В сводестата зала на Балабановата къща на 11 декември в 18:00 ч., се открива самостоятелната изложба на Тони Пранджева със заглавие „Цветни настроения”.

Авторката е подготвила специално за настоящите празници цикъл от художествена керамика. В духа на Коледа е и самият материал – глината, съпътствала човечеството в цялото му развитие – от примитивните фигури на животни и хора, през съдовете и предметите, използвани в бита, до великите шедьоври на изкуството.

Предстоящите семейни празници носят пулсациите на уют, топлина, а керамичните творби на Пранджева не само напомнят за връзката ни със земята, но и дават стимул за завръщане към дома, към вътрешния ни център, от който да полетим към широтата на своите възприятия.

Ценителите ще се насладят на 15 произведения – керамични пана, уникални огледала и маса. Творбите й са пълни с багри и позитивни енергии, със слънчеви искри и хоризонти, които гостоприемно подканят зрителя към пътешествие в цветните настроения на един даровит творец.

„Всеки мой творчески порив започва с най-съкровеното и съществено за човека чувство – любовта. Тя ни дава полет и стимул за градеж, за доброта и човечност. Да творя с любов е „подправката” в моите произведения ” – споделя Тони Пранджева.

Тони Пранджева живее и твори в Пловдив. Завършва Националното училище по приложни изкуства в Троян, а след това – Колеж по дизайн в София. Член е на Регионална занаятчийска камара – Пловдив. Участвала е в редица колективни изложби, а настоящата експозиция е втората ѝ самостоятелна.

Експозицията ще продължи до 31.01.2020 г.

Община Пловдив дари 28 творби от български автори за попълване на фонда на на Градска художествена галерия. Те бяха част от първата изложба в новата галерия Капана- представителната експозиция „Избрано от фонда на Община Пловдив“ с куратор Красимир Линков. Той извърши селекция на над 250 творби, живопис и графика, на изтъкнати български художници като Кольо Витковски, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Атанас Згалевски, Георги Божилов – Слона и десетки други, подбирайки измежду повече от 2700 художествени произведения от богатия фонд на Община Пловдив. 28 от творбите вече са във фонда на ГХГ. Повечето произведения са живопис от пловдивски художници, откупувани от Общината през годините. Дарението попълни липсващи периоди от творчеството на авторите във фонда на Градската галерия.

Сред имената на живописците са: Колю Витковски, Кераца Висулчева, Борис Дочев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Анастас Константинов, Атанас Згалевски, Петър Дочев, Станислав Памукчиев,  Вихрони Попнеделев, Станимир Видев, Недко Итинов и други талантливи творци. Във фондовете на галерията постъпиха също порцеланова пластика от Таня Текнеджиева и фотография от Иглена Русева.

Така Градската галерия продължава да обогатява своята художествена колекция, която  е втора по значимост и обем в страната, след тази на Националната галерия.

Домът на културата ще е домакин на Училище за словесни магии утре. Форумът се организира от Британски съвет в България заедно с фондация „Пловдив 2019“. Д-р Стефан Николов от Пловдивския университет, д-р Тома Щилиянов от Royal Vet и Златина Димитрова от Technomagicland ще разкажат пред публиката за някои свои научни разработки. Те ще покажат демонстрации и експерименти. Ще се види как науката е навсякъде около нас и е еднакво важна за всички ни.

„Най-хубавото нещо на Коледа е снегът (когато го има) и снежинките са толкова красиви, но какво знаете за тях? Знаете ли колко вида снежинки има, как падат те и колко различни вида дъга могат да произведат? Защо носът на еленчето Рудолф е червен и могат ли елените да летят? И какви са ароматите на Коледа? „Духът на Коледа” е оригинално научно шоу за малки и големи, което ще разкрие каква е науката зад Дядо Коледа и всичко, свързано с празника”, анонсират организаторите.

Премиерата на „Между 12 и 12. Фрагментарни разказвания“ ще е на 12 декември в ПУ

Новата книга на Владимир Янев „„Между 12 и 12. Фрагментарни разказвания“ ще бъде представена премиерно от Дружеството на писателите, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и издателство „Захарий Стоянов“ на 12 декември. Събитието е с начален час 18:00 ч. и ще се проведе в 8. аудитория на Ректората на ПУ.

Владимир Янев е сред високите литературни имена в последните няколко десетилетия. Литературен критик и историк, преподавател, поет и есеист, преразказвач на дузина литератури, писател с неочаквано и в повечето случаи провокативно мислене при посланията си. Автор е на множество книги с научни изследвания на българската литература.

„Между 12 и 12“ е определил като „фрагментарни разказвания“, очевидно липсващ жанр, но пък негов си. Янев е превъзходен разказвач на литератури, които не само познава, но е и опитомил чрез любовта си – един Малък принц сред Голямата световна литература. Любимото му литературно пространство е неизбродимата Гора от най-стари времена, през Античността, Средновековието, Ренесанса до великата Руска и Западноевропейска литератури, а в тоя контекст блестят любовите му към българската класика и съвременност. В един тих и задълбочен разговор с титаните на художествената мисъл.

