Обемите и естествената светлина са най-големите предимства на изложбена зала „2019”

Сградата разполага с две експозиционни зали, малко кафене и конферентна зала

Със сигурност е нужен цял екип за грижата и менажирането на  сградата

Иво Дернев

Чисто новата галерия на Пловдив- изложбена зала „2019” на Гладстон ще отвори вратите си за публиката за първи път идния понеделник. Днес Под тепето посети мястото за култура, за да надникне зад витрините му и да проследи организацията за откриващата изложба  „Минимализмът в българската живопис 1944 – 2019“, което се движи от екипа на Градска художествена галерия. Сградата отвътре все още няма напълно готов вид, тъй като предстои основното почистване и реалното социализиране на пространствата, но може да се добие реална представа за вътрешната визия на галерията.

Още на пръв поглед се открояват най- големите й предимства- естествената светлина и обемите, каквито няма в нито една друга изложбена зала в града. Тези предимства обаче ще водят и до много сериозни режийни разходи.

Постройката разполага с две експозиционни помещения- едно голямо и едно по-малко. И двете имат стъклени покриви. Особено голямата зала има обеми, които позволяват организирането на всякакви изложби и събития. Осветлението върху вече подредените картини от откриващата изложба ще идва от телата под стъклените покриви. Там са монтирани и редица камери за видеонаблюдение. Технически залата също е обезпечена така, че да отговаря на съвременните изисквания за звук и експозиционни възможности. Адекватна е и системата за окачване. Натрапчиви за окото обаче са множеството климатични системи в експозиционните зали. Това обаче изглежда ще е работещ вариант тези сериозни вътрешни обеми да бъдат отоплявани през зимата и охлаждани през лятото.

Площите за изложби са основната част от новата сграда В й преддверието е ситуирано малко кафене , а на втория етаж ще функционира конферентна зала и административен офис. На подземното ниво са разположени тоалетните.

Залата ще хареса на едни, но вероятно няма да допадне на други. Чисто новата сграда за култура обаче вече е факт и започва живота си. Сигурно е едно- ще е нужен цял екип за грижата и менажирането на новата галерия. Сигурно е и друго- издръжката на сградата ще е истинско предизвикателство. Тя ще трябва да живее 365 дни в годината и да бумти от събития за всякакви публики, за да се самоиздържа.

Подреждат изложбата  „Минимализмът в българската живопис 1944 – 2019“

Капана.БГ влезе в новата галерия на Гладстон, за да представи на читателите си първи кадри от сградата отвътре (очаквайте подробности). Там в момента се довършва подреждането на откриващата залата за култура „2019” изложба- „Минимализмът в българската живопис 1944 – 2019“. Екипът на Градска художествена галерия усилено работи по приготовленията за началото на живота на изложбената зала. Галерията се открива в понеделник, 2 септември, от 18ч. с кураторския проект на художниците доц. Румен Жеков, преподавател по живопис в АМТИИ – Пловдив, и доц. д-р Красимир Русев, преподавател във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“.

Експозицията съдържа творби, които са сред най-добрите постижения в областта на минималистичната живопис от последните 75 години. Включени са 37 български автори от страната и чужбина (Германия, Бразилия и САЩ). Изложбата ще бъде открита от проф. д-р Свилен Стефанов.

„През 1934 година големият български изкуствовед Кирил Кръстев прави опит да формулира минимализма като философия и да създаде манифест на това течение в изкуството. Тази инициатива остава неразбрана за времето си  и както казва Петър Увалиев: ,,Това е изпуснат шанс да се намесим в процесите на световното изкуство“.  Този опит остава спорадичен и до  момента няма друг такъв за изследване на тази материя, както и не са организирани изложби и форуми по посочената тематика.“, обясняват идеята си кураторите.

Румен Жеков и Красимир Русев определят проявата като наследник на поредица изложби, сред които: ,,Живописта на 90-те“ (2001) с куратор Руен Руенов, „Неразказаната българска абстракция“   и ,,Спорът за реалността“  (2017) с куратори Петер Цанев и Станислав Памукчиев,  които си поставят сложната задача да покажат и в последствие да архивират тези процеси и тенденциите в българското изобразително изкуство.

Авторите на изложбения проект „Минимализмът в българската живопис 1944 – 2019“ работят върху теоретична разработка, която цели да систематизира процеса на развитие и спецификата на минималистичната живопис в България.

