На Вожда – Г-н Порязов, Губернатор на „Найлона”, заради много неща, и за ЧРД днес, 10 октомври

Георги Ганев

         Началото на октомври 1974-а, Пловдив. Бях ученик в осми клас на Английската гимназия, със самочувствието на преминал през учебната година на подготвителния клас що годе успешно. Отличници бяха „читанките”, а пък ако бяха и между групата на правоимащите – о, тогава бяха недосегаеми. Не се числях към нито едно от тези две съсловия – родителите ми бяха далече от властта и горните етажи на еднопартийния комунистически режим. Не изпъкваха и професионално – баща ми учител, а майка ми строителен техник. Тогава живеехме в Стара Загора, а в Пловдив аз обитавах с още четири момчета стая в общежитието на ул. „Весела” 5. Сега тази сграда от доста време е родилно отделение. Учех, колкото учех. Могъщ магнит за младата ми душа бяха улиците на този извънземен за мен град, които в много отношения в тази гимназия ни бяха забранени, особено в подготвителен клас. Тъкмо затова тези толкова знаещи улици бяха моите най-желани учители, с всичките им капанчета и особено с Капана. И със Стария град, разбира се.
         В тази есенна вечер, някъде между седем и осем, когато мракът тъкмо беше се спуснал над Пловдив, вървях пеша от гарата към общежитието. Бях пристигнал от Стара Загора с влак и с пътна чанта в ръка се прибирах, за да хвана часа преди проверката. Баща ми беше ми дал парите за целия месец, някъде между 90 и 100 лева на онези пари, което за едно момче си беше малко богатство. Те трябваше да покрият таксата за общежитието, храната в ученическия стол и други ежедневни разходи, та дори да останат и така наречените джобни пари. Ако се наложеше нещо извънредно, щяха да ми пратят по пощата със запис. Тогава банкови сметки и дебитни карти хората нямаха, пък за други форми на парични трансфери дори и не бяхме чували.
         На тази „зряла” възраст и при самостоятелния ми начин на живот, далече от семейството, вече се чувствах мъж и имах портфейл. Дънки тогава можехме да видим само на кино – в малкото холивудски филми, които пускаше държавната кинематография, или ако на някой от съучениците му донесяха от чужбина. Така че портфейлът ми беше сложен в задния джоб на панталона от задължителната ученическа униформа. В него имаше около десет лева – точната сума знаех само приблизително, тъй като си бях купил билет за влака на гарата в Стара Загора. Останалите 80 лева бяха в чорапа на десния ми крак – старателно увити в найлоново пликче, в случай че цопна в някоя локва в тази дъждовна вечер, а самият чорап – стегнат в горната си част с ластик около крака ми. Родителите ми не знаеха за това – нямаше защо да ги тревожа.
         Прибирах се винаги пеша, за да се наслаждавам на улиците. Маршрутът ми включваше ул. „Иван Вазов” изцяло с „партийния блок” преди ДНА и внушителната тогава сграда на Партийния дом, после площад Централен. Следваше минаване покрай Руската книжарница (сега Сладоледена къща) – единственото място в града, откъдето човек можеше да си купи книги на английски език. Разбира се, те бяха издадени от съветски издателства и творбите в тях бяха на езика на Шекспир, но издателските карета и изобщо всички текстове в началото и в края на книжното тяло можеха да ти послужат, за да поупражниш отново езика на Пушкин. Отново, защото в онези години руският беше чужд език номер едно