На 24 май Пловдив нe просто ще отбележи Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Градът ще се превърне в сцена на една рядка и силна среща между хората, които всеки ден съхраняват българския дух.

По инициатива на Творчески Комплекс Инкубатор, стотици представители на образованието и културата в Пловдив ще бъдат специални гости на изявата на световноизвестната формация „Мистерията на българските гласове“, които ще представят проекта си „Гласове и струни“ заедно с Георги Андреев и Quarto Quartet на сцената на Младежкия хълм на 24 май от 19:30 ч.

Творчески Комплекс Инкубатор отправя покана към всички директори на училища, университети, детски градини и ясли, преподаватели, читалищни дейци, представители на отдел „Култура“ и отдел „Образование“ - Пловдив да присъстват на музикалната вечер.

Инициативата се реализира със съдействието на район „Централен“ към Община Пловдив.

Повече от музикална вечер - жест на признателност

„24 май е повече от празник. Това е денят, който ни напомня кои сме, какво сме съхранили и какво оставяме след себе си. С дълбоко уважение и признателност посвещаваме това събитие на хората, които ежедневно предават знание, ценности и вдъхновение на следващите поколения.“ - споделят от ТК Инкубатор.

Екипът на организацията посвещава събитието на съвременните будители – хората, които вдъхновяват, обучават, възпитават, творят и пазят българската култура и изкуство живи. И ако сцената на 24 май принадлежи на „Мистерията на българските гласове“, то вечерта всъщност е посветена на всички онези, които през годините са били нечия опора, вдъхновение и посока.

Създаден през 2013 г., Творчески Комплекс Инкубатор днес се утвърждава като един от основните двигатели в Пловдив за развитието на градски пространства, наситени с култура, творчество и социален живот.

Именно организацията стои зад идеята и създаването на Plovdiv Stage Park, където ще се проведе концертът - място, което днес се е превърнало в културно ядро и предпочитано пространство за свободно време на Младежкия хълм. До 2029 година организацията ще завърши и проекта си за Мултижанров Творчески Комплекс – част от дългосрочната ѝ визия за развитието на Младежкия хълм.

Чрез последователна частна инициатива, активна културна дейност и тясно сътрудничество с местни и международни проекти, Творчески Комплекс Инкубатор успява да трансформира средата около себе си и да изгради общност, в която културата не е просто преживяване, а начин на живот.

„Мистерията на българските гласове“

Символ на България пред света.Глас, който не се нуждае от превод.

„Мистерията на българските гласове“ са носители на „Грами“ и една от най-разпознаваемите български формации в световната музикална история. През годините техният звук превърна българския фолклор в световно културно явление, а проектът „Гласове и струни“ с Георги Андреев и Quarto Quartet обещава една от най-въздействащите музикални срещи на тази пролет. Събитието е отворено и за широката публика, а интересът към концерта е изключително висок.

Последните билети могат да бъдат открити в платформата livepass.bg.

Литературен фестивал „Пловдив чете“, литературният салон Spirit & Spirit, издателство „Жанет 45“ и клуб „Петното на Роршах“ канят пловдивчани на среща-разговор с поета и преводач Стефан Радев.

Събитието ще се проведе на 19 май от 19:00 ч. в клуб „Петното на Роршах“ на ул. „Йоаким Груев“ 36. Специални гости на вечерта ще бъдат редакторът на книгата Васил Видински – ВБВ и Иван Брегов.

В най-новата книга на Стефан Радев ежедневието, природата, фантазията и обществото се преплитат в поезия, която съчетава ирония, нежност и силна емоционалност.

„Невероятно е колко мощ и откровение има в обичайната тъга, в ръцете и телата, както и в протичането на мълчанието“, пише за книгата Васил Видински.

Стефан Радев е роден в Пловдив през 1986 г. Завършва Френската езикова гимназия в града, а по-късно следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирката „Бутилка, чаша и радио“ и превежда поезия и проза от английски език, сред които произведения на Т. С. Елиът, Уолт Уитман и Хю Лофтинг. Носител е на редица литературни и преводачески отличия.

Събитието е част от пролетната програма на „Пловдив чете“ 2026 и календара на културните събития на Община Пловдив.

