Капана.БГ

Капана.БГ

Светлините на Коледното дърво ще бъдат запалени от кмета  Здравко Димитров с церемония днес  в 17.30 часа. По традиция  на сцената с кратка програма ще се изявят талантливи пловдивски деца. Тази година това са малчуганите от Детска вокална формация „Омайниче“ с ръководител Таня Орманова и Детски танцов състав „Луди млади“ към НЧ „Проф. Кирил Дженев 2019“, които ще представят фолклорна програма. Водещ на тържеството е Таня Орманова. Празникът ще завърши със заря.

Новото тази година в 13-метровата елха на Община Пловдив е, че светещите звезди целенасочено са поставени по-ниско и по-близо до основата. Така на снимките, които хората си правят пред елхата, ще се вижда празничната украса и ще се разкрие цялата прелест на коледното дръвче. На върха са поставени поставени примигващи „флаш“ лампи, разказаха от екипа на единствената фабрика за производство на коледни елхи на Балканите, която се намира в град Раковски, и която изработи елхата на Община Пловдив.

Европейската комисия избра фондация Пловдив 2019 да представи страната ни с опита от столица на културата. Това е поредното признание от Европейския съюз за успеха на инициативата

През 2020 година в Брюксел ще се състои среща на 35 организации от цяла Европа, които ще решават бъдещето на културата в рамките на политиките на Европейския съюз. Фондация „Пловдив 2019“ е част от селектираните организации от целия континент, за да представи България на престижния форум „Ролята на културата в извънградските райони на Европейския съюз“.  Темата е поставена от програма „Гласове на културата“ към Европейската комисия и ще се проведе под формата на структурен диалог. Критериите за избор на кандидатите включват богатата експертиза, опит и далновидност.

Това е поредното признание към Пловдив – Европейска столица на културата, получено от Европейския съюз, с което се оценяват  успешно осъществените ангажименти в реализацията на проекта Европейска столица на културата. Участието е знак за доверие към амбициите за устойчивост и работа в перспектива, които екипът на Фондацията е декларирал -последователно в множество свои активности. Срещите ще се проведат през февруари в град Алфелд, Германия и април в Брюксел, Белгия. Заедно с България в -тях ще се включат още неправителствени организации от Германия, Испания, Полша, Италия, Румъния, Португалия, Ирландия, Чехия, както и бъдещата столица на културата от Литва- Каунас 2022. Сред участниците са  ASTRA National Museum Complex, Creative Scotland, European Historic Houses, Museum of Central Finland, Teatr Brama, ITEM, Trans Europe Halles и др.  Партньори на Европейската комисия са Goethe-Institut Brüssel и програма „Творческа Европа“.

„Гласове на културата“ е програма, която изпълнява една от трите стратегически цели на Европейската комисия за насърчаване на културното многообразие, а именно стимулирането на направление „Структурен диалог с гражданското общество“. По време на срещите на заинтересованите страни се събират ключови идеи и послания, които после залягат в работните панели на Kомисията. Те се провеждат на всеки две години от 2007-а насам и предоставят рамка за обмен на мнения и информация и гарантират, че гласът на гражданските организациите ще бъде чут.

Повече за проекта.

Художникът Станимир Видев и скулпторът доц. Кирил Матеев представиха миналата вечер за първи път съвместна изложба в галерия „Аспект”. Свързани от дългогодишно приятелство и взаимно уважение, двамата са убедени в положителния ефект от съвместната им изява – творбите им взаимно се допълват и подкрепят и това със сигурност вдига неимоверно нивото на изложбата.

Сред гостите на откриването бе новият заместник-кмет по култура и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов, който отправи поздрав към двамата творци, галеристката Олга Петрова и многобройните почитатели и приятели на авторите, които бяха препълнили пространствата на галерията и извън нея.

Картините на Станимир Видев са нови платна, както фигурални, така и абстрактни пейзажни композиции. Любимият Пловдив с неговите характерни силуети – старите сгради на Капана и Главната, Трихълмието, видяно през прозореца на ателието на художника, са сюжети, които той разработва от години, но винаги успява да ни изненада с нова и различна трактовка.

