Капана.БГ
„Проект 60+“ отчете резултатите от четвъртото си издание и събра стотици в празник на изкуството и приятелството
С нови умения, творби и усмивки, „Проект 60+“ доказа, че никога не е късно за ново начало
Повече хора, повече споделени моменти, нови умения и много създадени творби. Така завърши четвъртото издание на „Проект 60+“, а заключителната изложба и пресконференция показаха най-важното – че интересът расте и че хората искат тези срещи да продължат.
Финалното събитие се проведе в клуба на Съюза на глухите в Пловдив и събра представители на участващите пенсионерски клубове и организации на хора с увреждания, преподаватели, партньори и гости. В залата имаше много емоция, благодарност и онова приятно усещане, което идва, когато хората се познават, работили са заедно и вече имат общи спомени.
„Проект 60+“ – четвърто издание се реализира от Национално сдружение за единство и партньорство с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е включен в Културния календар на Община Пловдив за 2026 година.
Тази година мащабът на дейностите отново нарасна. Над 1000 души споделиха изкуство в рубриката „Сподели изкуство“, а повече от 250 участници се включиха във фестивала „Изкуство без граници и възраст“. Освен тях фестивалът събра и многобройна публика.
Много по-голям стана и интересът към заниманията в клубовете. Музиката продължава да бъде сред любимите дейности, а дигиталните умения отново привлякоха много хора. Фотографията също намери все повече почитатели. Участниците вече не снимат само себе си и своите срещи, а започнаха да търсят красиви места, интересни детайли, природа и моменти от ежедневието.
Голям интерес имаше към рисуването, приложните изкуства и занаятите, както и към физическите активности. Някои клубове истински се запалиха по литературата, други откриха удоволствието от актьорските занимания.
Сред преподавателите, които през годината работиха с участниците, са Аспарух Сърбов – в заниманията по рисуване, Людмила Начева – по приложни изкуства, Кирил Готов и Васил Бункин, както и други преподаватели и специалисти в различните направления.
Нов и много полезен акцент тази година бяха срещите, свързани с финансовата култура и сигурността. В част от клубовете банкови служители разговаряха с хората за банковите услуги, дигиталните рискове и начините да се предпазват от измами. Темите предизвикаха много въпроси, защото засягат пряко ежедневието на възрастните хора.
На заключителната изложба беше показана само малка част от създаденото през годината – фотографии, рисунки, свещи, рисувани чаши, керамика, декоративни плочки, икони и различни произведения на приложното изкуство. Творбите са толкова много, че трудно могат да бъдат събрани на едно място. Затова в рамките на проекта изложби бяха организирани и в самите клубове.
Всички участващи клубове получиха грамоти за своя принос към четвъртото издание. Грамоти бяха връчени и на преподаватели, а за тези, които не успяха да присъстват на заключителната среща, отличията бяха подготвени и ще им бъдат предадени.
Ръководителят на проекта Ели Шопова благодари както на участниците, така и на хората, които през цялата година са споделяли с тях знанията и уменията си.
„Най-ценният резултат не е само в броя на заниманията, изложбите или участниците. Виждаме как клубовете оживяват. Хората чакат следващата среща, учат нови неща, откриват способности в себе си, общуват и създават приятелства. А когато нови организации сами се свързват с нас и искат да станат част от „60+“, това е най-хубавият знак, че всичко, което правим, има смисъл“, сподели Ели Шопова.
Именно думите на самите участници бяха сред най-вълнуващите моменти на срещата. Те говориха за това как заниманията са променили живота в клубовете, донесли са повече настроение и са им дали нови поводи да излизат от дома, да се срещат, да учат и да творят.
Гост на заключителното събитие беше и Пламен Назаров от Регионалния център за социална икономика и социални иновации – Пловдив. Той приветства участниците и сподели колко е впечатлен от видяното и от начина, по който „60+“ достига до толкова различни хора. В думите му прозвуча и нещо много важно – че това не е само проект за изкуство и култура. Той има силна социална страна, защото извежда хората от изолацията, събира ги, създава общност и им дава възможност да продължат да бъдат активни.