за българската образователна система и задължителен в нашите училища. Английски можеше да се учи единствено – подчертавам тази дума – в шест училища на комунистическа България. В английските гимназии в София, Пловдив, Бургас, Видин, Русе и Варна. Силно ограничен, стеснен до минимум беше и достъпът до книги и периодика на английски. Затова и около Руската книжарница се навъртаха шофьори на тирове, които продаваха на черно западни порнографски списания. Редовни купувачи на „Плейбой” и другите от сорта бяхме ние, учениците от Английската, както и студенти от университета. Батковците обаче като по-големи предпочитаха да практикуват секса по двойки, отколкото солово - с хартиени партньорки.
         Нека читателят ме извини за това отклонение, но въпреки че съм бил в дузина държави на запад, на изток – макар и сега да го искам - съм пътувал само до Руската книжарница в Пловдив и моето вълнение е разбираемо.
         Нататък изминавах неповторимия архитектурен коридор на Главната улица до Джумаята и вместо да продължа по Малката главна към аптека „Марица”, завивах надясно по улица „Железарска” и пресичах Капана. После през подлеза до Чифте баня излизах до Семинарията. В тази сграда тогава беше Английската гимназия. Продължавах по-нататък към Родопския пансион и достигах целта си – нашето общежитие беше до него.
         При тези прибирания от Стара Загора обичах в началото на „Железарска” да си правя почивка и да ям ашуре. Сега обаче трябваше да бързам, защото закъснявах. Шефката на нашия пансион беше една строга рускиня, другарката Шотлекова, която докладваше всичко на ръководството на училището. Мадам Шо нямаше да ми прости, още повече, че я бях възпял в епиграма, а някой от моите съученици услужливо ме беше похвалил за това пред нея.
         Обществените тоалетни на ул. „Железарска” си ги имаше и тогава, но за разлика от сега се влизаше лесно и просто – отваряш вратата и толкова. Сега са модерни, но ги избягвам, защото трябва да си вадя виза, за да вляза някъде, където ме вика природата. Освен всичко друго, в онези години никой не стоеше в тоалетните, за да взема вход – бяха си безплатни.
         Така или иначе, влязох в мъжката тоалетна по малка нужда, за да продължа по пътя си без притеснения. Пък и друго - в неделните вечери с момчетата от стаята слагахме бири на масата и залоствахме вратата с едно от леглата. При нужда обяснявахме, че чистим стаята и сме преместили леглото, за да метем под него.
         Оставих чантата на мивка до мен и прав пред писоара, започнах да се облекчавам. В този момент в тоалетната влезе мъж с ниско нахлупена шапка тип бомбе и високо вдигнати ревери на тъмносин шлифер. Мярнах това с периферното си зрение за миг само, защото той много бързо се озова зад мен. Усетих едновременно дъха му до лявото си ухо и допир на остър предмет в гърба си. По-късно, анализирайки, можех да допусна, че е могло да бъде показалецът на дясната му ръка. В онзи момент обаче бях уплашен, макар да запазих присъствие на духа.
         - Момче – изсъска почти приятно и приглушено Гласът в ухото ми – нищо лошо няма да ти направя, ако ми дадеш всичките си пари. И пръстен, ако имаш, и други деболии.
         - Боже мой, пикая в момента... не виждате ли? – измънках уплашено.
         - Спокойно! Довърши си работата, после ми дай парите. Викнеш ли, забивам ножа до дръжката.

