Капана.БГ

Капана.БГ

Във Фабрик разработиха Пиво за душата и Сърдечна бира по време на локдауна, за да вдигнат духа на клиентите си след социалната изолация

Георги Пашалиев към институциите: Не искаме да ни помагате, само не ни пречете

Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Показваме ви нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Фабрик

Пиво за душата и Бира за сърцето. Върху това се концентрираха по време на локдауна от бар Фабрик. Клубът и едноименната микропивоварна към него използваха свободното време през тези близо 2 месеца, за да разработят куп нови рецепти за крафт бира, всички провокирани от странното време, в което живеем. Заедно с еколог- билкар пивоварите на Фабрик подготвиха няколко вида билкови пенливи еликсири, с които да повдигнат духа на клиентите си с падането на ограниченията.

Първата разработка е лекото Пиво за душата, в което има цял букет от билки-  мурсалски чай, сладник, бъз, камшиче, жълта комунига. То е за повдигане на духа. Подготвили са и Сърдечно пиво с 18 билета, които помагат на сърдечно-съдовата система, за успокоение на стресираните от социалната изолация. Пивоварите са готови и с Библейско пиво- бира без хмел, в която има букет от билки, които вече не се използват. За разкош, разработват и бира с манго и мандарина. Част от новите крафт бири вече могат да бъдат открити и в специализирания магазин към заведението на „Отец Паисий”, който не е имал почивен ден от началото на пандемията.

„Станахме земеделци покрай тази криза. Обикаляме за зеленчуци за магазина, търсим качествени сирена и меса за клиентите си, издирваме редки билки за бирите си. Това време ни даде нови хоризонти, но ние мислим само за отварянето на бара”, казаха собствениците на Фабрик.

И не крият тоталното си разочарование от институциите.

„ Както всички в нашия бизнес съм обиден на управляващите за двойния стандарт. В ресторантите на хотелите няма ковид, при нас има. Може би обяснението е в това, че повечето хотели са на управляващите. Обидени сме от многократното предложение на Европейския съюз за предоставяне на помощи за самоосигуряващите, които нашите управници отказаха. Неяснотата за това кога ще отворим ни подлудява. Болните почти изчезнаха, а нашият бизнес продължава да е затворен, не знам до кога”, казва в тихия бар Фабрик стопанинът му Георги Пашалиев.

„И като призив към всички институциите: Не искаме да ни помагате, само не ни пречете”, не крие раздразнението си Жоро Битълса.

Снимаме заведението малко преди да бъдат почистени крановете за бира на бара. Екипът на клуба се надява властите да разрешат отварянето на заведенията на 1 февруари, за да се върнат всички на работа. А клиентите им да се върнат пред крановете. Защото Пивото за душата чака да бъде изпито.

 

Темата за стреса в наши дни е особено актуална, но за пръв път ще се дискутира задълбочено напрежението и прегарянето сред педагозите и социалните работници. Младежки център Пловдив са подготвили тридневно безплатно обучение, насочено към учители, директори, училищни психолози, педагогически съветници, социални работници и други ангажирани в образователната и социалната сфера. Събитието ще се проведе в онлайн среда в дните 29-31 януари. Участниците ще се фокусират върху:
• техники и стратегии за овладяване на професионалния стрес;
• методи за овладяване и контрол на тревожността;
• аптечка за емоционално здраве;
• групова и индивидуална работа за трениране на анти-стрес умения и овладяване на стратегии за справяне с професионалното прегаряне.

Обучител е Геника Байчева- бакалавър по философия и магистър „Артистични психо-социални практики“. Геника е сертифициран обучител с методите на психодрамата, форум и имидж театъра, социодрамата, арттерапията. От 2009 г. работи като обучител и ментор на младежи (доброволци, млади хора от непривилегировани групи, младежки лидери), фасилитатор и обучител на възрастни (учители, директори, младежки работници, родители).

За да се включите в събитието, попълнете регистрационния формуляр:
 https://forms.gle/6RCzTw7f8TNjoTve7
Повече информация ще откриете тук: https://www.facebook.com/events/161988668761821/

Събитието се реализира като част от проекта „Младежки център Пловдив – мощен фактор за местно развитие“ по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г.  

