Костариканската художничка Джесика Чен представя изложбата „Съжители“ на 3 ноември в Пловдив
Какво означава да споделяме Земята с останалите живи същества и как човешкото присъствие променя техния свят? Тези въпроси поставя костариканската скулпторка Джесика Чен в изложбата „Съжители“, която ще бъде открита на 3 ноември в пловдивската галерия „Готи“.
Експозицията изследва връзката между човека и животинския свят, като насочва вниманието към отговорността ни за опазването на природата и последиците от човешката дейност върху съществуването на други видове.
Вместо да остане само в полето на естетиката, изкуството на Чен се превръща в екологично послание и призив за по-съзнателно и уважително съжителство с останалите обитатели на планетата.
Животни от материали с минало
Скулптурите на Джесика Чен се раждат от материали, излезли от употреба – стари метални врати и решетки, които авторката преобразява чрез нагряване, разрязване, изковаване и заваряване.
Към желязото тя добавя фрагменти от камък, дърво и мед, за да придаде индивидуален характер на всяка животинска фигура. Следите от предишния живот на материалите не се заличават, а стават част от художествения замисъл.
Особено важен елемент в работата ѝ е недовършеността. Части от скулптурите остават отворени или липсващи, като оставят пространство за въображението на зрителя. Този художествен подход обаче носи и по-тревожен смисъл – животните сякаш постепенно се разпадат и изчезват, превръщайки се в метафора за загубата на природни местообитания и застрашените видове.
Международен творчески път
Джесика Чен е костариканска скулпторка с китайски корени, завършила скулптура в Университета на Коста Рика. Участвала е в изложби, международни скулптурни симпозиуми и художествени форуми в различни части на света.
В творчеството ѝ техническото майсторство е тясно свързано с личната ангажираност към опазването на животинските видове и преосмислянето на отношенията между човека и природата.
Изложбата „Съжители“ в галерия „Готи“ предлага среща с изкуство, което напомня, че планетата не е само човешко пространство и че съжителството предполага не просто споделяне на територия, а и отговорност към всички нейни обитатели.