         - Няма... няма да викам. Бръкнете в задния ми джоб и вземете всичко. Ето, другите джобове ги обръщам – празни са. Само ми върнете портфейла, моля ви – и със свободната си ръка, сменяйки ръцете, обърнах джобовете.
         - Е, добре, послушен си ми ти. Да видим сега какво има тук... послушен, ама беден. Мама му стара, няма ли богати момчета в тая държава?!
         - Богатите момчета не пикаят в градските тоалетни, другарю – обадих се вече по-окуражен и със съчувствие към лошия му късмет. Изтръсках го и прибрах по местата му първо него, после портфейла, който непознатият, все така плътно зад гърба ми и незабележим, ми подаде с ръка в ръкавица пред гърдите ми.

         - Така е, по дяволите ангелски! – каза Гласът - Слушай сега. Бавно се обръщаш надясно, с гръб към вратата. Ще гледаш само ей онзи пирон на стената и ще броиш до триста. Преброиш ли, можеш да тръгваш. Аз ще съм отвън зад ъгъла и ще наблюдавам. Издъниш ли ме – ножът.
         Направих, както ми нареди. Почти не чух отдалечаващите се стъпки.
         Чух Гласа. Два месеца по-късно. Пет момчета, всичките обитатели на втора стая в нашето общежитие, бяхме в града на това, което си наричахме уличен пикник. По-късно, като студенти вече, сме се шегували, че уличният пикник е нищо и половина без улични момичета. Такива обаче през комунизма официално нямаше. Проституцията се гонеше от властта и се организираше от същата власт за резиденциите на номенклатурата и хотелите с висши чуждестранни гости.
         Мозъкът на тези пикници беше Зарето, той даде идеята, а Пейчо обикновено носеше торбата с бутилките от мляко. Работата беше там, че и двамата бяха пловдивчани. През първата година, като подготваци, и пловдивчани задължително живееха в общежитието, за да учат английския по-ефективно. През втората година, когато се развива тази история, те вече си бяха вкъщи, а ние – на „Весела”. Липсвахме си в извънучилищно време и затова в събота или неделя си правехме тези пикници. Мерехме улиците и тепетата, така да се каже, ходили сме и на гребния канал. В бутилките от мляко имаше „Каменица”, естествено, а понякога и други неща, при специален повод.
         Сега бяхме на уличка в Капана, точно пред митичното заведение „Найлона”, което и днес си е магнит за мен, и не само заради едната носталгия. Пиехме направо от зелените бутилки. Бира през декември, истински идиотизъм, но на кого му пукаше. Нали бяхме заедно.  Групичката млекопитаещи може и да е изглеждала съмнително на ченгетата, униформени и цивилни, които щъкаха навсякъде, но така или иначе никога не се случи нещо неприятно.
         Към нас откъм сърцето на Капана се приближи мъж с нехайната походка на хищник, който не знае, че капанът ще щракне след броени минути. Гологлав, със син шлифер, но нищо познато. До момента, когато се обади.
         - Майнички, като ви гледам, и на мен ми се допива мляко. Вие явно не сте си досукали. Обаче аз, по дяволите ангелски, отивам в халите и ще си купя бира за цели три дни. Така че ми кажете наздраве – и отмина.
         Седях десет секунди безмълвен и наум си подсвирках с уста. Решението го бях взел веднага, просто го обмислях.
         - Пейчо, я дай торбата. Пичове, чакайте тук, отивам да купя бира за довечера. Аз черпя.
         Влязох в халите. Видях го, че се мотае вътре и пазарува. Купих си пакетче обикновени бисквити, излязох и зачаках пред входа. Наоколо имаше много хора, но на мен и без тях нямаше да ми пука, и не само защото приятелите ми бяха наблизо. Картите сега бяха в моите ръце. Именно в ръцете, а не в чорапа.
         Излезе. И двете му ръце – заети с торби покупки. Нямаше да има кураж да удари, но дори и да намереше, неговите торби ми даваха една-две ценни секунди преднина.
         - Извинете – спрях го любезно – познаваме се с Вас, но от мен не Ви грози нищо лошо, аз съм добро момче.

         Бях пред гърдите му и той ме гледаше от половин метър разстояние. Наоколо влизаха и излизаха хора, други вървяха по Малката главна. Зърнах в очите му безпокойство, което щеше да се превърне в страх, ако поисках, и в паника, ако викнех с висок глас.
         - Не разбирам – измънка мъжът, който ми водеше в резултата с половин глава ръст и поне десетина килограма тегло.
         - Кенефът на „Железарска”, преди два месеца. Знам гласа и лицето Ви, а милицията е на триста метра. Аз обаче Ви давам мъжка дума, че няма да направя нищо. Вие тогава ми отмъкнахте десет лева, а до днес не съм казал на никого. Гледам, че сте си купил десетина бири, може да са и повече. Сега ще ги прехвърлим в моята торба, хем ще ви бъде по-леко, като се прибирате. Аз ще стоя тук и ще броя до триста, после ще си хвана моя път, че ме чакат. Другата събота пак ще съм тук в два следобед. Тогава ще ми купите още толкова бира. И забравяме за случая. Окончателно. О кей?
         Той ме гледаше така, както се гледа извънземно. Мисли няколко секунди, а после, без да каже и дума, прехвърли бирата в торбата на Пейчо и си тръгна. Измина пет-шест метра, спря и се обърна.
         - Как се казваш, малкия?
         - Вълкът. Вълкът с тънкия врат, който сам си върши работата и не познава милицията.
         Тогава не знаех, че 42 години по-късно, през юли 2017-а, в Града на вълците Уулвърхемптън ще ми измислят прякора Белия вълк.

10 октомври 2021 г., 10:43 ч., Пловдив

Приключи Националният конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст, който Община Пловдив и Дружество на писателите – Пловдив, със съдействието на ИК „Хермес“, ИК „Жанет – 45“, ПУ „П. Хилендарски“, г-жа Тони Симидчиева,  с медийното партньорство на БНР - Радио Пловдив и БНТ 2, и с любезното домакинство на Културен център „Тракарт“ Пловдив организират за 11-ти, пореден път.

