Тютюневи складове, извън карето около Бибилиотеката, все още съществуват и се използват, макар и в много променен вид

Множество здрави и красиви сгради от тютюневата индустрия в Пловдив са разрушени през годините, както през соца, така и през Прехода

Известен като „Тютюневия квартал“ на Пловдив е районът североизточно от Централна гара – между улиците „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“ и бул. „Христо Ботев“. Там са най-популярните тютюневи складове, сред които и станалите печално известни в последните години – полусъборениято на „Одрин“ 8 или складовете на Кудоглу, които пострадаха в пожар преди няколко години.

Всъщност тютюневи складове е имало на много други места в града. В по-ранните години на този бизнес у нас – в края на XIX и началото на XX век свързани с тютюневата промишленост са свързани сгради в днешния център на града. Известна е съдбата на днешния Етнографски музей – Куюмджиевата къща, която в даден момент от историята е служила за преработка на тютюн. Други сгради по Трихълмието и Сахат тепе също са изпълнявали тази функция. След Първата световна война обаче модернизацията в сектора логично „премества“ всички фабрики и складове около Централна гара.

Известните днес складове около улица „Иван Вазов“ далеч не са единствените. Големият изследовател и популяризатор на тютюневата история на Пловдив, покойната Пенка Калинкова, често изтъкваше този факт като опозиция на концентрирането на внимание само в тази зона.

Всъщност съществуват много други сгради, служили на тютюневата промишленост, които всъщност показват две страни на монетата на това наследство. От една страна те разбиват клишето на противниците на опазването на тези спомени, че „складовете само се разпадат“ и едва ли не трябва да бъдат съборени, защото са опасни. От друга страна – настоящата им съдба от гледна точка на опазване на естетиката им е съвсем нерадостна и едва ли можем да посочим и един добър пример на добре опазена сграда.

На запад от „Васил Априлов“

Най-популярните днес складове се намират на изток от гарата и улица „Иван Вазов“. Тук ще започнем от другата посока – най-западните сгради. Приблизително точна карта с отбелязани складовете е запазена в плана на арх. Херман Янзен, работен през 1942-43 година. Най-западната в този план сграда се е намирала на ъгъла на днешните улици „Филип Македонски“ и „Кавала“ – съборен преди години, а доскоро там имаше празна поляна, като поне основите бяха запазени. В последните години на мястото изникна голяма еклектична жилищна кооперация. Днес от него няма и помен.

Подобна е съдбата и на фабрика и склад, които са съществували на мястото на днешната зала „Сила“. По-малки и не толкова интересни като архитектура, групата ниски постройки бяха премахнати преди по-малко от десетина години, за да се изгради днешното спортно съоръжение.

[caption id="attachment_145877" align="aligncenter" width="800"] Бившата дискотека Ликьор беше в тютюнев склад[/caption]

Първите запазени тютюневи сгради в тази зона се намират от другата страна на улица „Филип Македонски“. Тютюнев склад е била сградата на кръстовището с булевард „Васил Априлов“, която преди години бе дискотека „Ликьор“. Сградата е сред малкото със запазена архитектура, макар и в лошо състояние. Днес „украсена“ със стари реклами и други външни елементи, тя все още пази част от архитектурния си вид от 20-те години на миналия век. При един адекватен реставрационен подход, сградата би могла да запази частица от историята, без значение от бъдещата ѝ функция.

В западна посока по протежението на улица „Филип Македонски“ има още няколко сгради, които също не са в добро състояние, но са част от комплекса складове, които са съществували на това място.

В южна посока, но все още на запад от бул. „Васил Априлов“ е имало още сгради с подобна функция. Разрушени още през 50-те години са били складове по протежението на бул. „Христо Ботев“, където днес са първите блокове в сталинистки стил. Две сгради непосредствено до гарата все още съществуват, и имат шанс за опазване, макар и в момента да са далеч от приемливо състояние за такива сгради. Това са двете високи сгради зад спирката срещу гарата. Едната от тях е свързана с Никола Каишев – собственикът на красивата модернистична сграда на Сахат тепе на улица „Антим“ I. Двете сгради са от групата складови сгради, които продължават да се използват, макар и с различна функция. Отношението към естетиката им обаче може да се подобри – с особено интересна архитектура от 20-те години на XX век е западната от двете постройки.