Домакините от Съюза на глухите бяха пълноценна част от срещата, а Недялка Саркизова осигури жестовия превод, така че всички да могат да участват в разговорите и да проследят представянето на резултатите.
През годината участниците получиха и силна подкрепа от местната власт. На фестивала бяха прочетени поздравителни адреси от заместник-кмета на Община Пловдив Пламен Панов, както и от районни кметове. Това не бяха просто формални поздравления – в тях имаше много топли думи към хората, признание за постигнатото и подкрепа за идеята подобни дейности да продължат. А кръгът около „60+“ вече се разширява. Представители на Съюза на слепоглухите, които присъстваха като гости на фестивала, са изразили желание да се включат в следващо издание. Интерес има и от още пенсионерски организации. И точно тук е може би най-важната равносметка от изминалата година.Четвъртото издание приключи, но хората не говореха за край. Говореха за следващите занимания. За това какво още могат да научат. Какво могат да създадат. Кого още могат да доведат със себе си.
След четири издания „60+“ вече не е само календар от срещи, фестивали и изложби. Той е повод хората да излязат от дома, да се срещнат, да опитат нещо, което никога преди не са правили, да открият талант в себе си и да разберат, че винаги има какво ново да започнеш.
А най-хубавото доказателство, че всичко това има смисъл, е съвсем просто – хората не искат да се разделят. Искат да има следваща среща. И още една след нея.
ППД "Ангел Букорещлиев" кани пловдивчани да открият възможностите на гласа си в майсторски клас по пеене и солфеж
Как да използваме гласа си по-свободно, да разбираме по-добре музикалния език и да учим с удоволствие, без притеснение от грешките?
На 31 октомври 2026 г. (събота), от 11:00 ч., Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ организира майсторски клас със Зорница Божкова на тема „Вокални техники и солфеж чрез сугестопедични методи“. Срещата ще се проведе в залата на дружеството на ул. „Ангел Букорещлиев“ № 18А и е насочена към любители хористи, както и към всички, които проявяват интерес към пеенето и музиката.
Темата поставя вниманието върху работата с човешкия глас и усвояването на солфежа чрез подходи, които насърчават спокойствието, увереността и желанието за учене. За хората, които вече пеят в хор, срещата е възможност да погледнат към познати музикални задачи от друга страна. За начинаещите тя може да бъде първа крачка към по-близко общуване с музиката.
Зорница Божкова има над 15 години опит в музикалната педагогика. Тя е основател и ръководител на музикална школа „Амадеус“, а образованието ѝ обхваща музикална, начална и предучилищна педагогика. Преподава музика, солфеж, акордеон и пиано и работи с деца със специални образователни потребности. Участвала е в научна конференция с тема „Занимания с музика на деца със СОП“.
В преподавателската си работа Божкова държи на индивидуалния подход, съобразен с възможностите и интересите на всеки ученик. Особено внимание отделя на позитивното общуване и на средата, в която човек се чувства свободен да опитва и да задава въпроси. Тези принципи присъстват и в публичното ѝ представяне на сайта на училище „Мечта“.
От 2024 г. Зорница Божкова е част от екипа на Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, като хор-майстор и корепетитор. Тя участва в подготовката на хора, осигурява клавирния съпровод и се включва в организационната и творческата дейност на дружеството. Така предстоящият майсторски клас е естествено продължение на работата ѝ с певците.
Защо обаче си струва да пеем заедно днес? В ежедневие, в което общуването често минава през екрани, хоровото пеене изисква нещо съвсем непосредствено: да чуем човека до себе си, да съобразим гласа си с останалите и да бъдем част от общото звучене.
Любопитно потвърждение за социалната страна на пеенето дава изследване на Ейлънид Пиърс, Жак Лоне и Робин Дънбар, публикувано през 2015 г. в научното списание Royal Society Open Science. Учените установяват, че участниците в новосформирани певчески групи се сближават по-бързо в началото в сравнение с участници в други творчески занимания. С времето тази разлика намалява, но резултатът подсказва колко естествено общото пеене може да събира хора, които доскоро не са се познавали.