В навечерието на рождения ден на Добромир Тонев (роден на 15.10.), каквато е традицията, в  Културен център „Тракарт“ снощи се състоя церемонията по награждаване на победителите.

Общо 46 млади поети от цялата страна изпратиха свои стихове за участие в конкурса, а комисия в състав: Станислава Станоева – председател и членове Ина Иванова и Елена Тамамджиева, определиха победителите.

Първа награда – 600 лв. и грамота, осигурени от Община Пловдив, не бе присъдена. Втора награда – 400 лв.  и грамота, осигурени от Община Пловдив, получиха двама участници - Андриан Захариев от гр. Русе и Йорданка Белева от гр. Тервел. Третата награда –  200 лв. и грамота отиде при Ана Петрова от гр. Кърджали.

Парична награда  - 200 лв. и грамота за студент - поет, осигурени от Филологически факултет на ПУ „П.  Хилендарски“ не бе присъдена. Специалната партньорска награда за млад поет -  300 лв., осигурена от Радио Пловдив отиде при Надежда Тричкова от София,  на 28 години.

Вечеря и нощувка за двама в хотел „Одеон“ – Пловдив спечели Антонина Георгиева от София.

Наградените участници представиха пред публиката в „Тракарт“ своите стихове. Музикален домакин на събитието бе класическото дуо Юлия Марковска - виолончело и Владимир Стефанов-пиано. Водещ на церемонията бе актрисата Анна Танчева.

Пловдивската банда Acoustic Corporation издаде нова песен след дълго творческо прекъсване т 2014г, когато излезе албумът им Better Day.
Който е слушал групата знае, че тя е характерна с това, че не се ограничава в определен стил. Новата песен се казва “Кръговрат”и е с изразено етно-фюжън звучене, а към нея има и чисто ново видео, което се върти вече в youtube.

Записите и миксинга са дело на Борис Спасов “Жака”, а мастеринга на Юлиан Янев от JJ Mastering.

Видеото е заснето на някои доста интересни места около Пловдив, а сюжетът е пресъздаден от Алекс, Николай и Ангел Цекови, като главни действащи лица, както и от авторът на композицията, кавалджията Александър Михайлов и най-новият член на групата, певицата Мария Костадинова.

Видеото е заснето от Иван Палейков и Красимир Атанасов, а режисурата на клипа е дело на Красимир Атанасов и Acoustic Corporation.

Песента има и доста интересна дълга версия, която можете да намерите и свалите в bandcamp.com

Едно от най-дългоочакваните рок събития в България HILLS OF ROCK 2022 продължава да добавя нови имена в програмата за изданието си за следващата година. Екипът на фестивала, който ще се проведе между 21 и 23 юли на Гребния канал в Пловдив, не спира да работи с пълна сила и оптимизъм за едно истинско рок лято и най-после – четвърто издание на HILLS OF ROCK през 2022.

Припомняме, че потвърдилите хедлайнери на първия фестивален ден, 21 юли, са SLIPKNOT – eдна от най-големите и актуални метъл банди в света, а на 23-ти юли – забиват SABATON, които преди броени дни обявиха, че в новия си албум имат песен за България.
Групите, които ще свирят на трите предвидени за догодина сцени – Main Stage, Music Jam и На Тъмно, засега наброяват общо 38 банди, но нови имена предстоят да се добавят към програмата на HILLS OF ROCK 2022.

Сред новите попълнения са шведската симфоник пауър метъл група MAJESTICA, чийто фронтмен е китаристът на SABATON - Tommy Johansson. Групата е създадена през 2000, но до 2019 се казва ReinXeed. Сменят името си на MAJESTICA, след като подписват с Nuclear Blast Records и имат два албума - Above The Sky (2019) и A Christmas Carol (2020).

Освен тях, идват и MISTER MISERY – хорър метъл банда, отново от Швеция, създадена през 2018. Чрез смесване на експресивни китарни рифове и мелодични припеви, техният звук граничи с олдскул рокендрол и агресивен модерен метъл, които заеднo създават уникалния им звук. От Италия идва третото ново име за програмата догодина – NIGHTLAND. Те свирят мелодичен дет метъл, а групата се ръководи от организатора и композитор Ludovico Cioffi. TENSIDE е метълкор груув бандата от Германия, създадена през 2004, със сериозен опит и дискография зад гърба си – седем албума и стотици европейски и световни турнета, последното – с Killswitch Engage, Trivium и Bad Wolves.

