Капана.БГ
Проект обединява Зоологическата градина, Кукления театър и Природонаучния музей в Пловдив
Регионалният природонаучен музей спечели проект, който ще бъде изпълняван съвместно с ОП „Зоологическа градина“ и Държавния куклен театър, съобщи директорът на музея Огнян Тодоров.
Той посочи, че проектът обединява три различни институции, които ще създадат интегриран културен продукт, посветен на връзката между животинските видове и климатичните промени.
„Природонаучният музей ще изработи пет кратки 60-секундни циклични филма, които ще представят климатично уязвими хабитати и видове, включени в постоянната ни експозиция“, подчерта Огнян Тодоров. Той допълни, че те ще се излъчват в най-новата зала – зона „Африка и Австралия“, и ще акцентират върху застрашени видове и местообитания.
В рамките на проекта експерти от ОП „Зоологическа градина“ ще представят мобилната изложба „Уязвимите“, която включва фотоси на 25 редки и защитени животински вида от фауната на България, уязвими от климатичните промени.
„Висококачествените фотографии ще бъдат придружени от оригинални научнопопулярни текстове“, изтъкна директорът на ОП „Зоологическа градина“ Венцислав Петков. По думите му снимките са отпечатани на винили, които могат да бъдат изложени на открито, независимо от атмосферните условия. Мобилната сглобяема конструкция е подходяща за различните локации, на които ще бъде ситуирана изложбата.
Официалното ѝ откриване ще се състои на 10 февруари 2026 г. в Градската градина до Регионалния природонаучен музей. От 24 февруари до 10 март 2026 г. изложбата ще бъде разположена на Гребната база в Пловдив, до финалния комплекс „Кулата“, а от 10 до 24 март 2026 г. – пред сградата на Община Пловдив.
„Кукленият театър ще представи куклено-театрална постановка с работно заглавие „Изчезналото кралство – (Почти) изчезналите видове“, разказа директорът на театъра Петър Влайков. Той поясни, че спектакълът разказва историята на храбрия малък Ники, който се опитва да спаси последните животински видове от изчезване и се бори с краля на злото Смракус.
Планирани са четири представления на сцената на Кукления театър, а след края им младежи с интелектуални затруднения от социално предприятие в Пловдив ще подаряват на публиката собственоръчно изработени сувенири.
Премиерата е насрочена за 20 март от 18:00 ч., в навечерието на Международния ден на кукления театър и по повод международната екологична инициатива „Часът на Земята“.
Проектът е на стойност 81 187 евро и се реализира в рамките на дейност „Животински истории за климатичните промени“ по проекта на Община Пловдив BG-RRP-11.021-0003 „Отново заедно“, финансиран от Европейския съюз чрез Механизма за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, администриран от Национален фонд „Култура“.
Добрата новина: Великият Робърт Плант с концерт на Античния театър
Това лято в България пристига Робърт Плант със Saving Grace и “All That Glitters…” – най-интимната и вдъхновена форма на музиката, която легендарният музикант е създавал в последните десетилетия. На 6 юли 2026 г. българската публика ще стане част от това вълшебство на Античния театър в най-стария жив град в Европа - Пловдив. Проектът Saving Grace е великолепен не заради миналото, което Плант естествено носи със себе си, а заради музиката, която прави сега. Билетите, на цени, които стартират от 100 евро, влизат в продажба на 5 февруари, четвъртък, в 10:00 в мрежата на Ticket Station.
Почти невъзможно е да се посочи друг артист от класическия рок на 70-те, който да е остарял с такава естественост и грация като Робърт Плант. И вместо да се опитва да пресъздаде отново славните дни на миналото, бившият вокалист на Led Zeppelin прекарва по-голямата част от 21-ви век в преосмисляне на своите ранни влияния -американски блус, английски фолк, ранния рокендрол и класическа музика от Близкия изток и ги трансформира в по-земни и ефирни музикални светове. Ако името му все още ви напомня първо за каскадата от глас в “Immigrant Song”, то концертът в Пловдив ще ви покаже друг негов глас – по-сдържан, по-съзерцателен и също толкова ярък. Защото Плант вече не се държи като рок звезда, а по-скоро като смирен ученик, който търси нови музиканти и вдъхновение от нишови сцени, независимо дали става дума за блуграс или инди рок, за да вдъхне нов живот на своите музикални корени.