 

Градска художествена галерия - Пловдив и Miracle Ikebana ви канят на „Зимна цветна приказка“ - изложба на икебана от 28 до 31 януари.

На втория етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15 ще можете да се насладите на красиви композиции от цветя, изпълнени в традициите на икебана. Това е древното японско изкуство за аранжиране на цветя, с уникални духовни и артистични принципи, целящи да създадат хармония, баланс и красива форма.

Концепцията за изложбата "Зимна цветна приказка" е създадена от Miracle Ikebana с цел да въведе в приказния свят и красотата на икебана.

Дори през зимните месеци, да твориш и създаваш със сърцето си красота чрез икебана, е напълно възможно.

Икебана ни вдъхновява, успокоява, разкрива нашия творчески потенциал и ни удивлява.

Изложбата представя индивидуалния поглед на всеки творец чрез икебана композиции и изразява неговите емоции.

Експозицията е в подкрепа на дейността по програма Наследство на Европейска столица на културата и се осъществява с подкрепата на фондация EU-Japan Fest.

Творци в изложбата са Мирослава Иванова - Хосен сенсей, преподавател 3-та степен (Санкиу Шихан), и нейните ученици.

Мирослава Иванова се занимава активно с изкуството икебана от 9 години. След като преминава през сериозно обучение към школата Согецу, тя става лицензиран преподавател по икебана с лично име Хосен. През 2018г. продължава обучението си в Токио при мастър инструктор в централата на Согецу – Ейко Сумура сенсей. Тя е основател на Miracle Ikebana и провежда работилници за деца и възрастни и курсове по икебана, прави цветни декорации за събития.

Станете част от нещо красиво, креативно, потушаващо стреса и забързаните обороти на ежедневието ни. Японското изкуство икебана може да намери място в живота ни и да го направи по-творчески, по-красив, вдъхновен и спокоен.

Топли цветове надничат зад заскреженото стъкло.

По покана на Градска художествена галерия Пловдив Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик гостува в града под тепетата и представя в галерия „Капана” изложбата „Безсмъртие във вечността – Георги Герасимов (1905 – 1977) – живопис, графика и рисунка”. Името на изложбата е инспирирано от словото на художника по повод откриването на художествената галерия в Пазарджик през 1963 г. В него той казва: “Галерия, която не опазва и подрежда добре и не стопанисва произведенията на миналото, не е Галерия. Тя трябва да се превърне в жив организъм, към чието сърце да се прелива все нова кръв от съвремието, тогава ние можем да се радваме на творби, съдържащи цветовете на небесната дъга, които могат да бъдат венец на мирозданието и безсмъртни във вечността...”

Безсмъртие във вечността… Не мечтае ли за това всеки творец!? Да се помни името му от поколенията след него и да се виждат делата на ръцете му, онова, което ден и нощ е терзаело душата, докато не намери израз върху белия лист, платното или глината.

Георги Герасимов не прави изключение.

Роден на 5 февруари 1905 г. в гр. Пазарджик, завършва гимназия и прогимназия в родния си град. Следва и завършва живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев. През 1938 г. за 10 месеца завършва с отличие 4 годишния курс по графика в Академията за приложно изкуство в Прага при професорите Шимон и Швабински.

Завърнал се в България, работи като учител в различни софийски училища, като художник график в Държавната печатница или като военен художник. „Не обичам да се препитавам с работа, свързана с художествения занаят. Предпочитам да си вадя хляба като слуга в месарница, да меля брашно на воденица, но жаждата по изкуството непрестанно да трепери в сърцето ми…” – пише в един от дневниците си Герасимов. Избягвал да работи по поръчка, защото така избягвал  и чуждото вмешателство в творбите си. Така почти цялото му творчество се оказва съсредоточено на едно място – в родния град Пазарджик.

От 1930 г. Георги Герасимов участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина (Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Хале, Хемниц, Ерфурт, Дрезден, Варшава, Виена, София, Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик и др.)

През 1936 г. е приет за член на Съюза на българските художници и многократно е избиран в ръководството му. През 1959 г. е награден с орден „Кирил и Методий”- III степен за дългогодишна преподавателска дейност, а през 1966 г. получава орден „Кирил и Методий” – I степен. Същата година организира първата си и единствена самостоятелна изложба в родния си град. Няколко месеца след това е провъзгласен за първия почетен гражданин на Пазарджик за приноса му в културното развитие на града.

