Йоана Пенева

Изпитвали ли сте някога трепет в сърцето си? Онова тихо благоговение на душата, след нещо, случило ви се, което далеч не сте очаквали? Е, ако питате нас, присъствалите тази вечер на представянето на книгата “Анатомия на душата” в ”Петното на Роршах”, уверена съм, че всеки ще ви отговори: “Да, тази вечер усетих именно този трепет.” Приглушената светлина в малката зала, тишината и спокойните гласове на авторката Миа Сердарева, главният редактор Вера Янчелова и гостите от “Театрална работилница за мечти” пренесоха слушателите в едно по-различно измерение: светът на душата - онази, която искри от любов и пали пламъчето в очите ни; душата, искрена и нежна, търсеща отговори и надяваща се; плачещата душа, която израства, приемайки онези празнини в сърцето си и избирайки да ги запълни с любов. Ето в такъв свят ни пренесоха тези литературни души в уютната, топла вечер.

Още с встъпителното представяне на писателката от страна на Вера Янчелова стана ясно, че тази среща ще е запомняща се. Главната редакторка на издателство “Изток-Запад” не акцентираше върху професионалните отличия на Миа, а върху излъчването ѝ, чистотата и скромността, с които е изплела и своите разказите.

“Миа е едно безкрайно рядко съчетание между личност и творчество. И когато чуете част от тези разкази, вие ще я опознаете много по-добре, отколкото, ако тя ви каже няколко думи за себе си”, сподели Вера Янчелова.

Тя говореше с такава топлина за авторката, че дори и да не си чел “Анатомия на душата”, дори и да не си чувал преди за Миа Сердарева, вече ще пожелаеш да опознаеш душата ѝ и нейното творчество. Преди гостите от “Театрална работилница за мечти” да прочетат един от разказите в книгата, редакторката попита колко от слушателите в залата са имали възможността да прочетат “Анатомия на душата”. Ръце вдигнаха не повече от петима души. Ами останалите двадесет и петима в залата? “Защо сте дошли?”, задавах си наум въпроса аз. И ето, че след първия прочетен разказ, започнах да разбирам. На тази среща ги бе отвела интуицията им - също като мен, те са почувствали, че тук ще намерят храна за душата си, ще разберат нещо ново за себе си. А може би ще се “почувстват по-малко сами”, както пише Миа в разказа си “Междусветско пътешествие”. “Блещукаща малка вселена” беше следващата история, на която успяхме да се насладим, прочетена от Теодора Гюлева. Също тъй загадъчен, като името си, разказът ни напомни, че както в книгите, така и в живота, трябва да можем да четем между редовете. И макар Теодора да прочете само откъс от историята, усетих отново онзи трепет в сърцата на хората и мистичността, прокарднала се в съзнанията им. Усещах това и в себе си. И сякаш всички бяхме се вплели в нишката на топлото чувство, което се разля из цялата зала - радост, че сме част от тази картина. Както Миа Сердарева е написала в разказа “Блещукаща малка вселена”:

“Надали нещо свързва двама души така, както чувства, които са преживели заедно.”

Слушателите все повече изпадахме в едно общо желание за съзерцание и усещане за взаимен уют в малката зала. Вера Янчелова пожела да прочете един от своите най-любими разкази в книгата - “Да чувстваш”. Усещах как думите ѝ отекваха в душите на хората и очите им натежаваха. Но със сигурност, най-силният трепет слушателите изпитаха с последния разказ (“възДУХ”), който окончателно отприщи волята на сърцата им. Вера четеше, а ние потъвахме, всеки в своята Вселена, но сякаш тя бе една обща: Вселената на любовта. Онази любов, падаща на ситни капчици от очите на всички. Колко любов видях в онази зала. И знаете ли, тъй както в разказа “Да чувстваш”, където героинята Мила оставя метафорични камъчета като Хензел и Гретел, за да се "връща по-лесно към живеца си", мисля, че тази вечер Миа Сердарева остави във всеки един от нас по едно камъче, а ние от своя страна ѝ подарихме по едно наше. Всяко с различен отенък, но всички, сякаш зовящи искрено и тихо “благодаря”.

Всеки по своему усещаше благодарност, затова, че някой от разказите в тази книга, му бе разкрил повече за собствената му душа. Или както каза едно лъчезарно мило момче: “Благодаря ви, че сте създали книга, която ме кара да плача. Защото, за мен, по този начин изцеляваме душата си, за да отворим пространство за нещо по-светло.“

10:00 ⇨ „Духовни маршрути в Пловдив“ – посещение на Епископската базилика на Филипопол с водачи: доц. д-р Елена Кантарева и археолог Жени Танкова.

Начални часове: 10:00 ч. и 11:30 ч. Сборен пункт: пред входа на Базиликата. Вход с билети: възрастни – 10 лв., учащи – 3 лв. Записване на щанда на издателство „Летера“ или на https://www.facebook.com/marshruti.plovdiv/. Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“. Организира: Издателство „Летера“.

11:00 ⇨ Студио 1 на Радио Пловдив (вратите се затварят в 10:55 ч.) на живо с публика директно излъчване на Преге – предаване за света на книгите от ефира на Радио Пловдив.