В изложбата са представени творби от фондовете на Софийска градска художествена галерия, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ – Добрич и частни колекции и ще може да се види до 29.09.2019г., а в този период са предвидени и лекции пред студентска аудитория на тема съвременно изкуство.

Проектът се реализира с подкрепата на Община Пловдив и съдействието на:

Градска худжествена галерия – Пловдив, Община Велико Търново, СБХ – София,     Представителство на СБХ – Велико Търново,  ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Регионална библиотека ,, П. Р. Славейков, гр.Велико Търново.

Участници в изложбата:

1.Атанас Парушев

2.Биляна Рубинова

3.Валери Чакалов

4.Веско Велев

5.Даниела Олег-Ляхова

6.Данил Йорданов

7.Деян Вълков

8.Димитър Грозданов

9.Димитър Чолаков

10.Емил Миразчиев

11.Иван Кънчев

12.Иво Бистрички

13.Илиан Лалев

14.Йордан Парушев

15.Кольо Карамфилов

16.Кольо Мишев

17.Красимир Добрев – Доктора

18.Красимир Русев

19.Любен Генов

20.Милко Павлов

21.Надежда Олег-Ляхова

22.Надя Генова

23.Николай Бузов

24.Николай Найденов

25.Петър Дочев

26.Петер Цанев

27.Румен Богданов

28.Румен Жеков

29.Сашо Стоицов

30.Свилен Блажев

31.Свилен Стефанов

32.Севдалина Кочевска

33.Симеон Стоилов

34.Станимир Генов

35.Станислав Памукчиев

36.Стоян Куцев

37.Стойко Даскалов

Предполага се, че под античната кула е гробницата на императорския наместник в провинция Тракия от края на 2-ри век и началото на 3 век

Освен статуя на върха си, гигантският монумент е имал и колонада

И строителите, и притежателите на тази надгробна могила, са свързани с управлението на Филипопол

Иманярският набег, нарушил конструкцията на кулата, е станал през 16 век

Иво Дернев

В гробницата под изумителната запазена 20- метрова антична кула в могилата Малтепе може да е положено тялото на императорския наместник в провинция Тракия от края на втори век и началото на 3 век след Христа. Това е едно от предположенията на археолозите, които работят на наистина сензационния обект. Сензационен, тъй като антична сграда с такава височина в Европа няма запазена. Тя е оцеляла благодарение на това, че кулата е заровена в насип. Насипът е полаган на ръце от хората, които са погребали знатната персона в гробницата и в градили мащабния монумент над нея.

„Като го разкрием всичко това в цялост и възстановим с намерения материал, ще стане една от археологическите атракции в Европа”, сигурен е директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Днес той показа на министър-председателя Бойко Борисов, на министрите на културата и финансите Боил Банов и Владислав Горанов, на областния управител Здравко Димитров и кмета Иван Тотев постигнатото от екипа му през този археологически сезон. А то наистина е впечатляващо. Специалистите на терен са стигнали почти до основите на кулата и сега започват да ги проучват в детайл.

„Все още не можем да стигнем до основата, тъй като извира вода. От кръпката, която виждате на мястото на първата иманярска дупка, тръгва тунел, който стига до основата. Иманярите са влезли вътре, издълбали са една стая 4 на 4 метра и един вид са обрушили конструкцията. Но за щастие нищо не са намерили. Още пет метра надолу пак са изкарали камъните от зида, но нищо не са намерили. В тунела намерихме монети на Сюлейман Първи, което значи, че иманярският набег е станал през 16 век. Вкарвали са магаре вътре, намерихме каишки от него. Тунелът е бил висок метър и осемдесет, за да може да минава животно.  Не случайно могилата се казва Малтепе. В превод от турски това значи иманярската могила”, обясни Костадин Кисьов на премиера Бойко Борисов.

Той уточни, че на юг от кулата няма нищо. Според изследванията на археолозите гробницата се намира на север. Ако се наложи обаче да махнат по-голяма част от насипа, трябва да е сигурно дали кулата ще издържи. Затова трябва да стигнат до основите и да разберат как са изградени.

„Досега сме намерили 40 мраморни блока. Като проучим останалата част от огилата съм сигурен, че ще излязат още. Желанието на всички е един ден това цялото нещо да го възстановим във вида, както е било. Оказа се, че освен статуята, която е била на върха и от която, за съжаление още нямаме нищо, намерихме преди няколко дни и капител от колона, която е била висока 3.80 метра. Което значи, че горе е имало и колонада. Това е бил някакъв огромен монумент.  Не знаем на този етап дали статуята на върха на кулата е била на този, който е погребан тук, или е на някакво божество”, разказа още Костадин Кисьов.

