Среща разговор в „Петното на Роршах“

Литературният фестивал Пловдив чете, литературният салон Spirt & Spirit, Жанет 45 и клуб Петното на Роршах канят почитателите на литературата на среща разговор с писателя Боян Йорданов.

Събитието ще се проведе на 10 март от 19:00 часа в клуб „Петното на Роршах“, а модератор на разговора ще бъде Здравко Дечев.

С тази среща се поставя началото на пролетното издание на фестивала „Пловдив чете“ 2026, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и издателство „Жанет 45“.

Роман за приятелството, историята и съдбата

По време на срещата ще бъде представен романът „Под месечината, огромна като тиква“, който спечели престижната литературна награда Награда „Хеликон“ за нова българска проза за 2025 година.

Книгата разказва историята на две момчета, родени в началото на XX век в малко селце в македонските земи. Макар и различни по характер, ценности и цели, тяхното приятелство ги кара непрекъснато да се съревновават, докато съдбата ги среща и разделя през годините.

Романът проследява само един ден, в който се побират два човешки живота и повече от половин век история – време, изпълнено с лични избори, съдбовни обрати и исторически промени.

За автора

Боян Йорданов е роден през 1971 г. в Ботевград. Той е автор и на романа „Възлюбените“ (2022), а негови разкази са публикувани в издания като Литературен вестник и списание Страница, както и в различни електронни медии.

По професия е биотехнолог и доктор по инженерна химия, като работи във фармацевтичната индустрия.

Авторът споделя, че вярва в силата на книгите да създават пространства „без стени и тавани“, изпълнени с тишина и дух – също като добрите приятели. Свободното си време обича да прекарва сред природата, където снима и съзерцава света около себе си.

Галерия „Възраждане“ кани пловдивчани и гости на града на среща с изкуството на един забележителен творец. На 10.03.2026 г. (вторник) от 18:00 ч. се открива изложбата живопис „Мигове на съзерцание“ на Емилия Арабаджиева.

Творбите ще бъдат достъпни за ценителите в рамките на три седмици – до 30.03.2026 г. – на живо в салона на галерията, както и онлайн в уебсайта и Facebook страницата на галерията.

Емилия Арабаджиева е творец в най-чистия смисъл на думата – отдадена, талантлива и неуморна в своето служение на красивото. В новите си платна тя излива природната прелест, която сърцето, душата и взорът ѝ са съхранили в моменти на тихо уединение.

От картините струи вдъхновение, което напомня колко силно класическата живопис може да събужда мечти и пориви. Тук няма излишни ефекти или артистични „хитрости“. Всичко е естествено, чисто и искрено. Творбите са като кадри от вечна приказка за чудесата, които само природата може да сътвори.

„В тази изложба дарбата на художничката се преоткрива и се разтваря в платната като скъп, елегантен парфюм.“

В свят, доминиран от дигитални образи и скоростно ежедневие, картините на Емилия Арабаджиева изискват друго темпо. Те не могат да бъдат просто „прелистени“. Те изискват присъствие — същото онова пълнокръвно присъствие, с което са били създадени. Силата им е в способността да ни върнат към едно по-бавно възприемане, към усещането, че светът, въпреки всичко, продължава да диша спокойно. Природата е уловена в своето умиротворение, което постепенно се пренася и върху зрителя.

Тази живопис не просто изобразява спокойствието – тя го създава.

Сим Алексиев, 2026 г.

Емилия Арабаджиева е име, тясно свързано с културния код на Пловдив и България. Родена под тепетата през 1952 г., тя завършва „Сценография“ в Националната художествена академия в класа на проф. Асен Стойчев.

Още като студентка оставя своя отпечатък в БНТ, работейки с легенди като Хачо Бояджиев и Милен Гетов. Кариерата ѝ преминава през РТВЦ-Пловдив и Кукления театър, а в продължение на десетилетие (1979–1989) е щатен сценограф в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“. Автор е на сценографията за десетки знакови постановки по текстове на Валери Петров, Радичков и Шекспир.

Дългогодишен директор на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив (1992–2020) и преподавател в АМТИИ, тя предава опита си на поколения млади творци. Авторка е и на ценното издание „История на костюма“.

Художник на документални филми и участник в редица европейски проекти (Германия, Полша), свързващи музиката с изобразителното изкуство.