Филмът тръгва в кината от 24-и януари 2020

„18% сиво“ е филм по едноименната книга на Захари Карабашлиев. Историята е интересна и нестандартна за българската литература. Разбито сърце, луда нощ в Мексико, цял чувал с марихуана и спомени за България през 90-те години. Всичко това преживява главният герой в романа – Зак. Той пропътува целите Съединените щати, за да достигне крайната си цел - Ню Йорк, където го очакват най-големите изпитания и истината за отсъствието на любимата му - Стела.

Братя Чучкови харесват много романа и решават да направят филм по него. Решават да пренесат историята от САЩ в Европа и действието се развива в наши дни. „Следваме основната линия на книгата, но направихме филм за съвременните хора днес и сега, защото светът е много по различен от 90-те години и искаме пътуването, което пресъздаваме да е актуално към средата днес“, споделя Виктор Чучков – син, режисьор на лентата.

С нелеката задача да влезе в образа на главния герой Зак се нагърбва Рушен Видинлиев. „За да спечеля ролята, трябваше да мина през необикновено дълъг кастинг период, в който до последно не знаех дали Виктор ме е избрал. Ще запомня филма с това, че вървях истински по стъпките на героя. Точно както и Зак, преживях много нови запознанства по пътя. За първи път срещах актьорите, с които си партнираме във филма на всяко ново място, на което пристигахме за снимки. Проектът съчета двете ми най-любими неща – кино и пътуване, за което съм изключително благодарен. И силно се надявам разказът да докосне хората.“, споделя Руши.

През последните години Руши работи активно като актьор и режисьор. Завършва магистърска програма за късометражно кино в Ню Йорк, снима реклами, видеоклипове за други артисти. За  главна роля в „Цветът на хамелеона“ получава наградата за Най-добър актьор от Българската филмова академия. Участва с главна роля и в „Снимка с Юки“ на режисьора Лъчезар Аврамов, на който отново братя Чучкови са продуценти.

През цялото време Руши не спира да работи и като автор на музикални проекти за други изпълнители. A след серия рекордно разпродадени лайв събития и заради огромния интерес на феновете, тази година поп звездата издаде и съвсем нова авторска музика.

Стивън Луис Симпсън се установи под тепетата, иска да подобри филмовия сектор

Работата, айлякът, красотата на града и един караоке бар. Тези неща накараха режисьорът и продуцент Стивън Луис Симпсън да се установи в Пловдив. Той вече стяга нов филмов проект, който ще бъде реализиран тук. Става въпрос за международен трилър, който той ще продуцира следващата година. Филмът ще бъде заснет под тепетата и в Родопите.

Но да се върнем на началото. През 2016 година Стивън Луис Симпсън, по време на пътуването си през Пловдив, попаднал съвсем случайно на бар Айвън Караоке. В крайна сметка той прекарал и трите вечери от престоя си в караокето. На следващата година се озовал в София и, решавайки накъде да поеме, си спомнил за любовта му към Айвън Караоке, скочил на влака и поел към Пловдив. Оттогава той живее тук.

Стивън разширил филмовата дистрибуция на бизнеса си в Пловдив. Пускането на филма му „Нито вълк, нито куче“ на голям екран е по средата на най-дългия рилийз, на който и да е филм по американските кина, продължаващ близо десетилетие, и всичко това е постигнато чрез работа от и в Пловдив. Великобританският, канадският и успешният български рилийз също са осъществени от Пловдив.

„Откакто се преместих в Пловдив, повече от двадесет пловдивчани са работили по кампанията. Много от тях са прекрасни хора, с които успях да създам трайни приятелства“, казва Стивън.

Той се е влюбил до такава степен в Пловдив, че в момента пише международен трилър, който сам ще продуцира тук следващата година. Филмът ще бъде заснет не само тук в Пловдив, но и в заобикалящите го планини. В момента Стивън търси хора, които се интересуват от работа във филмовия бизнес, както и потенциални актьори и дубльори.

„Искам да остана в Пловдив. Планирам да направя всичко възможно да подобря филмовия сектор и помощта в развитието на местни таланти ще бъде голяма част от това. Градът и природата са великолепни. От тях черпя вдъхновение за заснемането на бъдещата си продукция“, разкрива той.

Връзката между Айвън, Кралят на караокето, и режисьора разцъфва в красиво приятелство. Симпсън и един от неговите приятели се превръщат в едни от най-редовните клиенти в бара. Гордо на входа на заведението стои плакат на последния филм на Стивън – „Нито вълк, нито куче.“ Нещо повече, Айвън поставя специална табела, свързана с правилата на караокето, наречена „Правилото на Стивън”.

„Бил съм в много караоке барове по света и мога да кажа, че Айвън е успял да сътвори една несравнима атмосфера. Чуваш се добре, когато пееш ,Айвън пуска най-добрите версии на песните и дава на певците еднакво време и внимание. Наистина е направил важните неща, както трябва.“

Стивън казва още: „Когато пристигнах в Пловдив бях тотално изтощен. В годината до този момент работех през всяка една съзнателна секунда. Имайки място, където да разпусна всяка седмица се превърна в едно от най-важните неща, които ми помогнаха да си върна живота от работата. Естествено, за това също много помогна и пловдивската айляшка нагласа“, разкрива режисьорът.