Капана.БГ

Капана.БГ

 

 

След дългото затишие в пандемичната ситуация, Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ ви кани да се потопите в удивителния свят на българските традиции! В навечерието на Деня на Независимостта, на 20 септември, понеделник, от 20.30 часа сцената на Античния театър в Пловдив ще бъде завладяна от „Обичаите на България“ - една отдавна замислена творческа идея, осъществена по неправен досега начин.

 

В спектакъла хореографът Христо Димитров, вече в ролята на разказвач, и прекрасните танцьори от прочутия му ансамбъл представят най-красивите празници и обичаи, които нашият народ е създал и опазил през вековете. Удивителни истории, уникални костюми и завладяващите ритми на впечатляваща хореография ще оживеят в старинни обичаи от различни кътчета на Родината ни.

 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Пловдивската публика е сред първите, които ще съпреживеят новата постановка на „Българе“.  

 

Представлението ще се състои при спазване на всички изисквани противоепидемични мерки. Носенето на маски е задължително!

 

20 септември 2021 г., понеделник, Античен театър - Пловдив, 20:30 ч.

 

Билети на цени от 15, 20, 25 и 30 лева на касата в Дом на културата "Борис Христов" - Пловдив, на тел. 0885223552 и в партньорската мрежа на Eventim.bg.

 

 

 

Ученическа рок група ще зарадва публиката със своите изпълнения във втората вечер на „Лятна уикенд сцена за млади рок изпълнители“ в парк „Рибница“ в район „Северен“.Тийнейджърите ще пеят и свирят на 28.08.2021 г. (събота) от 19:00 часа.

СиДиез е ученическа група, създадена през пролетта на 2019 г. В първоначалния състав влизат Анджи Янева (китари), Кристиян Парков (китари), Даниел Вълчев (барабани) и Милен Димитров (бас китара). В тази формация бандата изнася няколко концерта, след което през есента на 2019 г. към СиДиез се присъединява Катрин Радева (вокали), а не след дълго Ивайло Петков заема мястото на Милен Димитров зад бас китарата.Този състав остава и постоянен до настоящия момент.

Концертните изяви на групата са предимно в Пловдив, свирили са също във Варна, Монтана, а скоро ще се изявят и в София. Репертоарът на СиДиез включва популярни рок, хард рок и метъл песни.

 

 

 

10.00 часа – Катедрален храм „Света Богородица“

Тържествен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай

11.00 часа – Паметник на Захари Стоянов в Дондуковата градина (зад Регионалния природонаучен музей)

Полагане на венци и цветя

11.30 часа – Паметна плоча на майор Райчо Николов (до Римския стадион)

Полагане на венци и цветя

12.00 часа – Стълбите на Каменица

Концерт на Духов оркестър  - Пловдив, диригент Николай Гешев

19.00 – 19.40 часа – Площад „Централен“, пред Военния клуб

Възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“

19.45 часа – Регионален исторически музей, Зала Съединение

Представяне на експозиция „Пловдив по пътя към модерния свят“

20.30 часа – Площад „Съединение“

Тържествена заря-проверка по повод 136-та годишнина от Съединението на България и Празника на град Пловдив.

 

 

 

 

 

Издателство Жанет 45 представя книгата „Археологически разкопки“. Тя събира стихове, поеми, сонети от поета Иван Цанев, подредени в четири обособени части: Късчета от счупената любов, Преизбрани стихотворения, Подбор от недоизреченото и цикъл „Посветени сонети“.  Последната част на книгата е озаглавена Откъслечна хроника на четенето с текстове от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев.

Книгата се издава от по повод предстоящия 80-годишен юбилей на поета Иван Цанев и ще бъде представена на 8 септември от 18 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК).

Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).

За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…

Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…

Никола Иванов, 2006

Иван Цанев е от малцината, съхранили своята несигурност и притеснение… Несигурността те спасява от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са съвършено невъзможни, съвършени в невъзможността си.

Иван Цанев е този, който непрекъснато изпипва, редактира, променя – „черноработник риж“ – отвъд религията на окончателния текст. „Понятието окончателен текст се съотнася единствено с религията или умората“, както пише Борхес…

Пиша тази малка възхвала на несигурността поради притеснителност да кажа направо колко голям и смислен поет и човек е Иван Цанев… Понякога се улавям, че въртя като мантра в главата си един или друг негов стих. Завиждам на младите хора, които тепърва ще го откриват. Самият Иван Цанев отдавна е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери… Бъди жив и здрав, Иване.