Умира на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.

В национален мащаб името му се нарежда сред класиците на българската графика: Васил Захариев, Борис Ангелушев, Веселин Стайков. По-известни негови творби са: „Словенка” (1938); „Водопой”(1944): „Пладня” (1944); „Жажда” (1949); „Портрет на Николай Хрелков” (1971).

Но това, с което ще остане в паметта на поколенията е, че два месеца преди смъртта си през 1977 г. Георги Герасимов завещава на родния Пазарджик всичко, което притежава: къщата с ателието и дюкяна в града, апартамента в София, множество вещи с етнографска и нумизматична стойност, хиляди книги и списания, документи и над 6000 художествени произведения (живопис, графики, рисунки и експерименти).

Експонираните в галерия „Капана” в Пловдив 165 творби (живопис, графика и рисунка) обхващат периода от 1923 г. до 1971 г. и са част от впечатляващото наследство на художника Георги Герасимов. Интерес представляват шедьовърът на българската графика „Пиета” (гравюрата отразява ехото на Септемврийското въстание от 1923 г.) и масленият портрет „Лили” (1935), работен от художника с нож и четка. И двете творби са отличени и наградени през 1936 г. от Министерство на народната просвета.

Според изричната воля на дарителя днес родният му дом е къща - музей „Георги Герасимов”. Музейната експозиция в нея проследява творческия и житейски път на художника, представяйки художествени произведения, документи и възстановеното му ателие заедно с пресите, инструментите и материалите, с които е работил. В настоящата изложба са подредени 4 пана със снимков материал от къщата – музей на твореца и 8 табла с негови мисли за изкуството и за живота, извадка от личните му дневници (съхранявани днес в Държавна агенция „Архиви” – Пазарджик).

Цялата изложба представя малка част от едно неоценимо духовно наследство, оставено от далновиден творец за поколенията след него.

Автор: Екатерина Иванова, уредник в ХГ „Станислав Доспевски” Пазарджик

 

 

Атентаторите самоубийци се забелязват лесно. Най-вече защото са нервни. По дефиниция на всички им е за пръв път. Списък, съставен от израелското контраразузнаване, посочва дванайсет признака, които биха издали потенциалния терорист.

 

Ню Йорк. Два часът през нощта. Във вагона на метрото има петима пътници. И Джак Ричър. Четирима изглеждат напълно нормално. Петият обаче не – странно облечената жена с втренчен поглед очевидно е на ръба на отчаянието. В рамките на няколко секунди Ричър трябва да реши дали да действа, за да спаси хиляди невинни. А може би греши?

 

Намесата му ще предизвика поредица от стряскащи разкрития, водещи назад във времето към войната в Афганистан и неофициалното американско участие в нея, както и куп кървави сблъсъци по улиците на Манхатън. Животът на Ричър наистина е в опасност. Но кога ли това го е плашело?

 

Издателство: ОБСИДИАН                                    ISBN: 978-954-769-512-2

 

Превод: Владимир Германов                                            Цена: 20 лв.

 

Дата на издаване: 28.01.2020 г.                              Страници: 416

 

 

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“

За романа

Героят на Антон Баев Спас Господов се завръща след романите Белези от българин (2006) и Истинската история на Спас Господов (2017), но в други времена и други пространства. Времената и пространствата на световната карантина, но и времената и пространствата на въображаемите пътешествия, в които минало, сегашно и бъдеще разменят непрекъснато местата си с митовете, легендите и историите.

Романът Спас Господов в Страната на амазонките е алегория за границите на свободата, в които е затворен модерният човек от началото на ХХI век – особено в ситуацията на световна карантина.

Писан през пролетния локдаун в България заради COVID-19, романовият текст е кодиран като „записки под карантина“. Всяка негова глава побира едно денонощие от живота на самоизолиралия се съвременен човек (и във физически, и в метафизически план). А субстанцията „време“ се оказва „вирусът“, който заразява модерния homo sapiens. Живеенето в конкретно време, бягството от конкретното време, себеосъществяването извън границите на времето са основни теми на романа.

Именно времето, разпадащо се на митологично, легендарно, историческо, сегашно и бъдеще, придава онази оригинална флуидност на героя Спас Господов, за която пише проф. Светлозар Игов, разглеждайки романа.

