Капана.БГ
Художественият отдел на Пловдивското изложение от 1892 година оживява в ГХГ
Легендарната картина Баташко клане на Пьотровски се завръща в Пловдив след 127 години
Изложбата ни предлага мултимедийно преживяване с 3D-видеа и добавена реалност
Теодор Караколев
Легендарното пловдивско Земеделско-промишлено изложение от 1892 година оживява в Градската художествена галерия – в залата за временни изложби на ул. „Александър I“ (Главната). С десетки истински картини и множество репродукции на картини, фотографии, плакати и други изображения, споменът ще „дядото“ на Панаира ще възкръсне отново в града ни. Акцентът е върху Художествения отдел – тема, която е много експлоатирана във времето, но – любопитно – преди около 130 години всъщност не е предизвикала почти никакъв интерес.
Има публикувани статии за какво ли не, но темата за художествения отдел в една от изложбените палати е предизвикала само една статия в местната преса. Все пак са проучени множество архиви, с които досега не е било работено, и резултатите от тях водят до тази изложба. Автор на проучването е изкуствоведът Пламен Петров. Открит е пълен списък с участниците в художествения отдел, като в даден момент той дори е обогатен, но няма пълна информация точно с кои имена.
Съществува една обява, че освен заявените до този момент творци, Константин Величков, заедно с няколко други художници, също ще се включи в изложението, разказа Пламен Петров. Кои са тези други художници не се знае. Величков е интересна фигура – освен, че прекарва част от живота си под тепетата и активен в политическия живот (известно време е министър на просветата), той е свързан и с художествения живот на страната. Той е един от радетелите за създаването на Художествената академия, самият той е художник. В изложбата ще можем да видим две от известните негови картини – „Прислужник“ в оригинал и „Флорентинец“ в репродукция.
Най-популярната за широката публика творба пристига в оригинал. Това е „Баташкото клане“ от полякът Антони Пьотровски. Картината е създадена именно за Изложението, след което е откупена и заминава за столицата. 127 години по-късно легендарната творба се завръща в Пловдив.
Като репродукции ще видим още няколко интересни творби. Една от тях е голям портрет на княз Фердинанд на кон, също от Пьотровски. Оригиналът е много по-голям от репродукцията, но неговото пренасяне в Пловдив е било невъзможно.
Впечатляваща е и историята на картината „Връщането на Самуиловите войници, ослепени от Василий II Българоубиец“ от 1891 година. Автор е Емил Холарек. Картината е огромна – едно от най-големите исторически платна у нас. То обаче не може да се види в оригинал, тъй като още преди години е навито на руло. За нейното възстановяване е нужна реставрация, желание за което към момента сякаш няма. Творбата, обаче, ще можем да видим в по-малък размер и в репродукция.
Разбира се, ще можем да видим интересни творби и от известните имена, като Иван Ангелов, Антон Митов и други.
Пламен Петров насочи вниманието към Теодор Рали – по-слабо известен у нас гръцки художник. Той е представен с няколко творби, най-интересната от която „Изкушение“ от 1896 година. Творбата е създадена по-късно от Изложението, но по думите на Петров „може да бъде мислена като своеобразна метафора за ролята на Художествения отдел (…) в развитието на българското изкуство в следващите години“.
Интерес предизвикват и интерактивните решения, създадени от екип с ментор Весела Статкова от АМТИИ, заедно с преподавателя Ели Самалиева и студентите Христина Димитрова и Георги Георгиев. Те са създали приложение за Android, с което някои от картините могат да се обогатят с добавена реалност – различни визуализации, видео, или снимки на сегашното състояние на дадена архивна снимка от Изложението, дало началото на днешната Цар Симеонова градина.
Посетителите ще могат да видят и 3D филми със специални очила на екран и на прожекция на втория етаж на изложбеното пространство, в което известният балон на Годар ще полети отново из архивните фотографии.
Седем нови филма ще бъдат показани в Дните на руското кино в Пловдив
Седмицата на руското кино в Пловдив се провежда от 25 до 31 октомври 2019 г. с подкрепата на Почетното консулство на Русия в града
Седем от най-новите руски филми може да се видят от 25 до 31 октомври 2019 г. в Пловдив. В програмата са включени ленти, произведени през последните две години, и ще бъдат показани в следния ред: „Чернова“ (режисьор Сергей Мокрицки, 2018), „Трудностите на оцеляването“ (режисьор Евгений Торес, 2019), „Бик“ (режисьор Борис Акопов, 2019), „Любовници“ (режисьор Елена Хазанова, 2019), „Керосин“ (режисьор Юсуп Разиков, 2019), „Аз отслабвам“ (режисьор Алексей Нужний, 2018), „Вечният живот на Александър Христофоров“ (режисьор Евгений Шелякин, 2018).