„Пеенето ни дава време да се откъснем от ежедневните задачи и да насочим вниманието си към музиката и хората до нас. Когато пеем в хор, се учим да слушаме другите и да намираме своето място в общия звук. За мен е важно човек да се чувства достатъчно спокоен, за да опита, без страх, че ще сгреши. Оттам започва и желанието да учи“, споделя Зорница Божкова в подготвеното за събитието послание.
Домакин на майсторския клас е Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, което през 2026 г. отбелязва 130 години от основаването си през 1896 г. Днес дружеството продължава своята дейност с редовни репетиции, концерти и участия в България и чужбина. Репертоарът му включва българска хорова музика, духовни произведения и световна класика. Наред с концертите в собствената му зала се организират образователни срещи и майсторски класове, отворени към хора с различен музикален опит.
Илиян Тиганев, диригент и председател на дружеството, отправя покана към всички, които биха искали да се включат:
„Каня всички любители хористи и хора, които искат да се докоснат до магията на музиката, да заповядат в залата на ППД „Ангел Букорещлиев“. Ще се радваме да срещнем хористи от различни състави, както и хора, които тепърва откриват удоволствието от пеенето. Искаме в нашата зала да има място за въпроси, учене и споделена работа. Входът е свободен.“
Майсторският клас се организира с подкрепата на Община Пловдив и отдел „Култура“.
На следващия ден, 1 ноември 2026 г., от 11:00 ч., същата зала ще посрещне публиката за концерта „Музика и слово“, посветен на Деня на народните будители. В програмата ще участва хорът на ППД „Ангел Букорещлиев“ с диригент Илиян Тиганев и клавирен съпровод на Зорница Божкова. Свои стихове ще представят Светла Караянева, Жаклин Налбантин, Елена Диварова и Владислав Христов от Дружеството на пловдивските писатели. С музикални изпълнения ще се включат цигуларят Стилиян Дерменджиев и виолончелистът Мартин Тиганев от класа на Юлия Марковска. Входът за концерта е свободен.
„И двете събития са част от Културния календар на град Пловдив за 2026 г. В рамките на два последователни дни залата на певческото дружество ще бъде място първо за среща с музикалното обучение, а след това за споделено празнуване на Деня на народните будители с песни, поезия и инструментална музика. Очакваме ви и нека заедно да посрещнем празника с добро настроение и нови приятелства!“, коментира още Илиян Тиганев
Йоана Буковска, Елица Тодорова и Томислав Линков с общ сценичен полет в пиано бар „Синатра“
Спектакълът „Любовта ми“ е бягство от сивото ежедневие и потапяне в свят, в който любовта, изкуството и българският дух говорят на един език
За почитателите на изкуството в Пловдив предстои едно специално събитие, което прекрачва границите на традиционните литературни четения. На 30 октомври 2026 г. (петък) от 19:30 ч. в емблематичния пиано бар „Синатра“ (хотел „Тримонциум“) ще се състои литературно-музикалния спектакъл „Любовта ми“ — авторски проект на поета Томислав Линков.
„Любовта ми“ не е просто представяне на книга, а цялостно сетивно изживяване, в което съвременната българска поезия оживява през театралното изкуство и силата на живото музикално изпълнение. Идеята на турнето е да изведе стиховете извън класическите зали и да ги потопи в една по-близка, интимна атмосфера, където публиката да усети всяка дума и нота отблизо.
В тази специална вечер думите на Томислав Линков ще придобият нов плътски и емоционален облик благодарение на актрисата Йоана Буковска, чието сценично присъствие и поетична интерпретация докосват най-нежните струни на душата. Музикалната картина на спектакъла се допълва от въздействащите гласове на Елица Тодорова и Росен Пенчев, а древният и дълбок звук на българската гайда, озвучен от Александър Тодоров, ще добави незабравим национален колорит и сила на сцената. Проектът подава ръка и на младите таланти — с утвърдените имена рамо до рамо ще застанат Леон Даниел и Гала Савчева.