Пълният списък на групите, потвърдили за HILLS OF ROCK 2022:
SLIPKNOT / SABATON / RISE OF THE NORTHSTAR / BURY TOMORROW / DAGOBA / MAJESTICA / MISTER MISERY / NERVOSA / RAVENFACE / THE MODERN AGE SLAVERY / KLOGR / NIGHTLAND / 5RAND / HANGARVAIN / TENSIDE / FALLCIE / POWER CRUE / DISTRICT 13 / 40 DAYS LATER / BASSKA / HELLION STONE / HOMEOVOX / BAILDSA / SIN SEEKAS / K.O.R.A. / OGI 23 / KONKURENT / MILENA & BAND / PIZZZA / THIS BURNING DAY / SCROLETICS / JIN MONIC / SILUET / KERANA & KOSMONAVTITE / SEVEROZAPADNYATSITE / DEAD MAN’S HAT / BOOMERANG / ARTIFICIAL COMET.

Билети за HILLS OF ROCK 2022 се продават на https://ticketstation.bg/. В близките седмици се очакват още интересни анонси от лагера на Fest Team и нови потвърждения от световни имена, издават от промоутърската компания, предпочитан партньор на гигантите Live Nation за България от 2020. HILLS OF ROCK 2022 се организира от “Фест Тийм” ООД и е част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

За още новини следете festteam.bg, hillsofrock.com и ticketstation.bg, социалните мрежи и събитието във Facebook за най-актуална информация.

Тази седмица в Пловдив ще се посветим на съвременния танц и ще се наслаждаваме на хубава музика

08 октомври

"Дни на музиката в Балабановата къща" 2021: Млади пловдивски таланти

МЛАДИ ПЛОВДИВСКИ ТАЛАНТИ
ГЕОРГИ ЧИКОЛОВ – пиано
РАДОСЛАВ ЧИКОЛОВ – пиано
Възпитаници на НУМТИ “Добрин Петков”
Със специалното участие на НИКОЛАЙ МАРИНОВ – пиано
Кралска музикална академия - Лондон

Малка базилика

18:30 часа

Friday Bachata @Vintage House

Заповядате петък вечер на Bachata във Vintage House!

Нека да се съберем заедно, да послушаме хубава музика и да се социализираме.

Вземете си удобните обувки и доброто настроение

Vintage House

19:00 – 23:00 часа

Tonight Selector Lynn

Дори и лошото време не може да спре петъчния купон. Selector Lynn ще пуска за вас музика, а бара ще работи с пълни сили.

Бар Пощата - The Post

20:30 часа

09 октомври

ONE DANCE WEEK 2021

ONE DANCE WEEK e най-големият форум в България, посветен изцяло на съвременния танц. Фестивалът стартира през 2008 г., а от 2017 г. е част от програмата на Пловдив 2019. 13-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK през 2021 се осъществява като част от програма Наследство на Пловдив 2019.

ONE DANCE WEEK представя в Пловдив едни от най-интересните и значими изпълнители в областта на съвременните танцови практики от Европа, Азия и Америка. В програмата на фестивала са включени актуални световни танцови компании и хореографи, които провокират публиката с различията и многообразието на идеите на съвременния танц и изпълнителски изкуства.

09.10 – 24.10.2021

Plovdiv Graffiti Tour

Пловдивската обиколка с графити е най -добрият начин да разгледате вълнуващата арт сцена на Пловдив! Чудесна възможност за всички любители на градското изкуство да открият пъстрите примери на града за творчество на открито. Ще научите и повече за художниците зад него, както и за разликите между различните видове графити и уличното изкуство. Обещаваме, че Пловдив ще ви изненада с някои неочаквани гледки! Безплатната обиколка включва не само съвременното улично изкуство, но и стилове, които са били популярни в миналото. Етикети, повръщания, парчета, персонажи, стенописи и сграфито-Пловдив има всичко!

Кметство Пловдив - Стефан Стамболов

11:00 часа

Soulful Acoustic Night w/Ninio @Vintage House

Този уикенд ще започнем с един глас, който вярваме, че сетивата ви ще оценят високо!

