bg: https://bilet.bg/bg/events/-9069 и на място в пиано бар „Синатра“. Телефон за резервации 0886 101 078.

Виена Шьонбрун Оркестра ще гостува в шест български града през декември

От 14 до 19 декември магията на Виена ще завладее София, Русе, Пловдив, Стара Загора, Варна и Шумен с шест поредни вечери, посветени на красотата на класическата музика и блясъка на австрийската традиция. Световноизвестният Виена Шьонбрун Оркестра се завръща в България с „Коледен златен галаконцерт“ - празничен спектакъл, който обещава да превърне срещата с музиката в истинско емоционално преживяване, съчетаващо виртуозни изпълнения, танц, елегантност и неповторимата атмосфера на имперска Виена. Начело на музикантите ще застане маестро Гуидо Манкузи, а публиката ще има възможност да се докосне до изкуството на един от най-разпознаваемите посланици на австрийската музикална култура по света.

Тази година гостуването има особено значение. През юни 2026 г. оркестърът отбеляза своя десетхиляден концерт в историческата Оранжерия на двореца Шьонбрун във Виена - впечатляващо постижение, зад което стоят почти три десетилетия музика, вдъхновение и срещи с публика от цял свят. От първото си изпълнение на 8 май 1997 г. до днес ансамбълът е изсвирил над един милион минути музика - почти две години непрекъснато звучене. Концертите му във Виена са посетени от около 2,5 милиона души, а международните гастроли вече надхвърлят 500. Това е история за постоянството, таланта и силата на изкуството да прекосява граници, да свързва поколения и да превръща музикалното наследство в живо преживяване.

Зад тези впечатляващи числа се крие място, в което историята никога не е замлъквала. Величествената Оранжерия на Шьонбрун, построена през 1754-1755 г., първоначално е създадена за отглеждането на цитрусови дървета, пазени от зимния студ. Днес пространството, свързано с императорския разкош и културния живот на Хабсбургите, продължава да съхранява духа на епохата, но вместо тишината на миналото, в него звучи музика, която вълнува съвременната публика. Именно тук се разиграва и един от най-любопитните епизоди в музикалната история на Виена. През февруари 1786 г., по нареждане на император Йосиф II, Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери представят свои едноактни произведения на едно и също празненство. Моцарт създава „Театралният директор“, а Салиери - „Първо музиката, после думите“. Повече от два века по-късно същото историческо пространство продължава да бъде място на музикални срещи, които напомнят, че голямото изкуство не принадлежи само на миналото, а живее всеки път, когато прозвучи пред публика.

Историята на Виена Шьонбрун Оркестра започва през 1997 г., когато австрийският музикант, мениджър и продуцент Петер Хосек създава ансамбъла с амбицията да възстанови живата връзка между богатото културно наследство на Виена и съвременната публика. Година по-рано дворецът и градините на Шьонбрун са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Новият оркестър се появява именно в този момент като естествено продължение на усилията историческата стойност на двореца да бъде не само съхранена, но и преживявана чрез музиката.

На 8 май 1997 г. в Оранжерията прозвучава първият концерт на току-що основания ансамбъл. Оттогава изпълненията се превръщат в неизменна част от културния живот на Шьонбрун. Зад развитието на проекта стои визията на Хосек, който успява да съчетае музикалното наследство, международния туризъм и професионалното управление на събития. Между 1997 и 2014 г. той организира около 1200 събития в Оранжерията, сред които и знакови поводи с международно участие. Постепенно оркестърът се превръща в символ на Виена, който представя австрийската музикална традиция пред публика по целия свят.

От 1998 г. художествения облик на оркестъра оформя неговият главен диригент Гуидо Манкузи. Роден през 1966 г. край Неапол в семейството на италиански диригент и виенска вокална педагожка, той израства в музикалната атмосфера на австрийската столица и става част от прочутия Виенски момчешки хор. По-късно развива кариерата си като диригент и композитор, основава Камерната опера Шьонбрун и работи с редица оперни институции. Неговият артистичен темперамент и дълбокото познаване на виенската традиция придават на оркестъра характерен облик, в който прецизността среща лекотата, а виртуозността - емоцията. Под ръководството на Манкузи репертоарът на Виена Шьонбрун Оркестра се разгръща в богата палитра от около 350 произведения. Наред с музиката на Моцарт, Хайдн и династията Щраус в програмите присъстват творби на Карл Михаел Цирер, Карл Йозеф Мильокер и Роберт Щолц. Самият Манкузи е автор на „Фанфара Шьонбрун“, създадена като музикален знак на световното наследство и изпълнявана при държавни посещения и международни гастроли на ансамбъла.