Няколко от платната в изложбата, сред които „Акустична версия” и „Две китари” са реверанс на художника към музиката. Фигуралните му композиции са експресивни и въздействащи, в тях женските фигури са елегантни и загадъчни, а сюжетите са подвластни на въображението на твореца.

В уютното пространство на галерия „Аспект“ доц. Кирил Матеев е разположил седем скулптури от бронз и няколко рисунки, част от които са проекти за представените пластики. Скулптурите в изложбата са разнообразни  – фигури на хора, коне, и задължителните голи тела.

Заместник-кметът Пламен Панов, който в същия ден бе и рожденик, отбеляза, че е особено радостен от факта, че първата изложба, която посещава, встъпвайки в новата си длъжност, е на двама големи представители на българското съвременно изобразително изкуство, като единият  Станимир Видев е сред безспорните любимци на пловдивчани.

Кирил Матеев, който отдавна не е показвал свои работи в града под тепетата, е привърженик на  класическия подход в изкуството. Като преподавател в Академията държи неговите студенти преди всичко да се отнасят сериозно към занаята и е убеден, че само така ще открият поезията на лекотата.

Станимир Видев с вълнение отбеляза, че на датата 28 ноември, в деня на откриването, се навършват 35 години от неговото дипломиране в Националната художествена академия „Николай Павлович” със специалност „Живопис“ в класа на проф. Добри Добрев.

Сред гостите на „Аспект“  бяха много пловдивски творци, художници, артисти, журналисти, близки, приятели и почитатели.

Филм за Радичков в неделната програма

В неделния ден на „Златния Ритон“ организаторите канят на качествена българска анимация! Документалният филм „Удавник“ на Николай Фенерски е завладяващ разказ за морски отшелник и неговите възгледи за живота, част от следобедната селекция в 15 часа.

Документалният „Да надскочиш съдбата“ на Панчо Цанков представя световния физик проф. Минко Балкански. Филмът е скромен, независим (подкрепен е от фондация „Миню Балкански“), но адски ценен – запечатал е уникална фигура. Герой-мечта. Проф. Минко Балкански е не просто грамаден учен – той е прекрасен човек с тънък вкус, филантроп и велик родолюбец, без да се бие в гърдите.

В програмата от 17 часа може да гледате „Истории за птици, хора и други чудеса“ на Любомир Халачев е пътешествие из природата и познавачите на Радичков – магично като неговото слово.

Късната селекция – от 19:30 часа представя „Рози в нощта“ на Пенчо Кунчев е живописно-еротичен анимационен бисер и „Написаното с перо от ангел е завинаги“ на Христо Илиев-Чарли е документален портрет на поета-преводач Николай Кънчев (1936-2007) – ярка фигура в българската култура.

Всички прожекции са с вход свободен в LUCKY Дом на киното, а пълната програма може да намерите на zlateriton.bg

След успешния анимационен експеримент по стихове на български поети „Щрих и стих“ на Компот колектив – Весела Данчева следва още по-успешният „Щрих и стих-2“: „Екзистенциално“„Задачи за деня“„Над нещата“„Плитка вена“„Последният ден“. Няма къде да ги видите, освен в кино LUCKY.

„Калин и отбора на затвора“ на Петко Гюлчев е очарователен филм за Калин, който иска да промени затворническото битие в Казичене, влиза в разни роли и…

Тук е и прославения документален филм „Формулата на Тео“ на Николай Василев за уникалния преподавател по физика Теодосий Теодосиев.

От 17 часа се насладете на „Лист хартия“ на Ася Кованова по сценарий на Христо Ганев – радост за очите и душата с хвърчило и мечта.

„Море на вятъра“ на Марина Желева е щур филм за двама навити сърфисти, които се борят със замърсяването на морето.

Данила Стоянова е талантлива поетеса, която напуска този свят на 23. За нея и поетичната й дарба 35 години по-късно разказват приятели в нежния и естетски филм „Какъв цвят има този свят“ на Ралица Димитрова.