Самият герой е в непрекъснат диалог със своето alter ego Magister Ludi, в който се разгръща една интелектуална рефлексия върху физическото, ограниченото в едно единствено време, съществуване и неговата относителност.

Този роман може да се чете и като реплика към предишните два – Белези от българин и Истинската история на Спас Господов, но ако в тях се мисли преди всичко върху българското и неговия разпад, то тук Антон Баев насочва погледа си към разпада на човешкото.

Текст, провокация към интелектуалните възможности на човечеството, но и иронично четиво за (не)възможността да изчезнем, да ни няма, да не сме нито били, нито бъдещи.

Критиката за Спас Господов

Героят Спас Господов е до голяма степен образ идея... призрачен герой, който се мести в различни исторически времена. Тази флуидност на образа се постига не само от неговите неочаквани митологично-исторически трансформации, но в по-голяма степен – от различното отношение на разказвача (да предположим, че е автобиографичен двойник на автора) към този герой. Виждаме Спас Господов ту гледан от долу нагоре, ту отдалеч, ту приближавайки се. Понякога той ни изглежда като някакъв интелектуален гуру, който говори истини от последна инстанция, друг път го виждаме фамилиарно приближен и иронично-пародийно снижен. Така че промяната му не е само от неговите сюжетни трансформации, но и от променящата се дистанция на разказвача към него.

Проф. Светлозар Игов

Авторът за романа

Написах този роман – втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден – от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците „самопишещ се роман“, не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които – във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало, откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. Впрочем продължавам да не знам как и защо се ражда един текст. Нито как и кога свършва. Опитал съм се да налучкам нещо, да опипам друго, да споделя трето, докато ребусът на времето, играта на часовника, продължава да ни върти из магическия си кръг. Надявам се написаното да е занимателно.

 

Откъс от „Спас Господов в Страната на амазонките“

Четиридесетият ден

На четиридесетия ден от доброволната ми самоизолация Magister Ludi бе изчезнал като своето alter ego, Спас Господов. Беше надраскал с калиграфския си почерк няколко реда върху розов лист, оставен на празната маса.

„Скъпи писарю – пишеше Magister Ludi, – ти изкара 40 дни в пост и писане. Повече от 40 дни не е редно да се тъгува, нито да се пости, камо ли да се пише. Все пак писането, mon cher, е по-добро от молитвата, към която несъмнено би се обърнал, ако не беше, хм, присъствието ми в теб самия, и разбира се, писмата на Спас Господов. Надявам се, че двамата сме те запазили жив. Но вече е време и сам да живееш! Ако можеш де, ха-ха…

Радвам се, че избра по-добрия начин за оцеляване. Писането е споделяне на съкровеното, докато молитвата е бягство от него поради… страх да се обърнем към себе си. Молитвата е насочена навън, писането – навътре. Надявам се да си стигнал до някакви дълбини, е, не до самото дъно, ха-ха, а дотам, откъдето все пак има изплуване обратно. Обратно в живота. Имай предвид, че прекомерният страх (това е най-вече страх за себе си, маскиран като страх за другите) ражда неискрени молитви и още по-фалшиво писане, тъй че в мигове на колебания, чети писмата на Спас Господов, а в мигове на увереност – пиши. Но преди всичко живей, понеже и най-големият герой, и най-окаяният страхливец не могат да кажат две думи на кръст, ако не са живели (камо ли да опишат живота си). Понеже думите (колкото и Спас да е човек на действието, а ти – на съзерцанието) идват от опита ни да живеем, а не от надеждите да се задържим още малко на повърхността. Ако ще продължаваш да пишеш и занапред (аз лично се отказвам да ти диктувам повече), трябва да живееш. Ако ще мреш – тогава се моли! Време е да избереш как да продължиш, mon soleil – като син на Слънцето или като син на Луната. Слънцето, скъпи писарю, свети със своя светлина и свети за себе си, но осветява всичко. Луната е отразената от него светлина. Та прочие – радостта ли ще избереш, или тъгата?

Твой, Magister Ludi“

Прочетох втори път писмото, сгънах листа и го поставих в чекмеджето при епистоларите на Спас Господов. Беше се образувала солидна купчина.