Saving Grace носи името на групата музиканти, които свирят с Плант от 2019 г., но те не са съпорт банда, а пълноценни негови партньори. Вокалистката Сюзи Диан заема мястото на пълноправна дуетна половинка в песните и заедно те преминават през подбрана колекция кавъри – от едно от най-ранните влияния за Led Zeppelin („Chevrolet“ в бясното си темпо), през любимците от психеделичния Сан Франциско Moby Grape (мечтателната „It’s a Beautiful Day Today“) и по-новата му обсесия по слоукор легендите от Low (енергична, ориенталско повлияна версия на „Everybody’s Song“).
Интимни, емоционални и трансцедентални – въздействаща палитра от блус, алт-кънтри и фолк разказвачество, която събужда духа на коренната музика, съпреживяна и преосмислена с яснотата на съвременен поглед. Така западният музикален свят описва десетте песни в Saving Grave.
„All That Glitters…” - концертът на Робърт Плант със Saving Grave и великолепната Сюзи Диан се осъществява по покана на Fest Team и е част от серия от концерти, които стартираха миналата година и продължават и през 2026. Античният театър в Пловдив, с неговата естествена акустика и усещане за време извън времето, е логичен избор за локация на този вълшебен концерт. Това е място, където музиката, фина, наситена с пластове и сенки и без излишен шум и претенция, може да диша между древните камъни. Събитието във фейсбук можете да намерите тук.
Билетите са ограничени и могат да се намерят само в мрежата на Тикет Стейшън на цени от 100 до 180 евро, а продажбата стартира на 5 февруари в 10:00.
2026 се очертава като година, изпълнена с възможности за истинските почитатели на музиката и културата в най-истинската ѝ форма – на живо. За да сте в крак с всички новини около предстоящите концерти и фестивали, следете festteam.bg за ексклузивна информация и подробности за програмата на събитията, както и ticketstation.bg за детайли около продажбата на билети и начините да се сдобиете с тях навреме. В социалните мрежи и официалните събития във Facebook ще откриете най-актуалните новини, а специално за членовете на лоялната програма на Fest Team, на разположение е мобилното приложение Fest Club App, което предлага предварителни продажби, специални отстъпки, ексклузивни предложения и изненади и вече е налично в Google Play, Apple App Store и Huawei App Gallery.
Духът на Пловдив в галерия „Капана“: Когато класиците от Пловдивската живописна школа срещнат своите наследници
Пловдив се готви за може би едно от най-значимите събития в художествения живот на града през настоящата 2026 година. Изложбата „ТрадАРТ – живописта преди и сега“ отваря врати, за да разкаже историята на пловдивската школа през очите на два кураторски погледа – тези на Пламена Димитрова–Рачева и Моника Роменска. Откриването е на 3 февруари 2026 г. (вторник), в 18:00 ч. в Галерия „Капана“ към Градска художествена галерия - Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 29
Проектът, реализиран от Сдружение „Общество Арт Графос“, изследва трансформацията на пловдивския визуален код. Експозицията е разположена на две нива в галерия „Капана“, създавайки мост между легендарното минало и динамичното настояще:
Класиците на 60-те – творби на емблематичните Димитър Киров-ДиКиро, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Кольо Витковски и Георги Бояджиев-Бояджана.
Съвременните продължители – модерен прочит от Атанас Хранов, Васил Стоев, Станимир Видев, Николай Кучков, Румен Жеков и Недко Итинов.
„ТрадАРТ“ не е просто изложба, а изследване на това как традицията се превръща в нов, модерен визуален език. Диалог между поколенията „ТрадАРТ“ е мащабен проект, изследващ връзката между легендарните майстори и съвременните продължители на Пловдивската школа.
Проектът оживява чрез серия от събития, насочени към всички възрасти: Срещи „Лице в лице“: Разговори с художници и наследници на големите майстори. Кино и мултимедия: Прожекции, посветени на историята на школата. Образователна следа: Работилници за ученици от училищата по изкуства и издаване на специален вестник с техните текстове и анализи.