На 09. Октомври ще ни гостува - Илин Папазян, младият художник на звуци. Той ще ни преведе през различни светове с неговите интерпретации на джаз, поп, соул и R'n'B..

Vintage House

20:00 – 22:30 часа

Altitude/Attitude

Altitude/Attitude е предизвикан от новите условия за създаване и разпространение на културно съдържание след COVID пандемията. През 2020 и 2021 ключовите туристически и културни обекти на Пловдив драстично намалиха българските си и чуждестранни посетители, което мотивира екипът на Altitude/Attitude да разработи бърз и ефективен модел за ново популяризиране на Пловдив, неговото културно наследство и съвременна култура.

Altitude/Attitude утвърждава настоящите европейски тенденции за дигитализация на културните продукти, разширяване на онлайн дистрибуцията и засилване на комуникацията за Пловдив в бъдещите градове Европейски столици на културата: Елефсина (Гърция) 2023, Нови Сад (Сърбия) и Каунас (Латвия) през 2022.

Altitude/Attitude реализира серия от шест публични музикални събития в Пловдив, организирани на шест различни ключови градски, археологически обекти в града, традиционни притегателни места за отдих и култура. Основната задача на проекта е да продуцира от всяко събитие рекламен, музикален клип за Пловдив, в който по естествен начин да представяме културно наследство, символите на Пловдив и съвременната младежка култура в нашия град. Всяко събитие следва формата на DJ сцена с минимална техническа намеса, лек звук и ненатрапчиво присъствие в градската среда. Събитията се провеждат в следобедните часове, в почивни и уикенд дни, когато има естествено струпване на хора. Музиката е подбрана спрямо локацията, секцията цели да създаде подходяща атмосфера за спокойно и приятно преживяване.

TECHNOBETON

Ясен Марков заминава за Щутгарт още през 1999 г. като оттогава е живял в Берлин, Виена, а в момента е между Щутгарт и София. Ясен всъщност е архитект. В момента се занимава с

визуaлна комуникация за изложби, визуално позициониране на технологии и продукти, с видео и 3D. Преподава теория на архитектурата в университета в Мюнхен, a скоро започва в Щутгартския университет. С това е свързано името на проекта му Technobeton – с него, освен музика, прави и проекти от бетон – “те са всъщност построени аранжименти на тракове, но в 3D пространство”. Някои от тях са CGI визии, други са си съвсем истински, излeти от него. Именно затова избрахме него да озвучи монументът Братска могила.

Братската могила

"Дни на музиката в Балабановата къща" 2021: Красимира Стоянова представя

КРАСИМИРА СТОЯНОВА ПРЕДСТАВЯ
KAROLINA RAJCZYK - сопран
Leo Hyunho KIM – баритон
На рояла БОРЯНА ЛАМБРЕВА

Малката раннохристиянска базилика, Пловдив

18:30 часа

C-FUSION B-DAY BASH at BALLY CLUB

LITHUANIA vs BULGARIA LIVE at BALLY CLUB

16:00 – 19:00 часа

Тази събота наш гост е една от легендите на електронната музикална сцена в България и резидент на Bedroom, а именно C-FUSION, който ще отпразнува своя рожден ден! В неговата селекция, ще чуете динамичен груви саунд и свежи вокали, който ще ви накарат де се забавлявате на макс цяла вечер!

Bally Club

19:00 часа

10 октомври

Tyson Fury vs Deontay Wilder 3 LIVE at BALLY CLUB

Фюри - Уайлдър 3

На 22 февруари в Лас Вегас Фюри победи Уайлдър с технически нокаут в седмия рунд и завоюва титлата световен шампион. Американецът претърпя първо поражение на професионалния ринг, след като бе тотално надигран. Първата среща между двамата през 2018 г. завърши наравно.

34-годишният Уайлдър завоюва титлата световен шампион на WBC през януари 2015 г. и я защити 10 пъти. Той има в списъка си 42 победи, едно поражение и едно равенство. 31-годишният британец Фюри не познава загубата, успехите му 30 (21 с нокаут).

Bally Club

04:00 часа

Всички подбрани от единствения двуезичен електронен гид за града под тепетата събития може да видите в Lost in Plovdiv.