Георги Господинов във „Възхвала на несигурността“ (2016)

НОВА ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА

Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа

и не насън ще видя, а наяве –

човек ли, червей ли в сърцевината нежна

на моя утрешен живот се спотаява.

Но краят на едва разлистената приказка

не се провижда, тъмен е за мене

и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска

да стана градинар на три съдби зелени.

Три семчици посях и вече с трепет

подслушвайки потайната природа,

ще бдя над своите издънки, докато укрепнат

и пътя до тичинковия кръстопът избродят.

Не падна ли вдън лятото прекършен,

сломен от толкова усилия родилни,

ще чакам приказката за живота да завърши

наесен посред ябълковите градини.

Да вкуся и това – от някой клонест купол

да капне златно мигче и да ме уцели.

А после, после нека ме затрупа

небесното дърво със ябълките си узрели.

 

Отново ще ви плени на 26 август от 19 ч. във Wunderbar на ул. „Бетовен“ 2  Популярният формат ТЯ в Пловдив е месечно събитие, което дава възможност на момичета и жени с различни истории

Събитието е с вход свободен и ще се проведе навън при спазване на всички противоепидемични препоръки

Популярният формат ТЯ в Пловдив е месечно събитие, което дава възможност на момичета и жени с различни истории и професии да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъскали, и успехите, които са постигнали.

Целта на срещите е да бъдат уютно пространство, в което присъстващите да открият вдъхновение и приятелска подкрепяща среда в следването на своите стремежи.

На августовското събитие ще се срещнем отблизо с Невена Пачеджиева и Петя Грудева.

Невена Пачеджиева е ландшафтен архитект, учител в Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Арх. Камен Петков“, активист на тема градска среда, екология и нормалност.

Нейна кауза е мнението на специалистите да бъде зачитано, уважавано и изпълнявано. „Това ще доведе до много по-безопасни, красиви и устойчиви населени места и дори политики,” споделя Невена.

Петя Грудева е социален мениджър и психолог.

Петя управлява международни проекти в областта на развитието на професионални умения, внедряване на иновативни професии и подкрепа на ранното детско развитие. Има над 15 г. опит в работата в неправителствения сектор, член е на УС на Национална асоциация на работещите с хора с увреждания.

Събитието е с вход свободен и ще се проведе навън при спазване на всички противоепидемични препоръки!

Социалният формат ТЯ в ...™ е създаден от Академия „Екатерина Каравелова“ в Пловдив през юни 2018 и вече се провежда и във Варна, Габрово, Велико Търново, Сандански, Стара Загора, Плевен, Ловеч, Видин, Враца и Монтана. През това време са се провели повече от 70 събития, организирани от доброволци в партньорство с местни заведения, галерии и популярни места за срещи, до момента са дали трибуна на над 100 жени. Стотици хора са посетили събитията, а излъчванията във Фейсбук са гледани над 10 000 пъти. За краткия период, в който съществува, социалният формат ТЯ в...TM е достигнал до близо 200 000 човека в национален мащаб, а екипът от доброволци, живеещи в 11 различни града, получи номинация за Национална доброволческа инициатива на 2019 година.

„Тя в Пловдив“ се организира на доброволчески принцип от Вероника Йовчева, Елена Лулчева, Катерина Чобанова, Жулиет Яркова, Йоана Иванова и Стилиана Ралева.

 

 

 

„Камерна Сцена Пловдив“ представя "Some Story"  на 26 август от 21.00 ч. в Сцена №2 на БезистенЪ (бивши Бар Конюшните) в Стария град.

 

Това е четвъртия авторски албум на саксофониста Димитър Льолев, записан в края на януари 2019г.  с музикантите: Михаил Йосифов – тромпет, Александър Логозаров – китара, Дейвид Бъркман – пиано, Борис Таслев – контрабас, Борислав Петров – барабани.

 

В „Песен за Гери“ свири тромбонистът Вили Стоянов.