Зрителите ще имат възможност да се запознаят с част от богатата руска култура и да се срещнат с известни кинодейци. Всички филми, подбрани за „Седмицата на руското кино – 2019“, са с български субтитри. В събитието ще участват изтъкнати режисьори и артисти, сред които: Борис Акопов – режисьорът на филма „Бик“, Никита Волков – изпълнителят на главната роля във филма „Чернова“, Евгений Торес – режисьорът на филма „Трудностите на оцеляването“.
Организатори на филмовата седмица са: Министерството на културата на Руската Федерация, Посолството на Руската Федерация в България, Представителството на „Россътрудничество“ в България – Руският културно-информационен център в София, продуцентската компания „Fest-Film“ и компанията „Вяст плюс“. Проектът се реализира като част от честването на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Неговата цел е да допринесе за развитие на международното културно сътрудничество и за укрепване на двустранните отношения в областта на киното.
Прожекциите са в Lucky – Дом на киното, на ул. „Гладстон“ №1, всеки ден от 19 ч., а входът е свободен.
Брас квинтетът на Кралския Концертгебау оркестър – Армстердам с концерт в Пловдив
Знаменит Брас квинтет от Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам ще гостува в Европейската столица на културата на 25 октомври. Концертът е част от юбилейната програма на X МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” и ще се състои в Малката базилика от 18.30 ч. Фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Фондация “Музикартисимо”, Министерство на културата, Фондация “Америка за Бълг
Билети в системата на Ивентим и на място преди концерта.
Брас-квинтетът е съставен от водачи на “златната мед” на един от знаменитите симфонични колективи от световен ранг – Кралския Концертгебау оркестър! Музикантите от Амстердам се представят в тази ансамблова конфигурация за първи път у нас, в Европейската столица на културата – Пловдив, по покана на Десетия юбилеен международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща”. Водачите на медните инструменти: Омар Томазони – тромпет, Йорген Ван Райен – тромбон, Лауренс Вауденберг – валдхорна, Пери Хоугендайк – туба, са предвождани от именития си български колега Мирослав Петков, заемащ поста първи тромпет в Кралския Концертгебау оркестър.
„Един от най-добрите оркестри в света с уникален звук, „кадифено меки“ струнни, „златни“ медни, „ясно персонализирани“ дървени инструменти и ударни с „международен авторитет“, така определят критиците Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам. През 2013 съставът отбелязва своя 125-годишен юбилей със световно турне, като по този начин се превръща в първия оркестър, посетил пет континента в рамките на една година. Диригент в това паметно честване е Марис Янсонс, а сред солистите блестят имената на цигуларката Жанин Янсен, пианиста Ланг Ланг и баритона Томас Хемпсън.
Нашето момче Иван Куков ни напусна
Един от създателите на Под тепето си отиде внезапно
Без време ни напусна нашият човек Иван Куков. Много е трудно да напишем тези редове, защото не сме си представяли, че може да се случи…
Един от създателите на Под тепето, партньор, близък приятел и наша техническа опора в добри и лоши времена. Всички в редакцията сме в шок. Не можем да повярваме.
Ваньо бе един от най-слънчевите хора в този град, истински бохем. Ще го запомним винаги усмихнат и щастлив. Скъпи приятелю, това е крайно несправедливо! Светът за теб беше хубав, надяваме се там, накъдето си се запътил, да е още по- хубаво!
Поклонението ще се състои в сряда, 23 октомври 2019 година.
Разпадащият се витраж на Йоан Левиев изникна след ремонта на площад Централен
Състоянието на стъклописа е плачевно, не е ясно дали изобщо може да се спасят
Чисто новият площад „Централен“ разкри част от неугледното наследство на Централна поща. Сградата е изключително интересна с множеството декоративни творби, част от интериорните и естериорни пространства. Част от тях обаче са в незавиден вид.
След ремонта на площад „Централен“ и освобождаването на пространството от югозападния ъгъл – към Военния клуб – обаче се яви и вида на интересния стъклопис, чиито автор, според статия в списание „Архутектура“ от 1979 година, е Йоан Левиев.
Състоянието му се влошава от години, но на фона на новия площад, облагороденото пространство и премахнатите дървета към тази фасада на Пощата, витражът още повече се набива на очи.
В съседство е и релефната фигура на женска фигура на Виктор Тодоров. Тя също не е в отлично състояние, но сравнено с витража на Йоан Левиев, ситуацията на тази творба е направо завидно.