Носител на престижните отличия: Награда „Пловдив“ (2021) за цялостен принос към културата; Награда „Възраждане“ (2025); Първата жена носител на „Мечът на Ромфея“ (2010).

С над 25 самостоятелни изложби зад гърба си, Емилия Арабаджиева продължава да твори със същата страст в областта на кавалетната живопис и книжния дизайн.

Пловдив отново ще бъде сцена на вдъхновение, творчество и срещи между поколенията. На 1 март стартира четвъртото издание на проекта „60+“ – платформа за култура и изкуство за хора над 60 години, включително хора с увреждания. Инициативата се реализира от Национално сдружение за единство и партньорство.

Официалното начало беше поставено с пресконференция, на която присъстваха ръководителите на всички пенсионерски клубове и организации на хора с увреждания, включени в проекта, както и партньори и гости. Срещата даде символичен старт на новия сезон на платформата „60+“, която вече четири години доказва, че активният живот, творчеството и вдъхновението не зависят от възрастта.

Проектът постепенно се превърна в една от най-разпознаваемите културни инициативи за възрастни хора в Пловдив, създавайки общност, в която хората над 60 години могат да развиват своите таланти, да създават изкуство и да бъдат активна част от културния живот на града.

„Проектът „60+“ е много повече от поредица от събития. Това е общност, в която хората откриват нови приятелства, нови таланти и нова увереност. Виждаме как хора, които никога не са се занимавали с изкуство, започват да пишат стихове, да танцуват, да снимат или да творят с ръцете си. Това е най-голямото вдъхновение за нашия екип“, казва Ели Шопова, ръководител на проекта и председател на Национално сдружение за единство и партньорство.

В четвъртото издание ще участват 11 клуба от шестте района на Пловдив – осем пенсионерски клуба и три организации на хора с увреждания: Съюза на слепите, Съюза на глухите и Съюза на инвалидите. В тези пространства ще бъдат създадени творчески зони, в които участниците ще могат да се докоснат до различни форми на изкуство.

Програмата включва творчески работилници в шест области – литература, музика, фотография, танци и физическа активност, занаяти и приложни изкуства. Нов акцент в проекта тази година са заниманията по актьорско майсторство, които ще дадат възможност на участниците да развият сценични умения и да участват в артистични представяния.

Обученията ще се водят от професионални творци и преподаватели от Пловдив – музиканти, фотографи, актьори, хореографи и майстори на приложното изкуство, които ще работят пряко с участниците и ще споделят своя опит. Срещата между професионалното изкуство и любителското творчество създава вдъхновяваща среда за развитие и нови открития.

В програмата продължава и инициативата „Сподели изкуство“, чрез която участниците ще посещават театри, музеи, концерти и художествени галерии. За трудноподвижните участници ще бъдат осигурени доброволци-придружители, за да могат и те да бъдат част от културния живот на града.

Проектът включва и обучения по дигитална грамотност, които ще помогнат на възрастните хора да използват по-уверено смартфони, социални мрежи и онлайн платформи, да споделят своите творби и да поддържат връзка със своите близки.

Кулминацията на проекта ще бъде големият фестивал „Изкуство без възраст и граници“, който тази година ще се проведе на в парк „Лаута“. На сцената ще се представят участници от всички клубове със стихове, танци, музикални изпълнения и артистични прояви, създадени по време на проекта.

Специален гост на фестивала ще бъде известният български изпълнител Панайот Панайотов – певец с дългогодишна кариера и десетки популярни песни, които са оставили следа в българската музикална история. Неговото участие ще превърне фестивала в истински празник за участниците и публиката.

Нов акцент в четвъртото издание са и два квартални фестивала на открито – в парк „Каменица“ в район „Източен“ и в парк „Ружа“ в район „Западен“. Тези събития ще създадат нови културни пространства в кварталите и ще насърчат срещите между поколенията, като в програмата ще се включат и деца и внуци на участниците.

Очаква се стотици възрастни хора от Пловдив да се включат в дейностите на проекта, доказвайки, че културата и творчеството могат да бъдат източник на енергия, радост и нови възможности на всяка възраст.

Проектът „60+“ се реализира от Национално сдружение за единство и партньорство, с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 година.