Отворих вратата. Не бях излизал 40 дни и входът към света бе обрасъл с паяжини.

На прага ме чакаше пощенски плик с марка от Евксинския понт, Страната на амазонките. Пощите отново работеха, но може би нямаше да имам нужда от тях. Поне известно време.

Седнах на самотната пейка под разцъфналата в зелено и розово магнолия и отворих последния епистолар на Спас Господов от Страната на амазонките.

Но и преди да го прочета, бях сигурен, че нямаше да се върне. Героите не се връщат. И трябва да се съобразим с техния избор, макар да не можем да живеем като тях.

Покрай оградата на парка грееха лилавите усмивки на зюмбюлите…

Издателска къща „Коала прес“ представя

„Спас Господов в Страната на амазонките“

(Записки под карантина)

роман

от Антон Баев

Обем: 140 стр.

Цена: 12 лв.

ISBN 978-619-7536-57-7

Oт 27 януари 2021 по веригите книжарници „Хеликон“ и „Сиела“, и онлайн магазините!

За онлайн доставки:

 https://www.koalapress.com/book/spas-gospodov-amazonkite

 https://www.book.store.bg/p297459/spas-gospodov-v-stranata-na-amazonkite-anton-baev.html

 https://ciela.com/spas-gospodov-v-stranata-na-amazonkite-zapiski-pod-karantina.html.

 

Понеделник, 25 Януари 2021 12:21

Проект i-Portunus: Покана за кандидатстване

 

Френският институт заедно със своите европейски партньори Гьоте-институт (Белгия) и Izolyatsia (Украйна) обявиха началото на второто издание на пилотния проект „i-Portunus“ за подкрепа на трансграничната мобилност на творци и професионалисти в сферата на културата в Европа. Прoeктът се съфинансира от програма „Творческа Европа“ на ЕС.

 

В периода декември 2020 г. – февруари 2021 г. ще бъдат отворени 3 покани за кандидатстване, насочени към творци и професионалисти в сферата на културата от областите „музика“, „книги (превод)“, „архитектура“ и „културно наследство“.

 

Поканата за кандидатстване е насочена към творци и професионалисти в сферата на културата, които искат да развиват международни съвместни проекти или развитието на чиито професионални проекти изисква придвижване извън границите на техните държави.

 

В основата на тази програма е срещата. Ето защо физическите придвижвания ще бъдат привилегировани, но ако ограниченията, свързани със здравната криза не ги позволяват, ще бъде обърнато внимание на алтернативни решения включително виртуална мобилност.

 

Този проект ще подкрепи около 200 задгранични пътувания на артисти и професионалисти с продължителност от 7 до 60 дни във всички страни част от програма „Творческа Европа“.

 

Начало на първа покана за кандидатстване: „музика“ и „литературен превод“

 

Тази първа покана за кандидатстване включва областите „музика“ (1-ва сесия с приоритет джаз, класическа и традиционна музика) и „литературен превод“.

 

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

 

МУЗИКА (1-ВА СЕСИЯ)

 

Тази покана се отправя към композитори, музиканти и певци, занимаващи се с класическа музика, джаз и традиционни музикални жанрове (индивидуално или в група до максимум 5 човека).

 

Основната цел на задграничното пътуване трябва да бъде международно сътрудничество: финализиране на композиция чрез международно сътрудничество между няколко изпълнители / композитори на музика.

 

Продължителност на трансграничната мобилност: между 7 и 60 дни.

 

ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕВОД

 

Тази покана се отправя към преводачи на художествена литература, на възраст от 18 години и повече, активни, във всички области на литературата, от всички нива на обучение и опит.

 

Основната цел на трансграничното пътуване е потапяне в специфична среда, в рамките на литературен превод, в идеалния случай в сътрудничество с автор.

 

Продължителност на трансграничната мобилност: от 7 до 60 дни.

 

КАЛЕНДАР

 

• Кандидатстване : до 28 февруари 2021 г.   

 

• Обявяване на резултатите : 2 април 2021 г.

 

• Периоди на трансгранични пътувания : от 2 юни до 30 ноември 2021 г.

 

Две други покани за кандидатстване в областите „архитектура“, „културно наследство“ и „музика“ (2-ра сесия) ще бъдат обявени в периода януари-март 2021 г.

 

Страница 660 от 2485

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…