Зад възможността музиката да звучи почти всяка вечер стои и една необичайна организация. Макар да е известен като камерeн оркестър, съставът обединява над 100 музиканти, обучени във Виена, голяма част от които живеят в австрийската столица. В зависимост от сезона и сцената, на която се изпълнява програмата, публиката може да чуе пълния оркестър или по-малката формация на Ансамбъла на Шьонбрун. Тази гъвкавост позволява концертите да се провеждат в различни пространства на двореца, включително Оранжерията, Голямата галерия и Бяло-златната зала. Моделът има своите корени в старата виенска музикална традиция. Подобно на Йохан Щраус и неговите братя Йозеф и Едуард, които изпълнявали музика на различни места с формации от своята „Капела Щраус“, днешните музиканти продължават да поддържат свежа културата на ежедневното изпълнение. Така Шьонбрун не е просто исторически декор за концерт, а място, в което музикалното наследство се предава от поколение на поколение и продължава да се развива.

Особено място в тази традиция заема специфичното виенско звучене. Както обяснява концертмайсторът Таня Джарова-Салюстио, която е част от Виена Шьонбрун Оркестра повече от четвърт век, виенската музика не може да бъде научена единствено по ноти. В нея има особен ритъм, лекота и усещане за движение, които се изграждат с години практика и се предават между музикантите. Характерният виенски валс носи усещане за леко изпреварване на втория удар, което придава на мелодията неповторим полет и елегантност. Този специфичен начин на музициране, известен като „виенски ритъм“, е една от запазените марки на оркестрите в австрийската столица. За Джарова-Салюстио тази традиция е не просто професия, а част от личния ѝ музикален свят. Тя трудно би могла да преброи колко пъти е изпълнявала „На хубавия син Дунав“ - прочутия валс на Йохан Щраус, с който концертите на оркестъра във Виена завършват без изключение. Всяко изпълнение носи нещо познато и същевременно ново - доказателство, че дори най-обичаните мелодии могат да продължат да вълнуват, когато са изпълнени с разбиране, внимание и любов.

Музиката на Виена Шьонбрун Оркестра отдавна е прекрачила пределите на Австрия. През близо трите десетилетия от съществуването си ансамбълът е гостувал в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, а сред страните, в които е посрещан с възторг, са Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, Китай, Япония, Германия, Гърция, България, Румъния, САЩ и Бразилия. Сред най-необикновените спомени на българския концертмайстор остава изпълнение на малък състав насред саваната на Националния парк „Крюгер“ в Южна Африка. Докато музикантите свирили творби на Моцарт и Щраус, под охраната на рейнджъри, в далечината се чували хиени - необичайна сцена, която показва колко различни пространства може да озари класическата музика.

В тази световна история България има свое особено място - не само като публика, но и чрез музикантите, които са част от оркестъра. Наред с концертмайстора Таня Джарова-Салюстио, сред тях са флейтистите Борис Липов и Венцислав Кандев, перкусионистът Светлозар Димитров, виолистката Пламена Иванова и пианистката Десислава Атанасова. Тяхното присъствие е още една връзка между българската музикална школа и виенската традиция, изграждана с внимание към детайла и уважение към наследството.

През последните години българските турнета на Виена Шьонбрун Оркестра, организирани от Vienna Trend Events, се превърнаха в очаквана предколедна традиция. През декември 2024 г. музикантите гостуваха в Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново, Русе и София, срещайки се с публика в различни части на страната. Година по-късно интересът към концертите в столицата беше толкова голям, че след разпродадените две представления на 13 декември в зала „България“ организаторите добавиха трети концерт в същия ден. Този силен отклик показа, че класическата музика продължава да намира своята публика, когато е поднесена с артистичност, емоция и усещане за празник.