„Любовта ми“ е покана за бягство от сивото ежедневие и потапяне в свят, в който любовта, изкуството и българският дух говорят на един език.
Входът е с билети с цена 20 евро, които се продават онлайн в мрежата на Bilet.bg: https://bilet.bg/bg/events/-9069 и на място в пиано бар „Синатра“. Телефон за резервации 0886 101 078.
Имперският блясък на Австрия пристига в България с „Коледен златен галаконцерт“
Виена Шьонбрун Оркестра ще гостува в шест български града през декември
От 14 до 19 декември магията на Виена ще завладее София, Русе, Пловдив, Стара Загора, Варна и Шумен с шест поредни вечери, посветени на красотата на класическата музика и блясъка на австрийската традиция. Световноизвестният Виена Шьонбрун Оркестра се завръща в България с „Коледен златен галаконцерт“ - празничен спектакъл, който обещава да превърне срещата с музиката в истинско емоционално преживяване, съчетаващо виртуозни изпълнения, танц, елегантност и неповторимата атмосфера на имперска Виена. Начело на музикантите ще застане маестро Гуидо Манкузи, а публиката ще има възможност да се докосне до изкуството на един от най-разпознаваемите посланици на австрийската музикална култура по света.
Тази година гостуването има особено значение. През юни 2026 г. оркестърът отбеляза своя десетхиляден концерт в историческата Оранжерия на двореца Шьонбрун във Виена - впечатляващо постижение, зад което стоят почти три десетилетия музика, вдъхновение и срещи с публика от цял свят. От първото си изпълнение на 8 май 1997 г. до днес ансамбълът е изсвирил над един милион минути музика - почти две години непрекъснато звучене. Концертите му във Виена са посетени от около 2,5 милиона души, а международните гастроли вече надхвърлят 500. Това е история за постоянството, таланта и силата на изкуството да прекосява граници, да свързва поколения и да превръща музикалното наследство в живо преживяване.
Зад тези впечатляващи числа се крие място, в което историята никога не е замлъквала. Величествената Оранжерия на Шьонбрун, построена през 1754-1755 г., първоначално е създадена за отглеждането на цитрусови дървета, пазени от зимния студ. Днес пространството, свързано с императорския разкош и културния живот на Хабсбургите, продължава да съхранява духа на епохата, но вместо тишината на миналото, в него звучи музика, която вълнува съвременната публика. Именно тук се разиграва и един от най-любопитните епизоди в музикалната история на Виена. През февруари 1786 г., по нареждане на император Йосиф II, Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери представят свои едноактни произведения на едно и също празненство. Моцарт създава „Театралният директор“, а Салиери - „Първо музиката, после думите“. Повече от два века по-късно същото историческо пространство продължава да бъде място на музикални срещи, които напомнят, че голямото изкуство не принадлежи само на миналото, а живее всеки път, когато прозвучи пред публика.
Историята на Виена Шьонбрун Оркестра започва през 1997 г., когато австрийският музикант, мениджър и продуцент Петер Хосек създава ансамбъла с амбицията да възстанови живата връзка между богатото културно наследство на Виена и съвременната публика. Година по-рано дворецът и градините на Шьонбрун са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Новият оркестър се появява именно в този момент като естествено продължение на усилията историческата стойност на двореца да бъде не само съхранена, но и преживявана чрез музиката.
На 8 май 1997 г. в Оранжерията прозвучава първият концерт на току-що основания ансамбъл. Оттогава изпълненията се превръщат в неизменна част от културния живот на Шьонбрун. Зад развитието на проекта стои визията на Хосек, който успява да съчетае музикалното наследство, международния туризъм и професионалното управление на събития. Между 1997 и 2014 г. той организира около 1200 събития в Оранжерията, сред които и знакови поводи с международно участие. Постепенно оркестърът се превръща в символ на Виена, който представя австрийската музикална традиция пред публика по целия свят.