Зад ТрадАРТ – живописта преди и сега“ стоят две утвърдени имена: Пламена Димитрова-Рачева - изкуствовед с международен опит и задълбочен поглед върху художественото наследство. Моника Роменска - куратор от ГХГ-Пловдив и художник, познаващ в детайли пулса на пловдивската арт сцена.
Творбите са от колекцията на: ОИ „Старинен Пловдив“, ХГ „Станислав Доспевски“-Пазарджик, ХГ-Казанлък, както и от личните колекции на Албена Бояджиева, Зина Жекова, Русалия Кирова, Анна Джуркова, Анна Дякова, Мия Божилова, Олга Петрова.
Изложбата се реализира като част от Календара на културните събития на Община Пловдив за 2026г., след провеждането на конкурс за кураторска концепция с фокус върху творците, оставили ярка следа в духовния живот на града.
Проектът е един от отличените в конкурсната програма през миналата година, като журито даде препоръка при възможност концепциите, класирани на второ и трето място, да бъдат също реализирани поради тяхната висока художествена стойност и значимост за публиката. Осъществява се с подкрепата на Община Пловдив и в партньорство с Градска художествена галерия-Пловдив, ОИ „Старинен Пловдив“, училищата по изкуствата и национални медии.
Фотоконкурсът „Най-сладка целувка“ отбелязва 20 години с ретроспективна изложба
Юбилейното 20-о издание на най-романтичния български фотоконкурс „Най-сладка целувка“ започва своята кулминация в сърцето на Пловдив. От 2-ри до 28 февруари, на паната на пл. „Джумая“, жителите и гостите на града ще могат да се насладят на специална ретроспективна изложба, представяща най-въздействащите кадри от историята на конкурса.
Създаден през 2006 г., фотоконкурсът „Най-сладка целувка“ се превърна в емблематично, романтично събитие, което вдъхновява и радва гражданите и гостите на града, като своеобразна „глътка нежност в средата на зимата“. През годините той прерасна от местна инициатива в международен форум, привличащ участници от Канада, Германия, Франция, Италия, Чехия и много други страни.
Традиционните изложби на Главната улица – със снимки, закачени с щипки на въжета – се превърнаха в любимо място за срещи, доказвайки, че любовта е най-достъпното и истинско човешко споделяне, което няма нужда от „лъскави опаковки“.
Въпреки предизвикателствата, приемът на фотографии за тазгодишното издание продължава. На 14 февруари организаторите ще обявят победителите, които ще получат многобройни награди: книги и арт изделия; романтични уикенди; покани за концерти и културни събития.
Пътят напред: Търсят се съмишленици
„Юбилейната 2026-а година бе планирана с мащабни събития, включващи нов каталог с най-доброто от двете десетилетия и зрелищно 3D Mapping шоу на пл. „Централен“. Поради липса на достатъчно финансиране обаче, тези планове и дори традиционната изложба на „Главната“ са под въпрос за първи път от 20 години. Докато изпращате снимки, издание ще има. Но вече не можем да се справяме без подкрепа,“ споделя организаторката Ваня Недева. „Надявам се да открием съмишленици – организации, фотографски фирми и партньори, които припознават каузата на „Най-сладката целувка“ и биха инвестирали идеи, труд и средства в нейното бъдеще.“
Организаторите призовават всички, които вярват в силата на нежността, да подкрепят конкурса, за да може той да продължи да бъде част от културния код на Пловдив.
Младежкият център кани на среща с младия автор Андрей Стоянов
Общинското предприятие „Младежки център“ – Пловдив организира събитие, посветено на среща с младия автор Андрей Стоянов. То ще се състои на 31 януари от 16:00 часа в зала „Метеор“ на Младежкия център, разположен на Гребната база.
В съботния следобед ще се проведе премиерата на първата издадена книга на Андрей Стоянов, като самият автор ще представи откъси от нея и ще зарадва публиката с авторски тематичен спектакъл. Младият творец, който развива и уменията си в областта на актьорското майсторство, е подготвил кратко сценично изпълнение, което допълва литературната му изява.
