Сред известните български художници с юбилейни или кръгли годишнини през 2025 г. се откроява името на Емил Стойчев. Неговата артистична кариера е на върха си в периода между 70-те и 90-те години на ХХ век, при това както у нас, така и в чужбина. Продължава да се радвате на признанието на ценителите и критиката и в новия век. В творческия път на художника има продължителен и продуктивен френски етап от последния - през три десетилетия живее и работи в Париж и в София.

След това-що завършите две значими изложби с негови творби (в Националната художествена академия и в Софийска градска художествена галерия) интригуваната публика ще има възможност да види още една впечатляваща селекция на живописни платна от именития автор, направена от Красимир Линков – изкуствовед и директор на Градска художествена галерия – Пловдив. По-голямата част от картините ще се покаже за първи път и цените ще видят една различна изложба, която не се повтаря предишните.

На 18 юни от 18 часа в Зала „2019“ (ул. „Гладстон“ 32) ще се открие изложбата „Емил Стойчев. Частна колекция“ , която ще продължи до 18 юли. Тя се осъществява с подкрепата на   Община Пловдив и е част от нейния Културен календар. 

Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 г. в София. Тай е Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия – София. Член е на Съюза на българските художници. Член е на Съюза на френските художници. Членува в Японската академия „Ника кай“ от 1985 г.

Носител е на Наградата на София за живопис (1967) ; Награда на журито, Кан Сюр Мер, Франция (1971) ; Гранд при на биенале, Полша (1975) ; Награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985) ; Златен медал на биенале, Токио (1985) ; Втора награда за портрет, Родом, Полша (1987) Златен „Езоп“ (1989) ; Орден „Стара планина“ първа степен (2003) ; Орден „Кирил и Методий“ с огърлие (2010) ; Награда „Захари Зограф“ (2010) ; Отличие „Златно перо“ (2025).

„Моите картини не са „интересни“, те са направо предизвикващи вниманието“ – заявява в телевизионно интервю в своеобразния си стил на ръба на сериозното, ироничното и автоироничното. И подчертава веднага след това своята голяма самовзискателност на художника: „моето постоянно желание винаги е да започва картината от там, където други биха спрели самоволно. И често го прави – рисува и на гърба на своите произведения.

Изкуствоведът Иво Милев – заочен изследовател на дълбокото му творчество, подчертава: „Емил Стойчев участва във всички значими преходи и обръща в образен език от втората половина на ХХ век. пейзажи, които са рисувани така, че Веднага направете впечатление и то на критики с усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов, Богомил Райнов…

…Стойчев с годините се отдръпва в едно затворено вътрешно пространство, където се разиграва цялата драматургия на платната му. Картината се превръща в смислово поле, а психологизмът е от изключително значение.“

В творбите си артистът кодира жестове и послания, които се трудят за разгаждане, провокира интелектуална игра със зрителя. И всякак не държи непременно да бъде разбран. Но държи да е честен в онава, което прави:

„Не мога да си позволя да излъжа себе си. Картината – това съм аз.

Това е моята най-съществена част от пребиваването ми на тая земя.“