Ключовата стихосбирка на Георги Господинов от зимата на 1996-а „Черешата на един народ“ с незабравимото оформление на Яна Левиева излиза в специално издание 30 години по-късно. Определяна като едно от литературните събития на 1990-те, книгата е забелязана от критици и читатели още при самото си публикуване. Печели Наградата на Сдружение на българските писатели за най-добра стихосбирка на годината. Стихотворения, като Черешата на един народ (дало заглавието на книгата), За леката душа, Образование свише, Роден на 7 януари, Жената на август, За чакъла на земята, Тайните вечéри на езика, отдавна са намерили място в сърцата на няколко поколения читатели. 

В настоящото издание са включени първите рецензии и анализи на стихосбирката от Светлозар Игов, Албена Хранова, Бойко Пенчев, Биляна Курташева и Пламен Антов. Стихосбирката излиза със специален предговор от автора. 

На 18 май, в навечерието на най-хубавия български празник, това специално издание с твърди корици ще бъде в книжарниците.

изд. Жанет 45

Из предговора към книгата

Георги Господинов

…Бях на 28, когато излезе „Черешата на един народ“, най-напред в „Свободно поетическо общество“ в края на 1996-а, една от най-мизерните години. (Всички последващи издания бяха в „Жанет 45“.) Едни от най-вдълбочените прочити получих тогава тъкмо за тази книга. Така четяха 1990-те. Можете да ги видите в края на книгата. Всеки от тях, започвайки с този на проф. Светлозар Игов, поставяше книгата в контекста на българската история и литература, размишляваше за несбъднатото като категория, добавяше смисъл и нови нива на четене. Разбира се, тогава дойдоха и първите омрази, политически най-вече, обвинения в безродничество и пр., но и тях професор Игов вече ги беше предвидил в рецензията си. 

Трийсет години по-късно всичко изглежда друго, светът от вчера си е отишъл. Което е било мечта през 1990-те, е станало спомен, често спомен за неслучило се. Дошли са нови хора, родени след излизането на тази книга, и тяхното четене ще е особено интересно. Може би смисълът е в това да прочетем днес „несбъднатото вчера“. Да се прочетат взаимно кипенето на 1990-те и тихото отчаяние на днешното, май трето, десетилетие на века. 

1990-те бяха вероятно последното възможно време за тази мрежа от смисли и жужащи гласове, които се преплитат, допълват, правят бързи дъги помежду си. Признавам, че това днес особено ми липсва. В онзи контекст излезе „Черешата на един народ“ и веднага ще кажа, че тя дължи много на онази среда, беше единствено възможна тогава. И искам тук да благодаря на всички поотделно и заедно, с които бяхме в непрекъснато общение. Разпадите дойдоха по-късно. 

Но дали всъщност „Черешата“ днес не се разлиства съвсем навреме? Тежкото българско безпътие в края на 1996-а, когато излезе тази книга, и усещането за катастрофа днес (в града и в света) не са лишени от връзка, явяват се част от едно пълзящо отчаяние и изгубване на смисъла. И писаното тогава прави странни включвания в новините на днешното.

А иначе, по ирония на историята, точно през настоящата 2026-а ще гърмят черешовите топчета на едно юбилейно честване на Априлското въстание. Но както твърди едноименното стихотворение, „И тази година, дядовото,/ няма да има априлско въстание“. И тази година, види се отсега, несбъднатото българско ще расте и ще трупа исторически дефицити за нашите деца. 

ПП

Искам това специално издание да бъде и в памет на Яна Левиева, която направи корицата и усили гласните в нея. Това беше началото на общата ни работа, продължила през всичките ми книги, докато тя си отиде. Памет за още двама човека, които поддържаха смисъла в българското литературно поле и също са част от тази книга с текстовете си – Светлозар Игов и Албена Хранова. Българската литература отдавна е и небесно отвъдна, така че разговорът продължава. 

20 април 2026

Из отзивите за Черешата на един народ

…

„Публицистите“ от известната патриотарска школа, естествено, ще скокнат, за да изстрелят срещу тази (и подобни книги) думи като „безродник“, „подигравка с традицията“, „рушене на българщината“. А де да стреляха само с думи!

Би могло да им се отвърне, че именно те зле владеят „традицията“…

„Черешата...“ е меланхолично иронична книга както към някогашните, така и към днешните несбъднатости и сбъднатости. Не е нужно да я четем „утре“, за да усетим в нея и несбъднатостта на днешното. И именно в тази двупосочна ирония – към Вчера и Днес – е знакът на сбъднатостта на поета Георги Господинов в новата му книга. 