Големият български скулптор Павел Койчев се завръща в Пловдив с 13 гигантски пластики в Зала „2019“ на Градската художествена галерия

Градската художествена галерия – Пловдив има честта да представи „Общуване“ – най-новия мащабен проект на големия български скулптор Павел Койчев. Изложбата ще бъде открита на 6 март 2026 г. в 18:00 ч. в Зала „2019“ (ул. „Гладстон“ 32) и ще остане там до 5 април.

След емблематичните си гостувания с „Той и То“ (2023) и „Хоризонтално, отвесно, наклонено“ (2024), Павел Койчев се завръща в любимото си пространство в Пловдив с 13 току-що завършени монументални пластики. Триметрови бели фигури на мъже и жени, семейства с деца и персонажи в лодка ще изпълнят залата, създавайки среда за мълчаливо взаимодействие. Това е покана за „диалог без думи“ – споделяне на идеите, които вълнуват твореца днес, предадени чрез архетипната знаковост на неговите форми, разгърнат сред „бялата тишина“ на галерийното пространство.

Павел Койчев (род. 1939 г.) е сред най-значимите фигури в съвременното европейско изкуство. Наричан често „работещ песимист“, той създава изкуство, което е едновременно примитивно и концептуално, древно и футуристично.

Койчев е известен със своята абсолютна творческа свобода. Той не просто моделира материята, той извлича същността на човешкото битие. През годините е експериментирал с всичко – от класически бронз и оникс до слама, кал, пръчки и стиропор, доказвайки, че за големия дух материалът е само средство, а формата е вечна.

Двукратен представител на България на Венецианското биенале (2012 и 2022) и един от малцината избрани за изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк (1999).

Неговите проекти като „Водна паша“ (Южен парк, София), „Градежът“ , „Оригиналите“ (край с. Осиковица) и светещите фигури от оникс в Националната галерия са се превърнали в културни маркери, които променят ландшафта и начина, по който публиката възприема скулптурата.

Връзката на автора с града под тепетата е специална. Посетителите на Стария град могат постоянно да се докосват до неговия талант чрез монументалната творба „Хоризонтално, отвесно, наклонено“, която е част от експозицията в двора на Постоянната експозиция на ГХГ (ул. „Съборна“ 14А).

Изложбата може да бъде разгледана 5 април 2026 г.

Фотография: Studio Blenda.

Световноизвестното сопрано Красимира Стоянова ще представи талантливите млади оперни певици Жасмина Темелкова и Вивиен Георгиев, като публиката в Пловдив ще има привилегията да се наслади и на изпълнение на самото звездно сопрано. На рояла ще бъде изтъкната пианистка и педагог професор Боряна Ламбрева – предпочитан и високоуважаван сценичен партньор на оперните певци. Концертът ще се състои на 7 март от 18.30 ч. на сцената на Епископската базилика под наслов “КРАСИМИРА СТОЯНОВА ПРЕДСТАВЯ” – част от цикъла „ГОЛЕМИТЕ ПРЕДСТАВЯТ“ в рамките на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“.

Прочутата певица, камерзенгерин Красимира Стоянова е една от избраниците на съвремието, нейното име краси афиша на най-престижните оперни и концертни зали в света: Виенската Щаатсопер, Ковънт Гардън – Лондон, Миланската Скала, Метрополитън опера – Ню Йорк, Баварската опера – Мюнхен, Щаатсопер – Берлин, Тетро Лисео – Барселона, Тетро Реал – Мадрид, Оперния театър – Цюрих, Карнеги хол – Ню Йорк, Операта на Бастилията – Париж, Операта във Франкфурт и много други. 

Наред с бляскавата си, извънредно интензивна сценична кариера, Красимира Стоянова отдава време и сили и на обучението и подкрепата на млади таланти. От 2017 г. тя разширява параметрите на професионалното си сътрудничесттво с МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” чрез инициирането на поредица от концерти, където в качеството си на педагог представя на подиума на фестивала млади перспективни певци, избрани и лансирани лично от нея.

Цикълът концерти “ГОЛЕМИТЕ ПРЕДСТАВЯТ” в Международния фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” е закономерно продължение и в същото време значимо надграждане на създадения през 2017 г. от фондация Музикартисимо цикъл “КРАСИМИРА СТОЯНОВА ПРЕДСТАВЯ”. През 2026 г. той привлича трима именити български музиканти и педагози, разнасящи славата на България по света, с което се разраства и доразвива родената през 2017 г. в МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” благородна инициатива.