„От Ямбол до Пловдив през Ташкент – създаването на една книга“ с участието на Христо Карастоянов, Димитър Келбечев и Красимир Лозанов

Водещ: Младен Влашки

11:30 ⇨ Културен център „Тракарт“ (подлез „Археологически“)

Издателство „Хермес“:

Представяне на книгата „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева.

Модератор: Антон Баев

12:30 ⇨ Студио 1 на Радио Пловдив (ул. Дондуков-Корсаков 2)

Издателство „Жанет 45“:

Премиера на последния роман на Христо Карастоянов  „Т като Ташкент“. 

Модератор: Младен Влашки

14:00 ⇨ Културен център „Тракарт“ (подлез „Археологически“)

Фондация КОЖА –  чувствам се добре:

„Въпросът за смъртта“ книга за деца и родители. Разговор с Калина Йорданова, психолог и автор на книгата.

15:00 ⇨  Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Ерго“:

Разговор с Райна Маркова за новата книга „Влажна зона“ (разкази). 

Модератор: Силвия Димитрова. 

16:30 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „КВЦ“:

„Сълзите ми по ранните треви“ от Георги А. Иванов – поетичен и музикален дебют (представяне на едноименната книга и песен – композитор Красимир Гюлмезов).

Модератор: Иван Д. Христов

17:00 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

ИК „Персей“:

Македонският писател Сашко Насев представя романа си „Срещи с Дявола“ – балкански отговор на „Майстора и Маргарита“.

Модератор: Пламен Тотев

18:00 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Жанет 45“: 

Премиера на книгата „Изкуството да се сбогуваш – избрани и нови стихове 1990-2020“ на Аксиния Михайлова. Четене и разговор.

Модератор: Ина Иванова

19:00 ⇨ Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

Издателство „Жанет 45“: 

Разговор за „Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека“. С участието на Райчо Станев, (съставител). Модератор: Манол Пейков

Литературен кът на пл. Централен

11:00 ⇨ Фондация „Детски книги“:

Вал Стоева представя „Да отгледаш читател: наръчник за родители”. Книгата с кауза е първото по рода си издание за родители, публикувано на български език.

12:00 ⇨ Издателство„Жанет 45“:

Йорданка Белева чете от новата си книга за малки и големи „Баба Дрямка“.

16:00 ⇨ Издателска къща „Пан“:

Цанко Лалев представя книгата „Български митове и легенди“. (8+)

17:00 ⇨ Арт работилница за деца:
Доброволци на „Пловдив чете“ организират работилница с апликации и рисуване за малки и големи.

18:00 ⇨ Издателство „Робертино“:

представя Константина Живова и нейната първа детска книга – „Малката мечтателка в бонбонения град“.

Тази седмица в Пловдив ще танцуваме и ще откриваме изложби

18 юни

Изложба „PERSONA“ на Силвия Митовска и Петър Белев

Думата "персона"  произхожда от латинския глагол „personare“ и в античността служи за название на театрална маска. Терминът еволюира и днес определя един от архетипите в психологията на Юнг : идеалния аспект на личността, който ние представяме на външния свят…

Творбите от изложбата изобразяват една анонимна, непозната за авторите личност. Тя няма конкретни заслуги, но нейният образ по абсурден път се превръща в монумент, няма самоличност, но заживява нов живот чрез своите уголемени репродукции. Те приемат формата на гигантски маски.

Изложбена зала „2019“

17:00 – 19:00 часа

ROCK THE BOX

С вечерен Уормъп и нощен Овърхийт ще се отбележи откриването на двете изложби - Мартина Вачева / Circle Pit / галерия Sariev и Poetische Tiere / Лазар Лютаков и Карин Фошар / FLUCA - Австрийски културен павилион.

Започва  се в 17:00 ч. в artnewscafe и продължаваме в Club Fargo!

Artnewscafe

Club Fargo

17 часа

Базар за картини@Изкуствата в Контрабас

От заведението ще ви представят изложба - базар на отбрани автори, художници, калиграфи, фотографи, илюстратори и талантливи любители на изобразителното изкуство.
Дворът им ще приюти почитатели, клиенти, купувачи и зяпачи, за които Стария град на Пловдив е не само приятно място за разходка, а също и артистично пространство за срещи с нови талантливи и сговорчиви хора.
В съботата и неделята ще работят от 12 ч. на обед... та чаааак до 01. часа след полунощ.
Заедно с изложбата - базар ще се насладите и на кулинарните им умения в кухнята и на бара.
Не пропускайте и вечерните  джаз срещи с музика на живо.

Контрабас

17 часа

Премиера на „Все още млади“

Те създават музика, кино, театър и литература. Рисуват, снимат или разказват по някакъв напълно различен начин. Вълнуват се от живота, който ги заобикаля, понякога не са съгласни с него, понякога му се смеят, друг път – той на тях. Общото между нашите герои този път е това, че са избрали да създадат нещо в свят, който изглежда си има всичко. А младостта е декор, сред който, както знаем, всичко е възможно.“

За музикалното настроение след представянето на броя ще се погрижи Toni A от @How 2 Plovdiv

Нула32 е безплатно градско списание, което излиза веднъж на всеки три месеца и се разпространява в десетки обекти из града. Списанието в няколкохиляден тираж създава градска култура като се опира на истории и образи от пловдивското минало и настояще, опоетизирани и разказани така, че от непознат фон в ежедневието те се превръщат във важен детайл, осмислящ живота в и на града.