Светлозар Игов, Из Пукналото се топче: история на несбъднатостта

Вестник Литературен форум, 1997

… Понеже в българската публичност се помни до три седмици, да кажем нещо и за обрата, който Георги Господинов направи през 90-те години в българската поезия. Господинов отне почвата изпод краката на лирическата излиятелност от псевдо-романтически тип и на генерирания около вехти идеологеми национален сантимент. Става въпрос именно за „отнемане на почвата“, а не за загърбване или изоставяне. Неговата поезия не бяга и не търси, а борави с изповедността и сантимента, при това в доста сложен режим. Любовта и смъртта, тези две изконни теми на романтическия идиом, първо са иронично заскобени, представени някак откъм гърба, невкаменени в клишетата, с които обезопасяваме живота. Поезията на Господинов е „естествената история“ на загубата и празнотата…

Бойко Пенчев, Из Носталгия по съчинителя, 2007

На 18 май от 18:00 часа в Културен център „Радио Пловдив“ ще бъде открита самостоятелната изложба живопис „Отражения“ на художничката Мария Колюшева.

Експозицията представя творби, в които фигуративното постепенно преминава към абстрактното, а маслената живопис и акрилът се срещат в общо визуално и емоционално преживяване.

„Всяко платно е фрагмент от един по-голям ритъм – диалог между фигурата и пространството, между материята и нейните отражения“, казва авторката за изложбата.

„Отражения“ може да бъде разгледана в Културен център „Радио Пловдив“ след официалното откриване.

По повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, както и в рамките на Европейската нощ на музеите, Регионален исторически музей – Пловдив кани публиката на концерт на Вокален ансамбъл „Капела Арте“ – Пловдив.

Събитието ще се състои на 23 май от 19:00 ч. в зала „Съединение“ на Регионален исторически музей – Пловдив, а входът е свободен.

В навечерието на празника ансамбълът ще представи произведения от славянски композитори. Идеята на концерта е да срещне публиката с музикални творби на езици, използващи писмеността, създадена от братята Кирил и Методий – доказателство как тяхното дело продължава да живее и да се развива чрез различните изкуства.

Диригентът Кръстин Настев е включил произведения от български, чешки, словашки, руски, полски и украински композитори. Публиката ще има възможност да чуе творби от Антонин Дворжак, Бела Барток, Пьотр И. Чайковски, Денислав Томов, Тодор Попов и други. Солисти на концерта ще бъдат сопраните Ива Ананиева и Евелина Стайкова.

Ансамбъл „Капела Арте“ е създаден през 2012 г. по идея на Маестро Крикор Четинян от бивши хористи на АМТИ – Пловдив и певци от Държавна опера – Пловдив. Съставът участва в Международния фестивал на камерната музика – Пловдив и реализира записи за фонда на Българското национално радио. От 2018 г. диригентът Кръстин Настев продължава творческата мисия на своя учител, а през 2024 г. ансамбълът е удостоен с наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Регионален исторически музей – Пловдив отправя покана към всички любители на хоровата музика и културното наследство да бъдат част от тази празнична музикална вечер.

--

Електронният проект ще бъде част от форума Music of the Ages с концерт на Римския стадион на 26 юни

Пловдив

Римски стадион

26.06.2026 (петък)

19:30 ч.

TRIGAIDA е български музикален проект, който преплита автентичния български фолклор със съвременна електронна музика. Проектът обединява Ася Пинчева - вокали, Иван Шопов - електроника и продукция, и Георги Маринов - Хорхе - гайда и диджериду.

Проектът е воден от Иван Шопов - един от най-разпознаваемите български продуценти и артисти в сферите на EDM, ambient и electronica музиката. Под артистичните имена Balkansky и COOH той има участия на световни фестивали и клубни сцени, а с TRIGAIDA създава музикална концепция, която съхранява духа на българския фолклор и го представя пред международната публика чрез съвременен звук и визуално сценично изживяване.

Със своя дебютен албум Elate триото представя модерен прочит на българското музикално наследство, в който традиционни песни и фолклорни мотиви оживяват чрез влияния от drum and bass, dubstep, trip hop, contemporary jazz, world music и neoclassical. През 2025 г. групата издава втория си албум Polet - атмосферично музикално пътешествие, вдъхновено от природата, паметта и връзката с корените.

Повече за събитето:

https://fb.me/e/4ov2YYGTn