Тази година срещата ще бъде още по-мащабна. В рамките на шест последователни дни „Коледен златен галаконцерт“ ще премине през шест български града, като ще даде възможност на още повече хора да се потопят в атмосферата на виенските дворцови вечери. Програмата ще пренесе на българска сцена онова съчетание от изисканост, блясък и музикална енергия, което превръща изпълненията на оркестъра в разпознаваемо преживяване за публиката по целия свят.

Зад успеха на Виена Шьонбрун Оркестра стои проста, но силна идея: културното наследство не трябва да остава затворено в музей или в страниците на историята. То трябва да звучи, да се споделя и да продължава да създава емоции. Десет хиляди концерта на едно историческо място не са просто рекорд, а доказателство за силата на една традиция, която не губи своята жизненост с времето.

През декември тази магия ще достигне и до България. „Коледен златен галаконцерт“ е покана да се оставим на музиката да ни отведе във Виена на Моцарт, Щраус и блестящите дворцови вечери - там, където всеки валс носи усещане за полет, всяка мелодия събужда спомени, а последните акорди оставят след себе си обещание за още красота.

Дати и места на концертите:

14 декември - София, Зала 1 на НДК (местата са ограничени)

15 декември - Русе, „Арена Русе“

16 декември - Пловдив, „Комплекс С.И.Л.А.“

17 декември - Стара Загора, Операта

18 декември - Варна, ДКС

19 декември - Шумен, „Арена Шумен“

Пловдивският композитор и пианист Стоиц Гъдев издаде тритомна книга с 60 свои авторски произведения – „Stoic Gadev, Classical Contemporary, Three books — 60 pieces for piano“. Издател е НБ “Иван Вазов“. Това не е просто нотна книга за клавирна музика. Уникалното в нея е съвършено новата хармония, която авторът предлага. Шедьовърът му е плод на 12-годишен труд. Книгата вече се разпространява онлайн на световния пазар през Lulu.com, най-големият независим книжар сред тези, които в момента са на пазара. Платформата създава пространство, където независимите авторите могат да се свържат с международна аудитория:

Stoic Gadev, Classical Contemporary, Three books — 60 pieces for piano.

Музиката, според Стоиц Гъдев, се състои от три неща – мелодия, хармония и ритъм. Ако едно от тях не е изпълнено със съдържание, няма музика, има само добре организиран шум. Маестрото смята, че днес малко се обръща внимание на съдържанието на музиката, в нея често няма мелодия, няма полифония, няма съвършенство, на което той страшно много държи. Критерият за това дали една музика е хубава е само времето. А и не съди хората за вкуса им към музиката. В крайна сметка това е собствено усещане.

В композициите си Стоиц Гъдев влага много душа и перфекционизъм. Той има собствен разпознаваем стил. Създава шедьоври, които се харесват, особено извън пределите на страната. Хиляди слушат композициите на пловдивския маестро през чуждите интернет платформи и разбира се през YOUTUBE:  www.youtube.com/@Stoic60

Парадоксално и съвсем по български, радиата у нас нямат подходящ формат за неговата музика. Това обяснили преди години продуцентите на известно българско радио по повод композициите на Стоиц. Свирейки произведенията от новата книга на Стоиц Гъдев изпълнителите ще се насладят на красива мелодична линия, с иновативна хармония и полифония, което е нещо различно. Изпълнявайки тази музика, те ще обогатят познанията си по хармония и полифония и ще подобрят бравурната си техника.

Ето какво казва за книгите си самият композитор:

„В тези три мои книги има нещо ново, с което вие, колеги, ще се запознаете – иновация в областта на хармонията. Става въпрос за влиянието на умалените акорди върху доминантата.  Например, ако построите умален акорд от тона до (C) и цифровате тоновете на умаления акорд като тоники, вие получавате четири тоники, четири субдоминанти и четири доминанти. Ако основната ви тоника е до (C-dur) и доминантата е сол (G-dur), то вие спокойно може да използвате сол диез умален (Gis-dim) (повишена квинта) и така да се върнете в основната тоника. 

В джаз музиката често се използва повишена квинта мелодичен минор сол диез мелодичен минор (gis-moll мелодичен). Използвайки умаления акорд вие можете да модулирате и в останалите тоники, построени върху тоновете от умаления акорд........

Изпълнявайки тези мои пиеси, особено от първата ми книга „Етюди и прелюдии“, ще добиете много по-ясна представа за всичко, което споделих с вас по-горе.

Ако ме питате как стигнах до това мое прозрение - просто го видях. 

