Продължаваме с разходките си в пловдивските възрожденски къщи с още едно бижу, което е изключително въздействащо за посетителите

Къщата на Георгиади е една от най-магнетичните в Пловдив и тъй като често го твърдим, ще кажем няколко думи за нейната уникалност. Тя е построена върху останките на стари римски градежи, на наклонен терен и основите ѝ лягат върху естествената скала, което я прави устойчива. Това е единствената къща на Трихълмието, в чийто вътрешен двор има кладенец, който и днес е дълбок над 10 метра и има около 5-6 метра воден стълб. Намира се веднага след Хисар Капия. Сградата е един от най-значимите паметници на националното ни архитектурно наследство от епохата на Възраждането.

Построена е през 1848 г. от един от най-известните майстори строители на епохата – хаджи Георги Георгиев Хаджийски, роден в родопското село Косово, работил предимно в Цариград (Истанбул), вероятно в Одрин и в Пловдив. Негови творения тук са още и къщите на Аргир Коюмджиоглу, Иван Коюмджиоглу (Хаджидрагановата къща) и Андрей Георгиади.

Архитектурата ѝ е типична за пловдивските симетрични къщи. Тя е на три етажа, като на всеки от тях, около един елипсовиден салон са разположени по 4 стаи, които играят различна роля. Ако приземният, първият етаж, е предназначен за живота на семейството, то на втория етаж, който е най-красиво изографисан, се посрещат гостите. Помещенията на първия етаж са с дъсчени тавани и резбовани розети, а стените са изписани с орнаменти и цветя.

Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис. Има един голям салон с великолепен дървен таван и издигнато място като сцена за музикантите, които били викани при посрещане на гости. Всяка една стая е със собствен цвят и окраска, с дървени тавани, алафранги и вътрешни чешми, които се захранвали с резервоари.

Поради големия обем на сградата, най-горният етаж останал с недовършен интериор. Той е изграден в стила на епохата едва след проведени по-късно реставрационни дейности. Къщата е емблематична и с външния си вид, като над всичките около 30 прозореца има цветни стилизации.

Най-интересното във вътрешния двор на имота е стенописът, посветен на Старинен Пловдив и това е първият, изработен в стила "мокро фреско" от Димитър Киров. Къщата е дадена като зестра на една от дъщерите на Георги Кинденденоглу, която се омъжва за богатия гръцки търговец Димитър Георгиади.

Първата ѝ реставрация е направена през 1960 г. Следващото й обновяване е от началото на 70-те години, третото - в средата на 80-те и последната – в периода 2005-2007 година. Още през 1960 година в къща "Георгиади" е разположена музейната експозиция за възраждането на Пловдив, която по своя характер е национална, тъй като градът има водеща роля в този процес. В средата на 80-те години на 20 век авторът на художествения проект е подходил с тогавашните разбирания, че водеща в случая е музейната експозиция и прозорците са затворени с дървени капаци. След последната реставрация се взема решение да се отвори къщата, да се покажат нейните красоти.

Обемът на експозицията се намалява, като се акцентира на оригинални оръжия, вещи и свидетелства от историята, които разкриват повече за етническия модел на съвместно съжителство в Пловдив. Пространството пред нея е любимо място за снимки на туристите. Заедно с Етнографския музей, Хисар капия и църквата "Св. Св. Константин и Елена", къщата се превръща в естествен туристически център.

През летния сезон работи без почивен ден, а от ноември може да я посетите от понеделник до събота.

Източник: lostinplovdiv.com

Таня Грозданова

Отворената покана по програмата работи, активна е в одобрения законов срок – 30 ноември. Това каза в интервю по повод въпросите на творците, които заваляха след решението на  Общински съвет – Пловдив да препоръчва на Управителния съвет на ОФ „Пловдив 2019“ спиране на процедурата, Светлана Куюмдживеа, артистичен директор на фондацията.

Творци питат какво се случва с програма „Наследство“ на Пловдив 2019

Какво следва от тук нататък?

Отговорът всъщност е много прост. Поканата си работи. Тя не е спряна. Решението на Общински съвет е че препоръчва на Управителния съвет (УС). Ако бъде взето решение от УС – окей, но ако не е, то поканата е активна в одобрения законов срок – 30 ноември.

Приемаме документи, вече има получени. Обаждат ни се много хора, питат. На всеки, който се обажда казваме, че тя работи.  По-малко от 10 дена преди края на поканата, има твърде много организации, те са повече от 20, които вече си подготвят проектите и ще кандидатстват по настоящите условия.

Според нея такова решение, като препоръчаното от принципала би било изключително нецелесъобразно и некоректно спрямо хората които вече подготвят или са подали проектите си.   

Цялото интервю по темата може да видите в Под тепето.