За момента стъклописът е с изпопадали стъкла, а съединяващите елементи са почти изцяло разпаднали се. Някои части от витража изглеждат изцяло загубени, а цялостна реставрация – ако изобщо се прояви желание за това – вероятно ще е много трудна, тъй като не е ясно дали изобщо такава е възможна и дали има достатъчно запазена документация за оригиналната творба на прочутия пловдивски монументалист.
В съседство на площада е друга творба на Йоан Левиев – мозайката на партерния етаж на входа на Партийния дом. Тя е в доста по-добро състояние. Преди години обаче изцяло бе загубена друга работа на Левиев в Градския дом на културата „Борис Христов“.
„Капана“ ще следи темата със стъклописа на Централна поща
Да раздвижиш Дондуковата градина (ГАЛЕРИЯ)
Фестивалът Electric Orpheus направи първото голямо музикално събитие в парка на Шевалас
Иво Дернев
Снимки: Десислава Георгиева и Божидар Минков
Съвсем различна изглеждаше Дондуковата градина през уикенда. Там се проведе първото голямо музикално събитие- фестивалът Electric Orpheus. Организаторите и публиката показаха, че първият градски парк може да бъде раздвижен и вечерта, и да се превърне в притегателно място за младите хора и меломаните. Дадоха различната гледна точка към обживяването на зелената зона. С малко готина музика, малко бира и коктейли и много настроение, разбира се. Освен това фестивалът имаше много важно послание- запазването на чиста и приветлива градска среда и превръщането на градските пространства в място за срещи и приятно прекарано време #БезОтпадъци.
Фестивалът започна още по-светло за най-малките и техните родители. Есенният пловдивски следобед включваше работилница за позабравени детски игри на открито и рисуване с тебешир, открита читалня в парка и презентация как да направим събитие без отпадъци, как да пазим града си чист и да събираме разделно отпадъците.
Водещата музикална атракция на вечерта бе концертът на хърватската дамска формация ŽEN. Загребската банда има три студийни албума и безброй концерти и турнета в Европа, като за първи път гостува в Пловдив на Electric Orpheus в парка. Групата използва масивни синт линии и подложки, смесени на живо с китара, барабани и бас. Концертът им, за жалост, бе прекъснат по средата, тъй като имаше срив в електрозахранването. Това обаче не помрачи настроението и на музикантките на сцената, и на публиката пред нея, тъй като шоуто продължи акустично, без озвучаване. Другият дребен проблем в събитието бе, че общинските служители заключиха публичната тоалетна в градината.
Можеше да има осигурен нормален ток, а не да взимаме от Природонаучния музей, можеше и общината да не заключва тоалетната, но така се случи. Въпреки това събитието мина добре. Правим всичко от любов и с много труд. вярваме, че хората го оценяват, казаха организаторите на Electric Orpheus.
Красивото „Славейково училище” в Стария град вече е опасна сграда
Възрожденският паметник на културата, който се стопанисва от АМТИИ, е ограден от обезопасителни ленти заради падаща мазилка
Академията отново не се проявява като добър стопанин
Иво Дернев
Лошото отношение на ръководството на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ към паметниците на културата, които стопанисва, започна да става рецидив. От Академията първо се опитаха да обезобразят вековните каменни колони на репетиционната сграда на улица „Съборна”, дело на градоустроителя на Пловдив Йозеф Шнитер и само реакциите на архитектурната гилдия спряха кощунството. После ръководството получи пари от държавата за ремонт на Жълтото училище, за което спорно присъди и титлата Доктор хонорис кауза на Менда Стоянова, но към днешна дата реконструкцията и реставрацията на паметника на културата от национално значение са напълно замразени. Краят на ремонта не се вижда, а Жълтото училище вече трябваше да приема студентите на АМТИИ.
Сега ръководството на Академията отново се прояви като лош стопанин. Този път в една от перлите в Стария град- „Славейковото училище”, строено в периода 1881-1883г.
Красивата Възрожденска сграда вече е оградена от обезопасителни ленти, тъй като фасадата и отделни архитектурни елементи се лющят, падат и застрашават здравето на минувачите по улица „Петко Р. Славейков“. Изрисуваната сива фасада е видимо в много лошо състояние. И ако обичайното обяснение „Нямаме пари” е оправдано донякъде, то в същия момент Академията финансира и организира голям концерт по случай личния юбилей на ректора Милчо Василев. Той е тази вечер в Дома на културата Борис Христов и е под надслов „Фолклорът-моят живот“ , при вход свободен. Приходи от събитието в касите на АМТИИ няма да влязат, а само разходът за наем на залата е 1000 лв. Той е платен от бюджета на ВУЗ-а. Пари за едно се намират, но за друго- не. Приоритетите на Академията явно са други. И сред тях със сигурност не е опазване на културно-историческото наследство.