Club Fargo

19:30 часа

Острото Terrace Edition

Острото парти се завръща в Пощата!
Започва се от 20:00часа на терасата и след това се мести вътре за още танци.

Пощата

20:00 – 02:00 часа.

Всички подбрани предложения може да видите в Lost in Plovdiv.

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

Интервю на Райна Кацарова

Появата на поета Георги Борисов на сцената на Античният театър, за да бъде удостоен с наградата Орфеев венец, ще бъде запомнена като истинска наслада за сетивата. Снажен, усмихнат, достолепен мъж, който чете поема за Марсий и Сафо под светлините на прожекторитe, наблюдаван от древните статуи.

“Пловдив е щастлив град с тази награда ” - това е репликата, която още дълго ще бъде повтаряна, защото с нея той открадна сърцата на пловдивчани.

Често хората на изкуството са в състояние на поза и роля, но не - въпреки звездният си статут на жив класик, Георги Борисов и зад сцената е абсолютно същият чаровник.

Веднага след церемонията, още с венеца на глава, отговаря на въпросите ми с голямо внимание:   

- Самотно ли е на върха?

- Аз цял живот съм бил самотен човек. Дали е връх или Долина Тракийска, не зная. Творчеството и особено писането на стихове, създаването на литература, е самотен труд. Това, че се появявам от време на време сред много хора е светски живот. Общо взето, трудът на писателя и поета е абсолютно самотен. Но не мога да кажа, че в този момент творецът се чувства самотен, защото той създава, твори.

-Това за всички хора на изкуството ли е валидно?

- Има разлика между това да изпълняваш чуждо стихотворение, да изпълняваш чужда песен и това, ти сам да ги напишеш. Защото създаваш друг свят и по този начин творецът е Бог, „демиург “, създател на други светове. Така че, сред тези светове, той не е самотен. Но в живота си и хитро и житейски, и неудачно - винаги страда! Винаги е незадоволен! Най-вече не е доволен, защото се чувства непълноценен, ако не може да напише това, което иска. Тогава става нервен, заядлив, мрачен. Той става чудовище за околните, за семейството. Но в момента, в който напише това, което е искал, става сияен, като дете.

- Излиза, че да пишеш поезия е равносилно на страдание!

- Мога да Ви кажа, че днес Поетът е дълбоко нещастен. Но не говоря за поетите в интернет, които пишат, когато си искат. По мое време “да напишеш ” - това беше една мъка. Втора беше да го напечаташ и трета беше да минеш през цензурата. Това си беше борба постоянна. Сега, всеки може да подскача по Луната и да прави големи скокове в безтегловност и да пише, каквото си иска. С това е пълен интернет, но този който “точи” словото, този, който е наистина посочен да “точи”, на този човек му е много тежко.

- Но и останалите хора също имат проблеми и терзания.

- На човека винаги му е тежко. Не само на твореца - на самия човек. Мъчно ми е за всички онези, които днес са толкова пренебрегнати. Най-вече за хората на словото, те са най – пренебрегнати. Да сте чували министър или заместник - министър на културата, който да е писател? От години наред ние имаме само скулптури, художници, музиканти, но никой не се сеща за литературата. Може би това е вина на самите писатели и литератори, че не се борят. Те сами се “самозатвориха” в интернет.

- Страда ли днес словото под напора на технологиите?

- Мисля, че словото трябва да бъде напечатано и публикувано, то трябва да бъде овеществено по някакъв начин. Хората днес са виртуални и ще стават все по–виртуални. Здравей, 21-ви век! Ние ставаме автомати! Изкуственият разум побеждава! И този, които остава от миналото, е като античните герои в „Илиада“ на Омир. Човекът, който се бори с чудовища и цял живот пътува към Итака. Като сред чудовищата поставям и Калипсо! Защото, тя му пречи да отиде при жена си.

- Но в Библията е казано: “В началото бе словото.”

- Защо „В началото бе словото“? Ако приемем, че началото на всичко поставя Бог, ако има такъв... А то, има! Това означава, че словото е Бог и аз съм сигурен в това! Защото, то отмъщава, награждава, храни, убива... и е рекъл народът: “Казана дума-хвърлен камък”.  Словото, запомнете от мен, винаги е най-великото нещо на тази земя. То отличава човека от животното, като аз се прекланям пред животните, които са много по-благородни от съвременния хищник - човека. И единственото, по което се различава човек от животното, ако е човек - е словото! Мисля, че можем да сложим точка.

Точка обаче, не сложихме, напротив, поговорихме още малко. Запознахме се с Музата на поета, ведра и засмяна жена. Снимах ги за спомен от Пловдив заедно... и дори си направихме няколко селфита.

Снимки: Пловдив чете и Владислав Христов