По време на премиерата гостите ще имат възможност за лична среща с автора, както и да зададат своите въпроси, свързани с книгата, творческия процес и вдъхновението зад нея.
Младежкият център – Пловдив работи активно за подкрепата и развитието на младите хора в града, като ги мотивира и насърчава да постигат своите лични и професионални цели. Екипът на Центъра залага на ценности като толерантност, равенство и социална ангажираност.
В рамките на своята образователна програма Центърът организира ежемесечни дейности на клубове по интереси, сред които литература, аниме, настолни игри и други. Част от тези срещи включват гостувания на млади и вдъхновяващи личности – именно такива примери, какъвто е и Андрей Стоянов.
Повече информация за събитието можете да намерите тук.
Посмъртна изложба на Любен Хранов се открива тази вечер в галерия „Мария Луиза“
Тази вечер от 18:00 ч. в галерия „Мария Луиза“ ще бъде открита изложбата „Отвъд предела“ на пловдивския художник Любен Хранов, който почина внезапно на Бъдни вечер, едва на 46-годишна възраст.
Експозицията е подготвяна от самия автор за края на януари и ще бъде открита посмъртно по инициатива и с грижата на неговото семейство. Изложбата е възприемана като своеобразно художествено завещание – последен жест към публиката и към света на изкуството.
В „Отвъд предела“ Хранов търси собствен визуален език, който преминава между епохите, формите и невидимите светове. В платната му се срещат геометрични структури, знаци и символи, които функционират като прагове между реалното и духовното, между видимото и мистичното.
Посмъртната изложба е не само среща с последните творби на художника, но и силно емоционално събитие – прощаване с автор, който търсеше духовното отвъд думите и остави след себе си свят от знаци, тишина и смисъл.
Пловдивчани почетоха 172-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов
Днес пред паметника на Стефан Стамболов на едноименния площад, на който се намира и сградата на Община Пловдив, беше отбелязана 172-та годишнина от рождението на държавника. В тържественото честване участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“. Строят прие подполковник Стилиян Камалиев - командир на батальон за транспорт и евакуация на 110 логистичен полк.
На церемонията присъстваха кметът на град Пловдив Костадин Димитров, заместник областният управител на област Пловдив инж. Атанас Ташков, заместник-кметовете Иван Стоянов, Пламен Панов, зам.-директорът на ОД на МВР Пловдив комисар Пламен Иванов, кметовете на районите „Източен“, „Западен“, „Тракия“ и „Южен“, заместник-кметове на район Централен, общински съветници, директори на общински предприятия, представители на общинската и районните администрации, политически партии, обществени организации, медии и граждани.
Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов.
„Днес, под небето на Пловдив, се събираме, за да отдадем почит пред един от най-величавите и същевременно най-драматични образи в новата ни история. Преди 172 години в Търново се ражда човекът, чието име ще се превърне в синоним на държавност, воля и безпределно родолюбие. Революционерът с хъшовско сърце, поетът на „Песни и стихотворения“, апостолът от Априлското въстание и строителят на модерна България. Той не просто участва в историята – той я създаваше с железен юмрук и визионерски дух във времена, когато българската свобода беше още млада и крехка…Стамболов ни завеща урока, че пътят към Европа минава през националното достойнство, през стопанската независимост и през безкомпромисната защита на българския интерес“, каза в своето въведение Стефан Попов.
Официално слово за държавника произнесе един от най-ярките и многостранни съвременни български автори, чието творчество оставя значима следа в поезията, прозата и драматургията, пловдивчанинът Александър Секулов, когото често определят като „творец на духа и мисионер на културата“.
Церемонията завърши с полагане на венци и цветя на паметника на Стамболов и изпълнение на Химна на Република България и “Ботев Марш”.
Пълен текст на словото на Александър Секулов по повод 172-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов:
До своята 30-та година Стефан Стамболов е участник в три неуспешни въстания. На 30 става председател на Народното събрание. На 32 става регент, на 33 - министър председател, а на 41 е насечен с ятаган в центъра на София.
