В Европейската година на железопътния транспорт Представителството на Европейската комисия в България събира разкази и истории от железопътните линии, които показват колко е важно да останем свързани, като изберем по-устойчивите начини на придвижване.

Всеки, който сподели своя история от „линиите на живота” до 6 септември, може да спечели и европейско пътуване с влак за двама.

2021г. е Европейска година на железопътния транспорт, за да си припомним колко е важно да останем свързани — помежду си, с Европа, с миналото и бъдещето, с природата. С тази идея Представителството на Европейската комисия в България инициира кампанията „Линии на живота” в партньорство с People of Sofia. През летните месеци фотографската платформа ще пътува по различни железопътни маршрути в България, за да ни срещне с различни хора и техните истории.

В социалните мрежи на People of Sofia ще се запознаем с истории на гари, влакове и хора, ще се върнем към ключови факти и събития свързани с железопътния транспорт у нас, и ще минем през всекидневните маршрути на много българи. Всеки може да се включи в кампанията със своята история и да спечели европейско пътешествие с влак за двама. Участието в играта изисква споделяне на кратък разказ за приключение с влак като коментар под постовете на People of Sofia до 6 септември. 

Железопътни линии пресичат България от 1866 г. насам и свързват хора, места и съдби като своеобразни линии на живота. По тях се срещат житейски пътища и се случват събития, които оставят траен отпечатък. Какъв отпечатък ще оставим днес, избираме ние. До днес железопътният транспорт остава най-устойчивият начин за пътуване в ЕС.

С избора си да пътува с влак всеки европейски гражданин може да намали над 5 пъти отделянето на вредни емисии от пътуването си в природата. Този вид транспорт е с най-малък дял вредни емисии, както и най-малък брой произшествия, което го превръща в устойчив и безопасен начин на пътуване. Това, наред със социалната функция на железопътния транспорт, ниските цени на билетите, редки гледки, които могат да бъдат видени само от влак, както и свободата на движение в него, са светлина в тунела и стъпка към възраждането на интереса към този транспорт в условията на сериозни климатични промени в глобален контекст.

2021 г. е важна за политиката на ЕС за железопътния транспорт, тъй като това е първата пълна година на прилагане на правила, които целят да създадат напълно интегрирана система на железопътен транспорт в Европа, като премахнат пречките от институционален, правен и технически характер и така подкрепят икономическия растеж на съюза. С кампанията „Линии на живота” Представителството на Европейската комисия в България цели да насочи вниманието към железопътния транспорт като достъпен, бърз и зелен начин на придвижване с добавена стойност.

Пътувай зелено, за да остане зелено!

ХАКО е българо-сърбо-испанско трио на Васил Хаджигрудев - бас, сръбският барабанист и композитор Лав Ковач и Хулиан Санчес - тромпет

 „Камерна сцена Пловдив“ представя следващото си събитие от лятната програма – концерт на ХАКО - българо-сърбо-испанско трио на Васил Хаджигрудев - бас, сръбският барабанист и композитор Лав Ковач и Хулиан Санчес - тромпет. Пловдивчани ще могат да чуят триото на 30 юли, петък от  21.00 часа в Сцена номер 2 на Безистена - Бар Конюшните в Стария град.

Групата има едноименен албум издаден от "Ризома" в Испания през 2016 година, замислен като двойно трио и с Енрике Оливер на тенор саксофон. Албумът е с 4 от 5 възможни звезди, дадени от платформата "All about jazz"  https://www.allaboutjazz.com/hakos-trios-hakos-trios-rizoma-records-review-by-karl-ackermann.php

ХАКО изпълняват оригинални композиции, предимно на контрабасиста Васил Хаджигрудев и барабаниста Лав Ковач. Груув, свободна импровизация и лиричност са настроенията, които триото пресъздава в музиката си. През 2018 година ХАКО записват своя втори албум в Нови Сад, Сърбия, издаден от "Хорз". 

След пандемията от Ковид, групата възобновява своята концертна дейност с 3 концерта в България, единият от които е в Пловдив. Събитието е част от програмата на „Камерна сцена Пловдив“ и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 година.

ХАКО

Хулиан Санчес - тромпет

Лав Ковач – барабани

Васил Хаджигрудев - бас

Камерна сцена Пловдив

30 юли, петък  21.00 часа

Сцена номер 2 на Безистена - Бар Конюшните.

Община Пловдив чрез отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив продължава да набира  предложения по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ по Наредбата за финансиране на инициативи в сферата на културата.

Крайният срок за подаване на пакета документи е 15 юли 2021 година!

По този компонент се финансира подготовката до етап „електронна книга в PDF“ на творби в област: художествена литература (стихосбирка, сборник разкази, роман, драматургия, книга за деца), литературна критика, литературна история, литературоведско изследване, монография, литературна анкета; историческа литература; краезнание; изкуствознание; културология; други (вече издавани  творби, важни за Пловдив) по реда и условията на чл.31 до чл.36 от Наредбата.

Могат да кандидатстват издателства, които представят пловдивски писатели или важни за града издания.

Формулярите за кандидатстване са публикувани целогодишно и могат да бъдат изтеглени от сайта на Община Пловдив  http://www.plovdiv.bg, в раздел „Култура“, в публикацията „Наредба за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от Календара на културните събития на Община Пловдив“.

Финансирането е в размер както следва:

1. Стихосбирка – до 800 лв.

2. Белетристична творба - до 3500 лв.

Документи за финансиране се приемат до 15 юли 2021г. в деловодството на Община Пловдив на адрес пл. Стефан Стамболов“ №1 с кореспондент отдел „Култура, археология и културно наследство“ или по електронен път на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  подписани с електронен подпис на кандидатстващото за финансиране юридическо лице.