Специално за цикъла “ГОЛЕМИТЕ ПРЕДСТАВЯТ” в МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” прочутите изпълнители и педагози Красимира Стоянова, Светлин Русев и Людмил Ангелов подготвят млади музиканти, като ще демонстрират резултатите от постиженията си с тях на реномираната сцена на Фестивала. Публичният интерес и гласността, които цикълът концерти безспорно ще предизвика, са съществена част от смисъла на този проект, целящ оказването на персонална подкрепа и високостойностна „препоръка” в бъдещата кариера на избраните таланти.

Цикълът „Големите представят“ се изпълнява по проект BG-RRP-11.021-0003 „Отново Заедно“, по процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, финансиран от Европейския съюз чрез механизма за възстановяване и устойчивост (NextGenerationEU) по Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България, администриран от Национален фонд „Култура“.

Входът за концертите от цикъла е свободен.

Предстоящ концерт:

“СВЕТЛИН РУСЕВ ПРЕДСТАВЯ” – 24 март, Епископска базилика, 18.30 ч.

Боряна Ламбрева е позната с активната си дейност на акомпаниращ пианист – предимно в сферата на оперното и камерно-вокалното изпълнителство. През годините регистрира многобройни участия като пианист в редица академични, национални и международни конкурси. На концертния подиум се изявява в сътрудничество с наши и чуждестранни изпълнители – на сцените в България, Русия, Италия, Франция, Австрия, Унгария, Чехия, Македония и др. Името ѝ често се среща в програмите на утвърдени музикални фестивали като МФ „Софийски музикални седмици“, МФ „Мартенски музикални дни“, МФ „Варненско лято“, МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“, Празници на изкуствата „Аполония“, „Скопско лято“, МФ “МузикАртисимо фест” и др. Участва в концерти с мецосопраното Веселина Кацарова в Седмицата на България в Европейския парламент – Брюксел, с Райна Кабаиванска и нейни ученици в концерт пред Президентите на Италия и България в Музей Капитолини – Рим. През 2020 изнася рецитал с камерзенгерин Красимира Стоянова в рамките на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“. 

Като препочитан пианист в майсторски класове, провеждани у нас и в чужбина от водещи певци, диригенти и оперни режисьори – Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова, Веселина Кацарова и много други, Боряна Ламбрева отбелязва и забележително дългогодишно сътрудничество с оперната прима Райна Кабаиванска, в чиито ежегодни майсторски класове в България, организирани и продуцирани от НБУ, тя е пианист-акомпанятор повече от двадесет години.Наред с това пианистката развива активна звукозаписна дейност, предимно за фонда на БНР – в последните години осъществява студийни записи с изявени певци като Кирил Манолов, Михаил Михайлов, Цветана Бандаловска и др. Професор по „камерно пеене“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, където през 2013 защитава и докторска дисертация, Боряна Ламбрева е автор на две книги, анализиращи мястото и интерпретационната проблематика в изпълнителската практика и академичното образование на камерни вокални произведения, развитие и история на жанра у нас, както и професионалния път на емблематични български изпълнители, достигнали творчески висоти в тази област от музикалното изкуство.

Жасмина Темелкова е сопрано с активна концертна и оперна дейност в Европа. Музикалният ѝ път започва още в ранна детска възраст в Детската опера във Варна, където участва в множество спектакли и прави първите си сценични стъпки.

Завършва с отличие Виенската консерватория (Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien) и продължава професионалното си развитие в работа със световната оперна прима Красимира Стоянова.

Носител е на стипендия „Борис Христов“ за обучение в оперната академия „Санта Чечилия“ в Рим, където задълбочава интерпретацията и стилистичната си подготовка. През 2025 става победител в Международния конкурс „Шуберт“ в Русе.

Има участия в оперни и концертни проекти в Австрия, Германия, Италия и България. Сред сценичните ѝ превъплъщения са Марцелина /„Фиделио“/ и Лучия /„Лучия ди Ламермур“/.