От 19:30 часа „Братя Георгиеви: Евлоги и Христо“ на Михаил Мелтев по сценарий на Влади Киров разказва за пътя на двамата братя от Карлово през ХІХ век и щедрото им меценатство към България – да не забравяме, че те са в основата на СУ „Св. Климент Охридски“. Статуите им стоят като знак на благодарност.

Спомняте ли си „Луди, луди жаби“ или не сте чували това парче? Беше на групата „Джанго Зе“, а за вокалиста Мирослав Атанасов, който сега живее в Лондон, разказва документалният дебют на Павлина Иванова „Синко мой“.

Всички прожекции са в LUCKY Дом на киното с вход свободен.

Първата вечер на фестивала отбеляза и 100-годишнината от подписването на Ньойския договор

Ивайло Дернев

С минута мълчание в памет на големия творец Стефан Данаилов стартира снощи 24-тият Фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон”. Програмата в Лъки Дом на киното започна с 28-минутната документална лента на Коста Биков „В главната роля- Стефан Данаилов”. Публиката почете Ламбо като се посмя и поплака с кадрите от филма на Биков. А после се върна 100 години назад с продукцията на Ралица Димитрова „Сага за пропилените възможности”, с който бе отбелязана годишнината от подписването на Ньойския договор.

„Огромна чест е да съм председател на това жури, тъй като този фестивал за мен е изключително специален. От тук започна моята кариера като режисьор. За разлика от игралното кино, което има своите спадове и пикове, документалното и анимационното ни кино винаги е било на ниво. Очаква ни едно много сериозно състезание”, каза председателят на журито Светослав Стоянов.

76 нови български продукции ще бъдат представени в рамките на програмата на “Златен ритон”. Всички прожекции са със свободен вход. В осемте фестивални дни за двете големи награди “Златен ритон” ще се борят 56 филма, голямата част от които са произведени с подкрепата на Националния филмов център. В програмата „Открити хоризонти“ са включени още 20 нови заглавия, създадени след предишното издание на фестивала.

Организатор на събитието е Националният филмов център, със съдействието на Министерството на културата, Община Пловдив и в партньорство с Българската национална телевизия.

Славена Шекерлетова

Петър Чухов е от авторите, които умеят да изненадват и които владеят изкусно късите разкази. С не много думи, неговите текстове успяват да държат така, че да те накарат да се смееш, възхитиш, учудиш, препрочетеш за удоволствие, да се размислиш. Петър Чухов разговаря с читателите си по изключително негов си начин, който няма как да бъде сбъркан. Бих го разпознала в текст, дори да не знам, че той е авторът. Най-новата му книга „Достатъчно дълго“ е четиво, с което човек може да преживее различни настроения. И да, тя е истински екзистенциален „оазис“. 

Веднъж нарече тази книга „експеримент“, защо реши да я определиш така?

Да събереш толкова разнопосочни текстове е наистина експеримент. Дали читателят ще издържи на това „разбягване“? Няма ли да му се види прекалено екстравагантно струпването на трудно сговарящи се формирования от думи? Лично аз мисля, че въпреки на пръв поглед вакханалната слободия, книгата има стабилна структура, в която (надявам се) успешно съжителстват различни жанрово текстове, някои от тях по-традиционни, други определено експериментални и все пак обединени от обща атмосфера, която за мен изразява начина ни на живеене, но отразен в един вид криво, абсурдистко огледало.

В твоята „разказеса“, която би било много интригуващо да се види на сцена, чуваме за един „екзистенциален антракт“. Какво влагаш в това?

Понякога се чуват гласове – литературни или не – че всъщност животът не е това, което е значимото, а всъщност е един антракт между истинските действия на съществуването. Но за нас (за някои повече, за други – по-малко) той наистина е екзистенциален. Литературата и въобще изкуството създават такива екзистенциални „оазиси“, които разколебават представата кое точно е истинско съществуване – достатъчно е да си припомним само романа „Дон Кихот“ или да се замислим за толкова често прокламираното безсмъртие – на някоя творба или творец.