От 1998 г. художествения облик на оркестъра оформя неговият главен диригент Гуидо Манкузи. Роден през 1966 г. край Неапол в семейството на италиански диригент и виенска вокална педагожка, той израства в музикалната атмосфера на австрийската столица и става част от прочутия Виенски момчешки хор. По-късно развива кариерата си като диригент и композитор, основава Камерната опера Шьонбрун и работи с редица оперни институции. Неговият артистичен темперамент и дълбокото познаване на виенската традиция придават на оркестъра характерен облик, в който прецизността среща лекотата, а виртуозността - емоцията. Под ръководството на Манкузи репертоарът на Виена Шьонбрун Оркестра се разгръща в богата палитра от около 350 произведения. Наред с музиката на Моцарт, Хайдн и династията Щраус в програмите присъстват творби на Карл Михаел Цирер, Карл Йозеф Мильокер и Роберт Щолц. Самият Манкузи е автор на „Фанфара Шьонбрун“, създадена като музикален знак на световното наследство и изпълнявана при държавни посещения и международни гастроли на ансамбъла.
Зад възможността музиката да звучи почти всяка вечер стои и една необичайна организация. Макар да е известен като камерeн оркестър, съставът обединява над 100 музиканти, обучени във Виена, голяма част от които живеят в австрийската столица. В зависимост от сезона и сцената, на която се изпълнява програмата, публиката може да чуе пълния оркестър или по-малката формация на Ансамбъла на Шьонбрун. Тази гъвкавост позволява концертите да се провеждат в различни пространства на двореца, включително Оранжерията, Голямата галерия и Бяло-златната зала. Моделът има своите корени в старата виенска музикална традиция. Подобно на Йохан Щраус и неговите братя Йозеф и Едуард, които изпълнявали музика на различни места с формации от своята „Капела Щраус“, днешните музиканти продължават да поддържат свежа културата на ежедневното изпълнение. Така Шьонбрун не е просто исторически декор за концерт, а място, в което музикалното наследство се предава от поколение на поколение и продължава да се развива.
Особено място в тази традиция заема специфичното виенско звучене. Както обяснява концертмайсторът Таня Джарова-Салюстио, която е част от Виена Шьонбрун Оркестра повече от четвърт век, виенската музика не може да бъде научена единствено по ноти. В нея има особен ритъм, лекота и усещане за движение, които се изграждат с години практика и се предават между музикантите. Характерният виенски валс носи усещане за леко изпреварване на втория удар, което придава на мелодията неповторим полет и елегантност. Този специфичен начин на музициране, известен като „виенски ритъм“, е една от запазените марки на оркестрите в австрийската столица. За Джарова-Салюстио тази традиция е не просто професия, а част от личния ѝ музикален свят. Тя трудно би могла да преброи колко пъти е изпълнявала „На хубавия син Дунав“ - прочутия валс на Йохан Щраус, с който концертите на оркестъра във Виена завършват без изключение. Всяко изпълнение носи нещо познато и същевременно ново - доказателство, че дори най-обичаните мелодии могат да продължат да вълнуват, когато са изпълнени с разбиране, внимание и любов.
Музиката на Виена Шьонбрун Оркестра отдавна е прекрачила пределите на Австрия. През близо трите десетилетия от съществуването си ансамбълът е гостувал в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, а сред страните, в които е посрещан с възторг, са Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, Китай, Япония, Германия, Гърция, България, Румъния, САЩ и Бразилия. Сред най-необикновените спомени на българския концертмайстор остава изпълнение на малък състав насред саваната на Националния парк „Крюгер“ в Южна Африка. Докато музикантите свирили творби на Моцарт и Щраус, под охраната на рейнджъри, в далечината се чували хиени - необичайна сцена, която показва колко различни пространства може да озари класическата музика.
В тази световна история България има свое особено място - не само като публика, но и чрез музикантите, които са част от оркестъра. Наред с концертмайстора Таня Джарова-Салюстио, сред тях са флейтистите Борис Липов и Венцислав Кандев, перкусионистът Светлозар Димитров, виолистката Пламена Иванова и пианистката Десислава Атанасова. Тяхното присъствие е още една връзка между българската музикална школа и виенската традиция, изграждана с внимание към детайла и уважение към наследството.