Вивиен Георгиев (мецосопран) е родена в Кил и израства в Берлин, където още в ранна възраст става част от детския и младежкия хор на Deutsche Oper Berlin. В продължение на десетилетие тя участва в многобройни оперни продукции. Професионалният ѝ път я отвежда обратно в България, където започва висшето си образование в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. През студентските години Вивиен се изявява като солист с различни оркестри и взема активно участие в престижни международни майсторски класове. Работи с изтъкнати оперни артисти като камерзенгерин Красимира Стоянова, Барбара Фритоли и Райна Кабаиванска. Дългогодишната менторска роля на Красимира Стоянова и множеството й майсторски класове са оказали съществено влияние върху вокалното ѝ и артистично развитие. През 2023 Вивиен участва в мобилна програма в Universität für Musik und Darstellende Kunst Wien, където оперната прима Красимира Стоянова ѝ преподава интензивно в този период.

Младата певица завършва образованието си в Хановер, Германия, а понастоящем продължава квалификацията си за магистърска степен в Universität der Künste Berlin.

Репертоарът й е изграден върху поредица значими дебюти, сред които Мерседес („Кармен“), Донна Елвира („Дон Жуан“), Абуела („La vida breve“), както и Емилия („Отело“). В ролята на Емилия тя дебютира в Старозагорската опера, където излиза на сцената заедно с Красимира Стоянова — събитие от особена значимост в нейния професионален път.

Сред важните ѝ сценични изяви е и дебютът ѝ в зала България през 2023 със Софийската филхармония с диригент Георги Паликаров. През предстоящите месеци Вивиен ще се превъплати в ролите на „Ms.Quickly“ от „Фалстаф“ на Верди и „Berta“ от „Севилският бръснар” на Росини.

Международното ѝ присъствие е подкрепено от престижни отличия и стипендии. Тя е стипендиант на Иституто Тостиано в Ортона, Италия (2024), и на Bayreuther Festspiele за 2025 г. На 18-ия международен конкурс „Габриела Беначкова“ е удостоена със Специалната награда на Словашката държавна опера.

Традиционната ежегодна изложба „Дами канят“ ще бъде открита на 6 март от 18:00 часа в галерия „ДПХ“ в Пловдив. Експозицията е част от културния календар на града и от години представя различни художествени интерпретации на образа на жената.

Жената като вдъхновение за художниците

Изложбата е посветена на темата за жената като муза, вдъхновение и светоглед, която остава вечна и актуална за творците. В експозицията участват автори, които чрез различни стилове и художествени подходи представят собственото си виждане за женствеността и нейното присъствие в изкуството.

През годините „Дами канят“ се утвърждава като традиционно събитие в художествения живот на Пловдив, което събира публика и творци около една от най-вдъхновяващите теми в изкуството.

Част от проекта „Съвременно изкуство: център Пловдив“

Тазгодишното издание е включено в проекта „Съвременно изкуство: център Пловдив“ и се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив по програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“.

Автор на визуалната концепция и организатор на изложбата е Васил Тенев. По повод експозицията ще бъде издаден и специален каталог.

Изложбата може да бъде разгледана в галерия „ДПХ“ на бул. „Цар Борис III Обединител“ 153.

Специална прожекция на документалния филм „Рийфенщал“ за противоречивата кинорежисьорка Лени Рийфенщал, създала някои от най-известните и влиятелни пропагандни филми по време на нацисткия режим, предстои този уикенд в LUCKY Дом на киното в Пловдив. Няколко дни след поредицата Master of Art – документални филми за изкуство, на големия екран ще гледаме и немската продукция, която се основава на стотици дневници, писма, автентични звукозаписи и филмови материали. Прожекцията е в събота, 7 март, от 17:00 часа.

Филмът чертае един сложен портрет на жена, която винаги се е представяла за аполитична, но е запомнена и с някои от заглавията, които прославят Адолф Хитлер и неговия режим. Сред тях са „Триумф на волята“ и „Олимпия“, свързани с конгресите на Националсоциалистическата партия в Нюрнберг и прословутите Олимпийски игри в Берлин през 1936 година.

Документалният филм е създаден от Андрес Файел, един от най-изтъкнатите кинорежисьори в жанра в Германия. В Пловдив филмът ще бъде представен от Елизабета Зайкова от Гьоте-институт България, с чието съдествие той идва в LUCKY Дом на киното. Билетите са на промоционална цена от 3 евро и са в продажба на касите на киното.