В един от разказите срещаме герой, който събира стрелки. „А и въобще какво значи да не стигнеш дотам, докъдето си искал? Най-вероятно – че не си вървял достатъчно дълго! Продължавай и рано или късно ще стигнеш. А през това време ще минеш през какви ли не интересни и неочаквани места, така че и без това ще забравиш накъде отиваш“. Често ли ти се случва да забравиш накъде отиваш и всъщност накъде ти се иска да тръгнеш сега?

В ежедневието е трудно да забравиш накъде отиваш, то непрекъснато се опитва да те вкара в капаните на повторяемостта, от която се изгражда устойчивостта на битието. Но аз често се оставям на изненадите, на пукнатините, през които проблясва омайващата (и понякога заслепяваща) светлина на неочакваното, различното, непредвидимото. Особено когато пиша – тогава не следвам никакъв план, независимо дали става дума за поетически или прозаичен текст, просто тръгвам отнякъде и с широко отворени очи гледам какво се случва и докъде ще стигна. А накъде ми се иска да тръгна? – в момента, отговаряйки на въпросите от това интервю, аз вървя и разбира се, не знам къде ще стигна, а това е красиво и вълнуващо.

Чешо Пухов – литературното ти алтер его, както го наричаш ти, се появява изведнъж в края на книгата и това малко променя нещата. Защо реши да го включиш?

В случая Чешо Пухов се появява като литературен герой, а не като автор, което го поставя в доста нелицеприятна позиция и той определено не е доволен от нея. Собствената му себепредстава е доста по-различна – ако видите профила му във фейсбук, ще се убедите в това. Както и когато прочетете неговата първа книга, която вероятно ще се появи на бял свят някъде в първата половина на следващата година. Да речем, че това е моето сладко отмъщение към него, защото той понякога се държи предизвикателно и дори деструктивно към мен. А в текстово отношение, мисля, трите истории около него допринасят за нюансирането на гротескно-абсурдисткия пейзаж на книгата.

Ти не криеш, че ходиш на психоанализа… вече колко години - може би ще споделиш. Пътуването навътре към теб самия как повлия на писането ти?

Не само, че не крия, но и акцентирам върху това. До момента годините са между 11 и 12 и нямам намерение да спирам. Според мен работата с психотерапевт, в случая психоаналитик, помага не само за подобряване на качеството на живота, но и за привличане на неподозирани ресурси за творчество, чрез интегриране на области от несъзнаваното в осветената (или осъзната) част на личността.

Кажи ни нещо за корицата на Люба Халева, как да я "четем"?

Тя трябва да се гледа, а не да се чете (шегувам се). И друг път съм споменавал – още когато започнах да правя „Достатъчно дълго“ като книга, вече знаех, че искам именно тя да е илюстратор и оформител. Усещам нейното отношение към съществуването, изразено в творчеството, много близко до гротескно-романтичното световъзприятие на моите герои. Елегантен скептицизъм и възвишена ирония – ето какво, според мен, добавя и подсилва визията на Люба.

Особеното чувство за хумор носи удоволствие от четенето на тази книга. Няма как да не отбележа, че си от авторите, които умеят да не се възприемат твърде насериозно, което дава една лекота в майсторството на писането. Дава една... истинност. Има хумор, ирония, самоирония. В тази книга има и много въпроси, към кого са насочени те?

Обикновено моите въпроси са насочени към самите себе си – те се опитват сами да се разберат, да се убедят, че имат право на съществуване, дори и да нямат смисъл.

Бърз въпрос, над който да не се замисляш достатъчно дълго. Какво си правил достатъчно дълго и какво не си?

Да бъда себе си – това хем съм го правил достатъчно дълго, хем не съм.


Петър Чухов ще представи новата си книга в Пловдив на 3 декември, вторник от 19 часа в "Петното на Роршах". Ден преди това, той ще се срещне с читатели в Асеновград в рамките на "Литературен шейкър" в бар "Ко Ши Прайм".

Кратка автобиография на автора: Петър Чухов е роден през 1961 в София. Автор е на 11 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител е на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония. Участвал е на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция, Албания и Русия. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи, а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си.

Член е на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", World Haiku Association и Musicautor.

Страница 831 от 2486

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…