За краткото време на живота си той е спрял опита за държавен преврат срещу княз Батенберг, пресякъл е опитите на Русия да управлява България като губерния, одобрил е Съединението на България срещу волята на всички Велики сили, извоювал е религиозни свободи за българското население под турска власт в Македония, участвал е дейно при избирането на нов княз на България. Казано накратко: изградил е българската държава в смутния край на 19 век сред агресивни и често пъти безогледни съседи
Редно е да кажем, че дивашкото убийство на Стамболов е организирано, извършено и прикрито от голяма част от българската политическа класа като акт на отмъщение за предишни репресии. Мнозина изследователи са на мнение, че трябва да се търси и външна геополитическа намеса или най-малко – благословия за извършването на покушението. Самият Стамболов през април 1894 година предава на кореспондента на германски вестник запечатано писмо, описващо точно начина, по който ще бъде убит. Цялото му лице е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено.
Позволете да предположа, че последният урок за всеки, решил да строи България, е да приеме собствената си смърт като един от крайъгълните камъни в храма на нейния вечен живот.
Американският историк Мънро е нарекъл Стамболов „най-способният държавник, излъчен от балканските нации, за целия 19 век“. Великият историограф Симеон Радев го определя като един от „строителите на съвременна България“.
Стефан Стамболов извървява пътя, по който все още криволичи българският народ: от неуспял революционер до гениален държавен строител, чието верую се състои в една-единствена дума: независимост.
Негово е паметното изречение: “И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“
Днес ние сме изправени пред неговия паметник за да погледнем самите себе си. Да си зададем няколко прости въпроса.
Първият е: дали и колко обичаме родината си?
Колко от собственото си спокойствие и благополучие сме готови да положим пред олтара на отечеството? Разбираме ли изобщо какво значи „олтар на отечеството“? И ако допуснем, че ние, поколението на средна възраст, знаем това, какво знаят следващите поколения? Дали изобщо знаят какво сложно понятие е България? Каква част от кръвта в нас е България? Дали разбират, че целия този български свят, в който живеем, не е подарен, не е скъпа играчка, която утре можем да сменим за нова?
Пак ще повторя паметното изречение на Стамболов:“ И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“
Втория въпрос е:“ Как ще измъкнем България, когато не можем един друг да си подадем ръка?“
Всеки ден всички партии в България копаят ровове, в които после заравят собствените им трупове. Всеки ден публично, пред хиляди безизразни очи се посичат хора, биографии, репутации. Всеки ден оставаме без хора, които са морален компас. Да не се окаже, че единствената успешна българска революция е срещу таланта, труда и смирението? Понякога имам усещането, че всички ние, като онези наемни убийци на Стамболов, се разхождаме с ятагани, готови да посечем всеки, който не е съгласен с моментната ни истина.
Няма бъдеще страна, чието единствено лепило е омразата. Не може да изграждаш себе си, унищожавайки другия. Народите вървят напред, защото имат общи цели, а не партийни или лични врагове. И никоя национална сграда не е устойчива, ако в нейния темел е вградена сянката дори на една невинна жертва.
За трети и последен път ще припомня паметното изречение на Стамболов:“ И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“
Третият и последен въпрос е: “ Можем ли като народ да обуздаем духа на отрицанието, който ни владее?“
Можем ли преди да разрушим нещо да спрем и да помислим дали не може да се поправи. Преди да бутнем един камък, да видим дали върху него не може да легне още един. Преди да хванем чука, да помислим какво искаме на направим, а не какво искаме да разрушим. И най-вече: да не слагаме знак за равенство между революция и разрушение.
Понятието революция не може да служи като удобно оправдание за партиен бяс. За насилие на малка част от обществото над цялото общество. Трябва да разберем, че бъдещето ни като народ е единствено във възстановяване на йерархията на знанието, йерархията на публично доказания професионализъм, йерархията на възпитанието, йерархията на морала. Единствено възстановяването на тези координатни системи би ни върнало на пътя на нормалните държави.
Стефан Стамболов е бил жив човек, пълен с противоречия, но с един идеал: България. Съсичайки го в центъра на София, убийците всъщност са секли тялото на родината.
Днес пред паметта на този забележителен българин трябва да осъзнаем, че единствената успешна революция ще е да променим, макар и с малко, самите себе си.
Александър Секулов