През последните години българските турнета на Виена Шьонбрун Оркестра, организирани от Vienna Trend Events, се превърнаха в очаквана предколедна традиция. През декември 2024 г. музикантите гостуваха в Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново, Русе и София, срещайки се с публика в различни части на страната. Година по-късно интересът към концертите в столицата беше толкова голям, че след разпродадените две представления на 13 декември в зала „България“ организаторите добавиха трети концерт в същия ден. Този силен отклик показа, че класическата музика продължава да намира своята публика, когато е поднесена с артистичност, емоция и усещане за празник.
Тази година срещата ще бъде още по-мащабна. В рамките на шест последователни дни „Коледен златен галаконцерт“ ще премине през шест български града, като ще даде възможност на още повече хора да се потопят в атмосферата на виенските дворцови вечери. Програмата ще пренесе на българска сцена онова съчетание от изисканост, блясък и музикална енергия, което превръща изпълненията на оркестъра в разпознаваемо преживяване за публиката по целия свят.
Зад успеха на Виена Шьонбрун Оркестра стои проста, но силна идея: културното наследство не трябва да остава затворено в музей или в страниците на историята. То трябва да звучи, да се споделя и да продължава да създава емоции. Десет хиляди концерта на едно историческо място не са просто рекорд, а доказателство за силата на една традиция, която не губи своята жизненост с времето.
През декември тази магия ще достигне и до България. „Коледен златен галаконцерт“ е покана да се оставим на музиката да ни отведе във Виена на Моцарт, Щраус и блестящите дворцови вечери - там, където всеки валс носи усещане за полет, всяка мелодия събужда спомени, а последните акорди оставят след себе си обещание за още красота.
Дати и места на концертите:
14 декември - София, Зала 1 на НДК (местата са ограничени)
15 декември - Русе, „Арена Русе“
16 декември - Пловдив, „Комплекс С.И.Л.А.“
17 декември - Стара Загора, Операта
18 декември - Варна, ДКС
19 декември - Шумен, „Арена Шумен“
Пловдивският композитор и пианист Стоиц Гъдев издаде тритомна книга с авторска музика
Пловдивският композитор и пианист Стоиц Гъдев издаде тритомна книга с 60 свои авторски произведения – „Stoic Gadev, Classical Contemporary, Three books — 60 pieces for piano“. Издател е НБ “Иван Вазов“. Това не е просто нотна книга за клавирна музика. Уникалното в нея е съвършено новата хармония, която авторът предлага. Шедьовърът му е плод на 12-годишен труд. Книгата вече се разпространява онлайн на световния пазар през Lulu.com, най-големият независим книжар сред тези, които в момента са на пазара. Платформата създава пространство, където независимите авторите могат да се свържат с международна аудитория:
Stoic Gadev, Classical Contemporary, Three books — 60 pieces for piano.
Музиката, според Стоиц Гъдев, се състои от три неща – мелодия, хармония и ритъм. Ако едно от тях не е изпълнено със съдържание, няма музика, има само добре организиран шум. Маестрото смята, че днес малко се обръща внимание на съдържанието на музиката, в нея често няма мелодия, няма полифония, няма съвършенство, на което той страшно много държи. Критерият за това дали една музика е хубава е само времето. А и не съди хората за вкуса им към музиката. В крайна сметка това е собствено усещане.
В композициите си Стоиц Гъдев влага много душа и перфекционизъм. Той има собствен разпознаваем стил. Създава шедьоври, които се харесват, особено извън пределите на страната. Хиляди слушат композициите на пловдивския маестро през чуждите интернет платформи и разбира се през YOUTUBE: www.youtube.com/@Stoic60
Парадоксално и съвсем по български, радиата у нас нямат подходящ формат за неговата музика. Това обяснили преди години продуцентите на известно българско радио по повод композициите на Стоиц. Свирейки произведенията от новата книга на Стоиц Гъдев изпълнителите ще се насладят на красива мелодична линия, с иновативна хармония и полифония, което е нещо различно. Изпълнявайки тази музика, те ще обогатят познанията си по хармония и полифония и ще подобрят бравурната си техника.