Данъчното, НОИ, поликлиниката и други - между „Васил Априлов“ и бул. „Руски“

За разлика от споменатите досега сгради, половината от които са разрушени, голяма част от тези от другата страна на бул. „Васил Априлов“ са запазени – макар и с доста променена функция и визия. Тези складове са част от днешното ни ежедневие, макар и много хора да не подозират за тяхното минало.

Тютюнев склад е била сградата на ъгъла на бул. „Васил Априлов“ и „Филип Македонски“, която в последните години е дом на болница „Медлайн“ и други медицински кабинети.

Сграда, свързана с тютюневата индустрия, е и днешното „данъчно“ – сградата на „Местни данъци и такси“ на улица „Радецки“. Съседната сграда на ъгъла с улица „Любен Каравелов“ – също, построена малко по-рано. С известни преустройства тя беше достигнала до съвремието, но в последните месеци претърпя ремонт и нова еклектична псевдо-исторична декорация с фалшива орнаментика, която няма общо с автентичния вид на склада.

[caption id="attachment_145879" align="aligncenter" width="800"] Новата сграда с псевдо-исторически орнаменти използва структурата на стар склад[/caption]

Цял квадрант отсреща също е служил за тютюнева обработка. Става дума за жялата зона около днешната сграда на НОИ. Самата сграда на НОИ бе преустроена преди 20-ина години, но основната ѝ конструкция на тютюневия склад е запазена. Там е била фабриката на братя Тютюнджиян – „Златен лев“.

[caption id="attachment_145880" align="aligncenter" width="640"] снимка от Дигиталния фотоархив на Ретро Пловдив https://retro-bulgaria.com/[/caption][caption id="attachment_145881" align="aligncenter" width="800"] И днес - фасадата е нова, но структурата е частично запазена[/caption]

С много усилия от новия собственик се събаря напълно здравата съседната сграда, днес боядисана в ярко жълто. Тя е била част от същия комплекс, свързан с тютюневата промишленост. Събарянето на напълно здравия тютюнев склад е свързан освен със сериозните усилия за премахването му и с инцидент с работник, замърсяване в квартала и оплаквания от шума...

Цялото изследване на Теодор Караколев може да видите в Под тепето.

Както ви съобщихме по-рано, днес на пазара излиза романът „Италианското момиче“ от Лусинда Райли, под знака на пловдивската издателска къща Хермес. Авторката разказва за българските си читатели за писането и вдъхновението в следващото интервю.

Разкажете ни повече за романа.

Оригиналната история за Розана и Роберто написах през 1997 г. и тогава тя бе публикувана със заглавие Ария под предишния ми „псевдоним“ Лусинда Едмъндс. Когато от издателството ме попитаха за по-старите ми заглавия, аз им отговорих, че понастоящем всички са с изчерпан тираж. Те обаче поискаха да им дам някой и друг екземпляр, затова смело влязох в мазето и измъкнах оттам осемте книги, които бях написала в онова далечно минало. Изпратих ги с пояснението, че тогава съм била още млада и зелена и че напълно ще ги разбера, ако решат да ги захвърлят право в кошчето. За моя изненада те реагираха изключително положително и ми предложиха да ги преиздадем.

Това означаваше, че ще трябва и аз да ги прочета – и като всеки писател, когато се среща с миналите си творби, аз разтворих Ария с тревожно очакване. Чувствах се много странно, защото почти не помнех историята, и съвсем като читател се увлякох и запрелиствах все по-бързо, нетърпелива да разбера какво предстои да се случи. Книгата се нуждаеше от някои промени и корекции, но историята и героите бяха завършени. Така че се залових за работа и след няколко седмици резултатът бе готов. Това е Италианското момиче.

Как стартира писателската ви кариера?

Като дете често си измислях истории, обличах роклите на майка ми и си представях, че съм принцеса от далечно кралство. Като естествен преход след това се захванах с актьорско майсторство. Когато бях на 22 години, се разболях и известно време не можех да работя. Именно тогава започнах да пиша.