Подробности за филма:

Реж. Андрес Файел, 2024, 115 мин., немски език, с български субтитри

Документалният филм хвърля светлина върху противоречивата кинорежисьорка Лени Рийфенщал въз основа на нейното богато наследство, което става достъпно след смъртта на партньора ѝ. От стотиците кутии с дневници, писма, звукозаписи и филмови материали се очертава сложен портрет на една жена, която през целия си живот се е представяла за аполитичен артист, въпреки че е създала ключови пропагандни филми за нацисткия режим – включително „Триумф на волята“ и „Олимпия“.

07-и март, събота, 17:00 часа

RIEFENSTAHL – Trailer – Ab 31. Oktober nur im Kino.

За режисьора:  

Роден в Щутгарт през 1959 г., Андрес Файел е един от най-изтъкнатите германски режисьори в областта на политическите документални и игрални филми. Той учи психология в Свободния университет в Берлин и същевременно се обучава като режисьор и драматург в Künstlerhaus Bethanien – между другото при Кшищоф Кишловски. 

Характерният стил на Файел се характеризира с дългогодишни проучвания, ясна политическа позиция и смелост да задава неудобни въпроси. Филмите му често се движат между полюсите на индивидуалната биография и социалната отговорност. Той никога не се занимава само с обвинения, а с дълбоко разбиране – без да принизява.

Филмът ще бъде представен от Елизабета Зайкова от Гьоте-институт България. 

Интервю с режисьора:

Не съществува ли опасност, докато разглеждаме Рийфенщал като жертва, да я оневиним за това, че е произвеждала пропаганда за един тираничен режим?

Не. Още когато пишех, исках да определя точно нейната вина и отговорност – въз основа на нови, непубликувани досега документи. Исках да разбера фигурата на Рийфенщал в нейното развитие, без да я оправдавам. Да искаш да разбереш даден човек не е същото като да го гледаш със съчувствие. 

Възможно ли е да подходим с амбивалентна откритост към фигура като Рийфенщал, убеден разпространител на пропаганда в един  идеологичен режим?

Имах и моменти, в които трябваше да се обърна на друга страна. Преодолях това състояние на нежелание, иначе нямаше да има причина да направя филма. Има живот и преди вината. През 20-те години на миналия век животът ѝ е можел да бъде съвсем различен. Ентусиазмът ѝ за нацисткия режим не започва през 1932 г.; в десетилетията преди това има многобройни биографични, исторически и поколенчески влияния. Имението, заедно с други източници, ни дава възможност да се приближим до Рийфенщал в цялата ѝ противоречивост. Не става въпрос само за леко завъртане около нея, така да се каже, а тази работа има разрушителен елемент. Трябва да разчупя нещо, за да мога да погледна по-дълбоко. И така възникват любопитство и нови въпроси. Те движеха напред процеса на писане – който не беше лишен от кризи.

Работили сте върху филма повече от осемнадесет месеца. Това не беше ли екстремно преживяване?

Предизвикателствата бяха по-големи, отколкото при всеки друг кинопроект досега. На първо място, това беше свързано с огромно количество материал. Работата понякога ме тласкаше до границите на възможностите ми. Нямаше да се справя без хората, които стояха до мен през тези години: моите навигатори из имението, Кристиане Камерер, Моника Прейшъл и Мона Ел-Бира. И в същото време редакторите Стефан Крумбигел, Олаф Фойтлендер и Алфредо Кастро, които многократно внасяха собствени идеи и оказаха значително влияние върху филма.

Все още ли гледате на Лени Рийфенщал като на режисьорка, създала емблематични кадри? Рийфенщал е майстор на монтажа. Показваме клипове от „Олимпия“, като например известната сцена с гмуркане от високо. По този начин даваме място на тържеството на Рийфенщал за красивото, силното и победното. Поредицата има силно въздействие и днес и би било погрешно да не я покажем. За това, което крият тези кадри, се разказва на друго място – например във връзка със съдбата на оператора Вили Цилке. Той е заснел пролога на „Олимпия“ до голяма степен самостоятелно. Малко след заснемането на филма той се срива и е приет в психиатрична клиника. По-малко от шест месеца по-късно е насилствено стерилизиран. Лени Рифенщал е информирана за това, но не се намесва. Във филма става ясна тъмната страна на естетиката на Рийфенщал: презрението към другите до степен на тяхното унищожаване. Рийфенщал отрича тази връзка през целия си живот.