 

 „Писах музиката специално за тези музиканти, знаейки, че те могат да я изсвирят. Когато се събирахме на репетиции, се оказа, че не е чак толкова лесно да сложим нотите, да излезе музиката и да звучи по този начин, по който е в крайния вариант. Те са прекрасни музиканти. Свирим заедно, познаваме се. За много от нещата, когато съм писал за тромпета – някакви неистови скоци например – не съм се притеснявал, защото зная, че Мишо ще ги изсвири с лекота. Ако е имало ритмически моменти, които съм ги чувал и искам така да ги направя, но би възникнал въпросът дали няма да стане малко сложно, си казвам: „Момчетата ще го изсвирят така, че няма въобще да звучи сложно.“ Когато зная за кои хора пиша, това ме освобождава да пиша по-спокойно и мисълта ми да върви по-леко, без да се съобразявам дали пиесите ще могат да станат, дали ще са удобни или не.“, споделя Димитър Льолев в свои интервюта при представянето на албума.

 

Събитието се осъществява с  подкрепата на Община Пловдив като част от Културния календар на града за 2021 година.

 

Билети в мрежата на Ивентим, както и на място преди концерта.

 

Макар и да не е най-популярният маршрут за разходка, стръмната централна уличка безспорно носи своето очарование

Само на няколко метра от една от най-големите пловдивски забележителности – Римския стадион, ще може да се потопите в една централна, но сравнително тиха и не толкова оживена уличка. Според наскоро издадената книга на Димитър Герганов тя е с дължина точно 342 крачки или около 250 метра. Кръстена е на британката с голямо сърце, която с всички сили помага на страдащите българи след кървавото потушаване на Априлското въстание – Емили Ан Бофорт, по съпруг Лейди Странгфорд. Улица с такова наименование има и в столицата.

Интересът ѝ към България произтича от съпруга ѝ, който е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул, специалист по Източния въпрос и активно подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост. Двамата се запознават при доста необикновени обстоятелства, а именно по повод негов остра рецензия на книга за египетските гробници и сирийски светилища, която дъщерята на дългогодишния флотски адмирал Бофорт публикува. Вместо да се намразят, те се влюбват и сключват  брак на следващата година.

Трагедията и нерадостната съдба на България през 1876 г. силно трогва дамата и тя се обръща с призив към британската общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства, наречена „Bulgarian Present Relief Fund“. Чрез нея са събира повече от 30 000 лири, с помощта на които са оборудвани болници в 6 от най-пострадалите селища. Младият тогава Иван Вазов ѝ посвещава стихотворение, част от стихосбирката „Тъгите на България“.

Днес на едноименната улица, посветена на жертвоготовността на тази британска дама, може да разгледаме най-различни стилове архитектура. Започвайки в частта към Римския стадион пред нас директно се разкрива табелата на рок бар Download. Той се помещава в сграда, която оригинално е построена за Клуб на дейците на културата. Впоследствие претърпява най-различни метаморфози. През 80-те години е любимо място на пловдивските бохеми – Кристал. По това време е направен и впечатляващ стенопис от Николай Кучков, който за съжаление бива заличен през 2002-а година.

Малко по-нагоре от същата страна се намира и дома на единствения кмет в Пловдив, който бива осъден на корупция – Деньо Манев. Според историческите данни той неправомерно придобива на безценица общинско място и си построява там нова къща. Тя обаче бива разрушена до основи от разгневените пловдивчани. Въпреки позорната съдба на собственика си, и към ден днешен постройката на ул. Лейди Странгфорд пази своята красота и наследството на архитекта Вълко Вълкович.

В горната част се намира и единствената професионална гимназия по облекло в Града под тепетата – Ана Май, която може да се похвали с над 125-годишна история. В двора ѝ може да видите и един от малкото паметници на дами в Пловдив.  Ана Кръстева Маймункова с псевдоним Ана Май е български политик, активист на Българската комунистическа партия в началото на XX в.

От лявата страна не пропускайте да свиете и по-мъничката пътечка, на която се крият още няколко къщи и ще забележите запазена стара табела с предишния начин на изписване на името. Оттам гледката към града е малко по-различна!

Една от по-впечатляващите в архитектурно отношение сгради е тази на Евангелската съборна църква на номер 21. Тя е изпълнена в неоготически стил и осветена през 1901 г. Построена е от родопски майстори от с. Славейно по проект на архитект Георги Фингов и е обявена за паметник на културата поради уникалната си за града архитектура.

По-малко от 5 минути и вече сте в края на уличката, която въпреки че не е от най-впечатляващите с история и постройки, си струва да обходите и да разнообразите централния си маршрут например!

Източник: lostinplovdiv.com

Страница 543 от 2486

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…