И ако нещо разбрах за себе си то това е, че умалените акорди са основната структура на хармонията в музиката. Върху тях може да изградите вашето музикално въображение“. 

Като музикант Стоиц Гъдев е работил на четири континента и може да изсвири на пиано абсолютно всичко. Но от няколко години усилено твори собствена музика. Гъдев смята, че напразно е живял, ако не остави дълбока следа след себе си.

Стоиц Гъдев е роден в град Пловдив. Потомствен музикант е. Започва да учи пиано на 4 години. Най-голяма заслуга за музикалното му образование и култура изиграва неговият баща Иван Гъдев – изключителен музикант и пианист, който показва на Стоиц основите на класическата музика и джаз стандарти. Стоиц започва да работи като пианист от ранните си младежки години, като натрупва богат опит като изпълнител.

Свири с едни от най-добрите музиканти в България. По-късно започва да свири в реномирани клубове и хотелски вериги в Европа, Азия и Африка, като на повечето от тези места го назначават след като печели конкурси.

Има издадени десетки албуми с авторска музика. Сам аранжира и записва произведенията си, сам ги продуцира. В продължение на 25 години работи и като студиен музикант. Пише предимно инструментали - съвременна класика за пиано, както и поп музика.

Рамките на академичността в музиката са му тесни и затова предпочита сам да открива закономерностите в композицията. Музиката му е в характерен стил, в който реално не може да се отреди доминираща роля на нито един жанр.. . .

"Споделих това чудо – музиката на Стоиц, с мой приятел, професор по хармония в Кралската Музикална Академия. Резултатът беше изключително вълнуващ – оказа се, че авторът е създал нови, непознати досега хармонични ходове, които би трябвало задълбочено да се изследват и да се преподават в музикалните академии“. Цитатът е от рецензията на музиканта Александър Александров от група “Стил“ - ярък представител на българския шоубизнес.

Заедно с новата си книга Стоиц Гъдев издаде и един от най-красивите си албуми “Intimately“ – композиран, аранжиран, изсвирен и продуциран от него. 10 произведения от този албум се намират в трета книга на нотния тритомник „Stoic Gadev, Classical Contemporary, Three books — 60 pieces for piano“. Дискът и луксозна флашка със същия албум се предлагат в магазина за аудио дискове до Римския стадион.

Изложба в памет на художника и дългогодишен преподавател Минчо Панайотов ще събере в Пловдив творби на негови ученици от различни поколения. Експозицията „80“ ще бъде открита на 4 ноември от 18 часа в Залите за временни експозиции на Градската художествена галерия на ул. „Княз Александър I“ №15.

Заглавието на изложбата препраща към годините, които Минчо Панайотов щеше да навърши, а в експозицията ще бъдат представени общо 80 творби. Така изложбата се превръща в своеобразна почит към художника, който освен със собственото си творчество остава в паметта на Пловдив и като учител на поколения местни творци.

Минчо Панайотов (1944–2025) е работил повече от две десетилетия в Градската художествена галерия като уредник. Именно в пространството, с което е свързана значителна част от професионалния му път, негови ученици и колеги ще представят свои произведения в негова памет.

В изложбата участват творци от различни поколения, сред които Алек Александров, Бояна Попова, Валентин Моллов, Вихра Григорова, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Георги Иванов – Жорж Трак, Дарина Рац, Диана Панайотова, Димитрина Дойчинова, Димитър Стоилов, Емил Миразчиев, Иван Митев, Иван Неделчев, Иван Тотев, Иван Узунов, Иван Чолаков, Ирена Ганчева, Ирина Гърдева, Красимир Ангелов, Моника Роменска, Наташа Кюпова, Николай Томов, Панайот Панайотов, Светлозар Чавдаров, Тодор Панайотов, Тома Ненов, Шевкет Сюнмез, Янко Ненов и други.

Куратори на изложбата са Панайот и Тодор Панайотови, а Панайот Панайотов е автор и на плаката и каталога към експозицията.

На 13 ноември от 15 часа ще се проведе и среща-разговор, посветена на Минчо Панайотов и неговото творчество и преподавателска дейност.

Изложбата „80“ може да бъде разгледана до 24 ноември 2026 г. в Залите за временни експозиции на ГХГ Пловдив.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив по програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“, и е част от Културния календар на града за 2026 г.