Допълни, че са намерени и елементи от войнишки обувки, което доказва, че на този гигантски за древността обект са работили не само поданици на императора, но и войници.

„Това не е гробна кула. Тя е направена, за да може да носи горе постамента, колонадата и статуята. Това, което е било на върха, е било с тежест над 50 тона. Тази кула изпълнява именно ролята на здрава и висока основа. Строителството е ставало паралелно с насипването на насипа. Изграждат два-три метра от кулата и насипват. После пак така и по този начин до горе. Те са използвали самия насип като скеле”, разкри още директорът на Археологическия музей.

Пред журналистите той доразказа, че резултатите от проучванията тази година са установили на практика реалната височина на кулата.

„В момента тази структура е 20 метра. Сега трябва да установим докъде в терена влизат нейните основи и какво представляват те. Това е много важно за нас, тъй като иманярските изкопи и разрушения от 16 век, са разрушили самата конструкция на кулата. Ние трябва да сме наясно дали тази кула е достатъчно стабилна и здрава, тъй като ако се наложи да махнем по-голяма част от насипа да няма опасност за нея. Нарушенията вътре ще се запълнят и възстановят, за да се укрепи конструкцията”, разясни Костадин Кисьов.

Находките от разкопките тази година също са впечатляващи в детайла си. Особено откритият капител от колона.

„Този сезон открихме 20 квадрови блокове, които са били горе на постамента на кулата. Всички тях ги намираме разпръснати в подножията на могилата. Другата супер интересна находка за нас е дорийският капител от колона, който също открихме в периферията на могилата. Наличието на такъв дорийски постамент е много важно, тъй като такъв вид постамент от всички балкански градове има единствено във Филипопол. Във Филипопол са четири и при нас има един засега. Това показва, че този, който е градил кулата, е бил от майсторите от Филипополската школа, изграждали сградите в древния град. И строителите, и притежателите на тази надгробна могила, са свързани с управлението на Филипопол. Не мога да предполагам кой е погребан тук, но за мен такова монументално съоръжение от 30 метра реална височина говори, че тук е бил погребан или император, който е управлявал в периода края на втори и началото на трети век след Христа, или е неговият наместник, който е управлявал провинция Тракия. Възможно е това да е тракийски аристократ, който е бил наместник на императора. Знаете, че дълго време се смяташе, че Античният театър е строен от Траян, а се оказа, че е строен от тракийски аристократ, сложен като наместник. Той е строил театъра и голяма част от сградите с негови средства. Това и допускам – тази надгробна могила да е на наместника на императора в провинция Тракия от 2-3 век след Христа. Под провинция Тракия разбирайте половината Европа и Балканския полуостров”, разясни Костадин Кисьов пред журналистите.

От гробницата засега нищо не се знае. Археолозите разполагат единствено с геофизиката на терена от измерванията там. Има наличие на огромна аномалия на кота нула. Това най-вероятно е някаква сграда, която продължава и под земята. Дали е гробница, ще се разбере, когато разкопките стигнат до там. Северната половина, където се намира гробното съоръжение, ще бъде проучвана следващата година. Тази година целта на археолозите е да проучат основата на кулата и периферията на могилата, за да намерят максимално части от постамента и ако имат този късмет, от статуята.

Средства археолозите имат предостатъчно. Костадин Кисьов смята даже, че половината от финансирането ще остане неизползвано. Припомняме, че за дейностите там общинския съвет в Пловдив гласува 290 хиляди лева.

„Това е уникален обект, без аналог в Европа. Стискаме палци да не са успели да докопат погребението. Ако е цялостно ще бъде приказно с тази уникална кула. Кисьов е страшен. Чуваме се с него непрекъснато, но не очаквах да видя това. Тук се работи със страшно темпо, но така и трябва. Смислено е, защото такъв обект трябва да се разкрива, да се социализира и показва. Това е гордост, история за цяла Европа без аналог. Във Франция е имало едно-две подобни съоръжения, но те са съборени през 5-6 век. Това са. Три в цяла Европа, от които единственото запазено е това”, каза министърът на културата Боил Банов.