Успех на пловдивските писатели и на авторите на важни за града издания, както и на техните издатели!

В края на месец юни под знака на ИК "Хермес" излезе романът "С обич, Александър" от Катя Караиванова. Една история за въображаемото и реалното, за приятелството и за любовта, която прави живота по-красив.

Голяма част от книгата е написана под формата на кратки и-мейли и съобщения, разменяни между група приятелки.

Като деца Елза, Маги, Светла и Александър са съученици и приятели. Почти двайсет години по-късно трите момичета, макар и пораснали, все още са близки. Елза се е посветила на книгите, приютени в нейната малка книжарница. Светла и Маги са изцяло отдадени на децата си и семействата си.

Александър, заминал отдавна за чужбина, се е реализирал успешно професионално. Той e мъж, който не си задава екзистенциални въпроси, а оставя животът просто да му се случва.

И все пак и на четиримата нещо не им достига, за да са щастливи. Александър, който се е прибрал за погребението на баща си, случайно разбира, че покойният си е писал в продължение на месеци с Елза, като се е представял за него. И последната му молба към Александър е да предаде на младата жена един плик.

Катя Караиванова е филолог по образование. Автор е на повече от 10 пиеси, сред които са „Истината и само истината“ – поставена и излъчена от програма „Христо Ботев“, и „Камериерки“, отличена и издадена от Театър „София“. Работила е като радиоводещ и журналист и като помощник-режисьор в ДТ „Стоян Бъчваров“. От 1997 г. Караиванова живее в България и Монреал, Канада. „С обич, Александър“ е първият й роман.

Откъс

Мислеше да изключи лаптопа, но се сети за писмата, които копира от пощата на баща си. Отвори първо получените, след малко – в друг прозорец – и изпратените, налагаше се да ги чете последователно. Прочете първото, от декември, след това второто, третото. Имаше и няколко писма от приятелките на Елза, навремето трите бяха неразделни. Маги беше хубаво момиче, което умееше да организира целия клас, а Светла беше вече изявен лекоатлет. Имаха клуб, който трябваше да спасява хора в беда, дори и той беше участвал в няколко акции. Разбра, че ще му трябва нещо по-силно за пиене. На няколко метра от хотела имаше денонощен магазин, беше го видял тази сутрин. Върна се след половин час с бутилка уиски, за което продавачът се закле, че е оригинално.

С Елза бяха съученици в основното училище, до седми клас, след което се разделиха – той продължи в математическа гимназия, тя, доколкото си спомняше, беше приета в езиково училище. Беше от онези момичета, които момчетата на четиринайсет не харесват – малко отнесена, особнячка, суетата й беше абсолютно чужда. За разлика от останалите момичета в класа, тя не се опитваше да спечели вниманието на момчетата, нито ги удостояваше с такова. Повечето я приемаха за високомерна и често ставаше обект на нападки. Спомни си, че веднъж се сби с едно от момчетата, което я беше обидило грозно. „Дали не съм бил и малко влюбен?“ – запита се, опитвайки се да възстанови чувствата, които изпитваше тогава. Не, не беше любов, по-скоро беше усетил, че тя има нужда от закрила, а и че заслужава такава. Живееха наблизо и често се прибираха заедно след училище. Той носеше раницата й, винаги пълна с някакви тежки, умни книги, за които тя непрекъснато му говореше. Баща му се беше запознал с нея, отивайки в книжарницата й. Беше точно преди да замине за Америка и тъй като плановете им бяха той да остане за постоянно, беше решил да дари книгите от голямата им семейна библиотека. Елза беше отишла до апартамента им, за да ги вземе, и там видяла снимката му. Така се бяха открили отново, след двайсет и пет години. След това баща му беше ходил още няколко пъти в книжарницата, Елза му беше разказала за годините в училище и приятелството им. Дори му беше помогнала за багажа и го беше изпратила до летището. Баща му й беше благодарен и го беше помолил да й благодари и той лично, защото беше наясно, че е направила всичко това заради приятелството си с Александър. Ето защо това, че беше изпратил първото си писмо от негово име, не го изненада особено. Но защо, по дяволите, бе продължил да си пише с Елза?

Телефонът му звънеше вече от минута. Беше Кристин, беше я забравил. Поколеба се дали да й отговори, но все пак го направи.

- Добре ли си? Звънях ти няколко пъти.

- Тъкмо мислех да ти се обадя.

- Какво правиш?

- Запознавам се с баща си.

Мълчанието отсреща му подсказа, че трябва да продължи.

- Извинявай, но е трудно за обяснение, и аз още го осъзнавам.

- Нормално е да се чувстваш така, не бива да те учудва.

- Нямах това предвид.

Той се колебаеше, но реши все пак да обясни.

- Управителката на хосписа ми даде бележка от баща ми и...

- И?

- Моли ме да предам едно писмо.

- Какво писмо?

- До моя съученичка, мисля, че съм ти споменавал за нея.

- Да, сещам се.

- А в електронната му поща намерих десетки писма до нея. Всъщност, докато е бил при мен, а и след като се върнал тук, си е писал почти всеки ден с нея.

- Беше му скучно, знаеш. Тук не говореше езика, а и там едва ли е имал много контакти. Не е толкова странно.

- Странно не е точното определение, защото ги е писал от мое име.

- От твое име? Искаш да кажеш, че...

- Да, представял се е за мен, а тя е мислела, че този, на когото пише, и този, който й отговаря, съм аз.

- Какво ще правиш?

- Не зная...