Публикувах първия си роман под псевдонима Лусинда Едмъндс. Последваха го още седем, след което прекъснах за шест години, за да се посветя на майчинството. Когато най-малкото ми дете започна училище, отново започнах да пиша, но този път поисках книгата да излезе от името на Лусинда Райли, за да бъде оценена като заглавие от непознат автор. И за щастие романите продължават да получават топъл прием от читателите, като вече са преведени на над трийсет езика.

Как се зароди интересът ви към историческите романи и как протича работата ви по едно ново заглавие?

В тийнейджърските си години постоянно посещавах музеи или четях исторически романи. Тази страст остана и нямаше как да не я вложа в книгите си.

Колкото до писателския процес – при мен идеята за нов роман обикновено е провокирана от интересно място, което откривам и за което искам да науча повече. След като вдъхновението ме осени, героите и техните истории сами започват да се оформят в съзнанието ми.

Когато трябва да проучвам определен исторически период, чета книги и гледам филми за това време и за местата, които описвам. След това ги посещавам, запознавам се с местните хора. Понякога ги изненадвам с факти за мястото, в което са живели толкова години. Този етап на опознаване на локациите и генериране на идеи е най-любимата ми част от писането.

Поради някаква причина пиша по-добре, когато съм навън и се движа, затова обикновено записвам всичко с диктофон и след това асистентът ми го транскрибира. Така се получава първата чернова на книгата.

Промени ли се нещо в стила ви или в начина ви на работа през годините?

Със сигурност житейският опит е подобрил писателските ми умения. Когато написах първата си книга, бях на 22 години. Днес героите ми имат много повече дълбочина, защото влагам част от личните си преживявания, когато ги създавам.

За мой късмет имам много активно въображение и това не се промени през годините. Продължавам да виждам истории около себе си, когато се запознавам с интересни хора или посещавам интригуващи места.

Какво послание искате да предадете чрез книгите си?

Най-вече искам чрез романите си да позволя на читателите да навлязат в един друг свят, да избягат в историята и за няколко часа да забравят за реалността. Четенето е моята терапия. Още по-щастлива съм, ако междувременно научат нещо ново за даден исторически период или намерят успокоение във факта, че героите преживяват нещо сходно, което им напомня, че не са сами.

Но мисля, че основната мотивация зад всички мои романи е да покажа как способността да разберем миналото и да простим може да ни помогне да живеем щастливо сега и в бъдеще.

По повод 118 години от Илинденско-Преображенското въстание пловдивчани почетоха паметта на загиналите в национално-освободителните борби и войните за България. Пред паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония бяха поднесени венци и цветя.

В общоградското честване участие взеха: военен духов оркестър, почетна рота от гарнизон – Пловдив, под ръководството на полк. Йордан Йорданов, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, заместник-кметовете Тодор Чонов, Пламен Панов, Йордан Ставрев, заместник-областният управител Даниела Николова, общински съветници и представители на комитет „Родолюбие“.

„Да помним и да пазим свободата на нашата прекрасна родина, с дела трябва да покажем силния български свободолюбив дух, който не търпи вмешателство“, заяви в словото си д-р Лилия Учкунова  - председател на Македонско културно-просветно дружество – Пловдив, дългогодишен общински съветник, носител на званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

Тя припомни и думите на Ванче Михайлов: „Ние идем от страна на голямата мъка, там, дето оковите и звънът техен, и сълзите на майките не са секнали“.

„Връх на гордост в това въстание е не, че не е успяло, а това, че сме показали на род и родина, на всички хора, че свободолюбив е българският дух, че милеем за свободата и независимостта“, допълни д-р Учкунова.

Паметникът в район „Южен“, поставен през 1998г., е съставен от един голям и три по-малки камъка, които символизират единството на българите от България, Мизия, Тракия и Македония.

Запазете си вторника за първото представяне на L’EUROPEO в Пловдив, на което ще разберете всичко – от идеята до реализацията!

На място ще са Любен Дилов – син и Дими Стоянович, с които ще обсъждаме авторите, изображенията, темите, ироничната дистанция и интелектуалното приближение.

Ще има готини питиета, стари колекционерски броеве и ще цари духът на европейския градивен декаденс.

Вторник, 03.08.2021 г. от 20 часа, в бар Котка и Мишка, на ул. “Христо Дюкмеджиев” 14.

Още за събитието вижте във Facebook.