Ето какво казва за книгите си самият композитор:
„В тези три мои книги има нещо ново, с което вие, колеги, ще се запознаете – иновация в областта на хармонията. Става въпрос за влиянието на умалените акорди върху доминантата. Например, ако построите умален акорд от тона до (C) и цифровате тоновете на умаления акорд като тоники, вие получавате четири тоники, четири субдоминанти и четири доминанти. Ако основната ви тоника е до (C-dur) и доминантата е сол (G-dur), то вие спокойно може да използвате сол диез умален (Gis-dim) (повишена квинта) и така да се върнете в основната тоника.
В джаз музиката често се използва повишена квинта мелодичен минор сол диез мелодичен минор (gis-moll мелодичен). Използвайки умаления акорд вие можете да модулирате и в останалите тоники, построени върху тоновете от умаления акорд........
Изпълнявайки тези мои пиеси, особено от първата ми книга „Етюди и прелюдии“, ще добиете много по-ясна представа за всичко, което споделих с вас по-горе.
Ако ме питате как стигнах до това мое прозрение - просто го видях.
И ако нещо разбрах за себе си то това е, че умалените акорди са основната структура на хармонията в музиката. Върху тях може да изградите вашето музикално въображение“.
Като музикант Стоиц Гъдев е работил на четири континента и може да изсвири на пиано абсолютно всичко. Но от няколко години усилено твори собствена музика. Гъдев смята, че напразно е живял, ако не остави дълбока следа след себе си.
Стоиц Гъдев е роден в град Пловдив. Потомствен музикант е. Започва да учи пиано на 4 години. Най-голяма заслуга за музикалното му образование и култура изиграва неговият баща Иван Гъдев – изключителен музикант и пианист, който показва на Стоиц основите на класическата музика и джаз стандарти. Стоиц започва да работи като пианист от ранните си младежки години, като натрупва богат опит като изпълнител.
Свири с едни от най-добрите музиканти в България. По-късно започва да свири в реномирани клубове и хотелски вериги в Европа, Азия и Африка, като на повечето от тези места го назначават след като печели конкурси.
Има издадени десетки албуми с авторска музика. Сам аранжира и записва произведенията си, сам ги продуцира. В продължение на 25 години работи и като студиен музикант. Пише предимно инструментали - съвременна класика за пиано, както и поп музика.
Рамките на академичността в музиката са му тесни и затова предпочита сам да открива закономерностите в композицията. Музиката му е в характерен стил, в който реално не може да се отреди доминираща роля на нито един жанр.. . .
"Споделих това чудо – музиката на Стоиц, с мой приятел, професор по хармония в Кралската Музикална Академия. Резултатът беше изключително вълнуващ – оказа се, че авторът е създал нови, непознати досега хармонични ходове, които би трябвало задълбочено да се изследват и да се преподават в музикалните академии“. Цитатът е от рецензията на музиканта Александър Александров от група “Стил“ - ярък представител на българския шоубизнес.
Заедно с новата си книга Стоиц Гъдев издаде и един от най-красивите си албуми “Intimately“ – композиран, аранжиран, изсвирен и продуциран от него. 10 произведения от този албум се намират в трета книга на нотния тритомник „Stoic Gadev, Classical Contemporary, Three books — 60 pieces for piano“. Дискът и луксозна флашка със същия албум се предлагат в магазина за аудио дискове до Римския стадион.
„80“ в памет на Минчо Панайотов събира негови ученици в Пловдив
Изложба в памет на художника и дългогодишен преподавател Минчо Панайотов ще събере в Пловдив творби на негови ученици от различни поколения. Експозицията „80“ ще бъде открита на 4 ноември от 18 часа в Залите за временни експозиции на Градската художествена галерия на ул. „Княз Александър I“ №15.