За втора поредна година Пловдив ще бъде част от международния филмов фестивал Дни на палестинското кино по света. Мотото на изданието през 2026 г. е „Кино отвъд границите. Истории, които не могат да бъдат изтрити.“. За последните 4 години от платформа за разпространение на палестинско кино проектът се превръща в глобално трансгранично движение, към което тази година се присъединяват над 80 държави с над 300 прожекции в дните около 2-ри ноември. 

Традиционно фестивалът се провежда в дните около 2-ри ноември – годишнината от Балфурската декларация, като символно обединение пред историята, която продължава да оформя и нашето настояще. Повече от век след колониалното обещание, дадено за сметка на палестинска земя и човешки животи, се събираме, за да кажем: Ние все още сме тук. Нашите истории са все още живи. Гласовете ни няма да бъдат заглушени. 

Прожекцията в Пловдив ще се проведе в неделя, 01.11.2026 г. от 14:00 – 17:30 ч. в Jazz Cafe Plovdiv, домакин и организатор на събитието отново е неформалният граждански колектив „Коректив“. Програмата включва два пълнометражни документални филма и специална селекция от 4 кратки филма, продуцирана от FilmLab Palestine в подкрепа на млади творци от Газа. 

Пловдивската публика ще може да види филма Foragers („Събирачи“, 2022) на палестинската режисьорка Джумана Манна, който разказва за окупацията на достъпа до природа на Западния бряг и как израелските закони за опазване на биоразнообразието се превръщат в инструмент за надзор и наказание. Във втория блок ще гледаме документалната класика на сирийския режисьор Мохамад Малас The Dream („Сънят“, 1987), която представя сънищата на палестинските бежанци по време на гражданската война в Ливан. А четирите къси филма от поредицата Gazawyat ще ни дадат възможност да се срещнем от първа ръка с живота, преживяванията, размишленията и мечтите на жени и момичета в Газа. 

Събитието е с вход свободен, филмите ще бъдат със субтитри на български и английски и ще бъдат съпроводени от интересни дискусии

КОГА: 01.11.2026 г. (неделя), 14:00 – 17:30 ч. 

КЪДЕ: Jazz Cafe Plovdiv, (ул. „Петко Каравелов“ 26) .

Историите на две жени, оставили трайна следа в развитието на грижата за децата и образованието в България – Олга Скобелева и Рада Киркович, бяха сред акцентите на представянията на изложбата „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“ и „Енциклопедия на детските организации в България. Хрониките на един активист за правата на детето“ в Пловдив.

На 26 октомври Националната мрежа за децата представи инициативите си на две срещи в града – в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Дома на културата „Борис Христов“.

Жената, която подкрепи създаването на сиропиталище

Олга Николаевна Скобелева (1823–1880) е сред имената, свързани с ранните благотворителни инициативи в подкрепа на децата, останали без родители след Руско-турската война.

Майката на руския генерал Михаил Скобелев подкрепя създаването на сиропиталище в Пловдив и насочва средства към осигуряването на грижа и образование за деца без родителска подкрепа.

Историята ѝ обаче завършва трагично. През 1880 г. Скобелева е убита при грабеж, докато пътува с пари, предназначени за изграждането и издръжката на сиропиталището.

Днес името ѝ е свързано с един от знаковите паметници край Пловдив – „Скобелева майка“. С нейното дарителство е свързан и Домът за деца и юноши „Олга Скобелева“.

Рада Киркович – образованието като път към независимостта

Друга история, представена в Пловдив, е тази на учителката и общественичка Рада Киркович (1848–1941). Родена в Копривщица и племенница на възрожденеца Найден Геров, тя получава образование в Киев, а след завръщането си в България посвещава десетилетия на просветителска и обществена дейност.

Киркович преподава в Пловдив, Копривщица, Пирдоп и София, работи в Софийската девическа гимназия, а по-късно оглавява Девическото стопанско училище „Мария Луиза“.

Тя е и сред учредителките на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ в Пловдив. Организацията подпомага бедни ученици, поддържа ученически трапезарии и се грижи за деца, останали без родители. През 1884 г. дружеството открива забавачница за малки деца на работещи родители, а впоследствие развива и други инициативи – детски ясли, девически пансион и подкрепа за образованието на момичета.