Заглавието на изложбата препраща към годините, които Минчо Панайотов щеше да навърши, а в експозицията ще бъдат представени общо 80 творби. Така изложбата се превръща в своеобразна почит към художника, който освен със собственото си творчество остава в паметта на Пловдив и като учител на поколения местни творци.
Минчо Панайотов (1944–2025) е работил повече от две десетилетия в Градската художествена галерия като уредник. Именно в пространството, с което е свързана значителна част от професионалния му път, негови ученици и колеги ще представят свои произведения в негова памет.
В изложбата участват творци от различни поколения, сред които Алек Александров, Бояна Попова, Валентин Моллов, Вихра Григорова, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Георги Иванов – Жорж Трак, Дарина Рац, Диана Панайотова, Димитрина Дойчинова, Димитър Стоилов, Емил Миразчиев, Иван Митев, Иван Неделчев, Иван Тотев, Иван Узунов, Иван Чолаков, Ирена Ганчева, Ирина Гърдева, Красимир Ангелов, Моника Роменска, Наташа Кюпова, Николай Томов, Панайот Панайотов, Светлозар Чавдаров, Тодор Панайотов, Тома Ненов, Шевкет Сюнмез, Янко Ненов и други.
Куратори на изложбата са Панайот и Тодор Панайотови, а Панайот Панайотов е автор и на плаката и каталога към експозицията.
На 13 ноември от 15 часа ще се проведе и среща-разговор, посветена на Минчо Панайотов и неговото творчество и преподавателска дейност.
Изложбата „80“ може да бъде разгледана до 24 ноември 2026 г. в Залите за временни експозиции на ГХГ Пловдив.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив по програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“, и е част от Културния календар на града за 2026 г.
Пловдив се включва в международния фестивал Дни на палестинското кино по света
За втора поредна година Пловдив ще бъде част от международния филмов фестивал Дни на палестинското кино по света. Мотото на изданието през 2026 г. е „Кино отвъд границите. Истории, които не могат да бъдат изтрити.“. За последните 4 години от платформа за разпространение на палестинско кино проектът се превръща в глобално трансгранично движение, към което тази година се присъединяват над 80 държави с над 300 прожекции в дните около 2-ри ноември.
Традиционно фестивалът се провежда в дните около 2-ри ноември – годишнината от Балфурската декларация, като символно обединение пред историята, която продължава да оформя и нашето настояще. Повече от век след колониалното обещание, дадено за сметка на палестинска земя и човешки животи, се събираме, за да кажем: Ние все още сме тук. Нашите истории са все още живи. Гласовете ни няма да бъдат заглушени.
Прожекцията в Пловдив ще се проведе в неделя, 01.11.2026 г. от 14:00 – 17:30 ч. в Jazz Cafe Plovdiv, домакин и организатор на събитието отново е неформалният граждански колектив „Коректив“. Програмата включва два пълнометражни документални филма и специална селекция от 4 кратки филма, продуцирана от FilmLab Palestine в подкрепа на млади творци от Газа.
Пловдивската публика ще може да види филма Foragers („Събирачи“, 2022) на палестинската режисьорка Джумана Манна, който разказва за окупацията на достъпа до природа на Западния бряг и как израелските закони за опазване на биоразнообразието се превръщат в инструмент за надзор и наказание. Във втория блок ще гледаме документалната класика на сирийския режисьор Мохамад Малас The Dream („Сънят“, 1987), която представя сънищата на палестинските бежанци по време на гражданската война в Ливан. А четирите къси филма от поредицата Gazawyat ще ни дадат възможност да се срещнем от първа ръка с живота, преживяванията, размишленията и мечтите на жени и момичета в Газа.
Събитието е с вход свободен, филмите ще бъдат със субтитри на български и английски и ще бъдат съпроводени от интересни дискусии
КОГА: 01.11.2026 г. (неделя), 14:00 – 17:30 ч.
КЪДЕ: Jazz Cafe Plovdiv, (ул. „Петко Каравелов“ 26) .