За Рада Киркович просветата и социалната грижа вървят ръка за ръка. Тя дарява лични средства за създаването на дом за деца в Пловдив, който да осигурява не само подслон, но и образование и възможност за по-добър живот.

Дарителството ѝ продължава и в подкрепа на науката. През 1928 г. Киркович завещава 50 000 лева на Българската академия на науките за създаването на фонд на нейно име. Шест години по-късно добавя още 50 000 лева. По волята ѝ средствата трябва да подпомагат научни изследвания и трудове, посветени на българската култура и литература.

Макар фондът да е ликвидиран през 1951 г., дарението остава част от наследството на жена, посветила живота си на образованието и обществената кауза.

150 години история на детските организации

Историите на Скобелева и Киркович са част от по-широкия разказ, който Националната мрежа за децата представя чрез изложбата „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“.

Пътуващата експозиция включва 21 пана с архивни фотографии, документи и истории, проследяващи развитието на гражданските инициативи в подкрепа на децата – от първите женски благотворителни дружества след Освобождението до съвременните организации, работещи за правата и благосъстоянието на децата.

В Пловдив беше представена и енциклопедията на НМД с автор Георги Богданов, изпълнителен директор на организацията. Изданието е посветено на историята на детското движение у нас и включва информация за повече от 600 организации, инициативи, личности и граждански активисти. Книгата е с обем 580 страници и е издадена по повод 20-годишнината на Националната мрежа за децата.

Представянията в Пловдив са част от националното турне на НМД. След града изложбата и книгата предстои да гостуват в Сливен, Бургас и Димитровград, а през ноември – в Шумен, Русе, Велико Търново, Търговище, Варна, Добрич, Силистра, Разград, Благоевград, Стара Загора и други градове.

От Националната мрежа за децата благодарят на Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Община Пловдив и кмета Костадин Димитров за подкрепата и партньорството при представянето на инициативата.

Изложбата е реализирана по проект „Мрежи в действие“, финансиран от Швейцарско-българската програма за сътрудничество по Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност.

Тази седмица поредицата „Успешните“ в клуб Fargo предлага две срещи с различен характер, които обаче се обединяват от любопитството към хората, техните избори и пътищата, по които стигат до себе си. Едната отвежда далеч отвъд познатия свят, през повече от 30 държави и 150 000 километра, а другата среща публиката с артист, който преминава от актьорските превъплъщения към територията на собствената си музика.

В сряда, 28 октомври, от 19:00 часа, гост на „Успешните“ ще бъде пътешественикът, фотограф и автор Ивайло Дончев, който ще представи книгата си „Пътят от Каракол“. Тя е резултат от 17-месечно самостоятелно пътуване, осъществено без спонсори и медийна подкрепа. Историята преминава през Амазония, Андите, Хималаите и пустините на Иран, но отвъд географските маршрути разказва за срещите с непознатото, изпитанията на свободата и границите на човешката издръжливост.

В четвъртък, 29 октомври, от 19:30 часа, във Fargo се завръща Владимир Зомбори – актьорът, когото публиката познава от театъра, киното и телевизията, от победата му в „Като две капки вода“ и от ролята му на Зоро в едноименния мюзикъл. През септември той представи първата си авторска песен „Непрестанно“ под името ZOMBORI. Разговорът ще бъде за различните артистични роли, за прехода от интерпретацията към личното творчество и за смелостта да започнеш нещо ново, дори когато вече си намерил своето място.

На пръв поглед това са две съвсем различни истории – едната за пътя през света, другата за пътя между различните изкуства. Но и двете срещи поставят въпроса как човек избира посоката си, какво го кара да излезе извън познатото и какво открива, когато се осмели да опита нещо различно.

Организаторите са убедени, че сред публиката има хора, за които и двете теми са еднакво интересни – и които биха избрали да бъдат част и от двете вечери. Затова тази седмица „Успешните“ отправя двойна покана към любопитните към света и хората.

28 октомври, сряда, 19:00 часа – Ивайло Дончев, „Пътят от Каракол“

29 октомври, четвъртък, 19:30 часа – Владимир Зомбори / ZOMBORI

Място: клуб Fargo, Пловдив. Входът за двете срещи е свободен.

Поредицата „Успешните“ се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Календара на културните събития на Община Пловдив за 2026 година.