През 2016 г. международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” събира на своята сцена за първи път двама знаменити български музиканти – цигуларя Светлин Русев и пианиста Евгени Божанов. До онзи момент преди три години двамата не се познават лично, но хранят взаимна симпатия и възхищение един към друг. Именно “Дни на музиката в Балабановата къща” е форумът, който лансира идеята за създаването на това ново “Звездно дуо” пред двамата именити музиканти, те приемат с готовност, а концертът им в Пловдив се радва на небивал успех, като се налага да се поставят допълнителни столове дори на самата сцена на все още функциониращата тогава Концертна зала.

На 24 ноември по повод своя 10-годишен юбилей МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” ще представи отново “Звездното дуо” Светлин Русев – Евгени Божанов на сцената на ДК “Борис Христов” от 19 ч. Програмата на концерта е подбрана брилянтно и включва както шедьоври на класиката от В.А.Моцарт и Л. Ван Бетовен, така и знаменитата соната от доайена на българската композиторска школа Панчо Владигеров.

МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация “Америка за България”, Фондация “Музикартисимо”.

Билети в системата на Ивентим и на място преди концерта.

Светлин Русев е роден през 1976 в Русе. Започва да свири на цигулка на петгодишна възраст в „НУИ Проф. Веселин Стоянов” под ръководството на своята майка. През 1991 постъпва във Висшата национална консерватория за музика в Париж, в класовете на Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан-Жак Канторов. През 1994 журитo на Консерваторията единодушно го награждава с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика. Носител е на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн и Маргарита Лонг-Жак Тибо. През 2001 е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. По време на изложбата „Midem” в Кан през 2000 е определен за „класическо откровение” на aсоциацията „Адами”, а през 2001 е избран за спонсорство от Корпоративната фондация на Natexis-Banques Populaires.

Свири редовно като солист с различни оркестри от ранга на Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио, Филхармонията на Сендай, Симфоничния оркестър на Индианаполис, Филхармонията Джордже Енеску – Букурещ, Оркестъра на Румънското национално радио, СО на БНР, Президентския оркестър – Анкара, Филхармонията на Йоханесбург и други оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа. Работи с диригенти от класата на Мюнг-Вун Чунг, Леон Флайшер, Йехуди Менухин, Юзо Тояма, Марек Яновски, Реймънд Лепърд, Джон Акселрод, Ари ван Бейк, Франсоа-Ксавие Рот, Жан-Жак Канторов, Денис Ръсел Дейвис, Лионел Бренге, Лео Хосейн, Емануел Кривин, Мико Франк. Свири на най-престижните концертни сцени по света: Болшой театър, Сънтори Хол, Sumida Triphony Center Hall, Център за изкуствата – Сеул, зала „Плейел”, ЮНЕСКО, Театър Шанз-Елизе, Театър Шатле, Citédela Musique, Театър Dela Ville, Halle aux Grains de Toulouse, Arsenal de Metz, Национална концертна зала „Бела Барток” – Будапеща, Alte Oper – Франкфурт, Palais des Beaux Arts в Брюксел и др.

Особено търсен партньор в камерната музика, Светлин Русев работи с имена като Мюнг-Вун Чунг, Жан-Марк Луизада, Филип Касар, Ерик льо Саж, Антоан Тамести, Владимир Менделсон, Ксавие Филипс, Пол Майер, Филип Бернолт. Член е на триото „Русев–Салк–Розанова” и на ансамбъл „Тангисимо”. След високо оценения запис с пианистката Елена Розанова на творби от Панчо Владигеров, Русев записва Concerto Funebre от К. Ам. Хартман с оркестъра на Оверн, под диригентството на Ари ван Бейк. През 2009, отново с Елена Розанова, записват за „Integral Classic” произведения от Е. Изаи, Ц. Франк и Камий Сен-Санс, a през 2010 с пианиста Фредерик д'Ориа Никола регистрират Сонатите № 3 от Едвард Григ и Николай Метнер за „Fondamenta”.

От 2005 Светлин Русев е концертмайстор на Филхармонията на Френското радио, а от 2007 до 2016 концертмайстор и на Филхармонията на Сеул. Професор е по цигулка в Националната висша консерватория в Париж. От есента на 2017 поема престижната позиция на концертмайстор на Оркестъра на Романска Швейцария в Женева, както и преподавателско място в едно от най-реномираните учебни заведения в Европа Haute École de Musique (HEM) – Женева.

Удостоен е с наградата „Музикант на годината” на БНР /2006/. Двукратен носител на приза „Кристална лира” на СБМТД /2006 и 2016/ и на награда „Русе“ за изкуство, култура, образование и наука. От 2017 е артистичен консултант на МФ „Мартенски музикални дни“ в родния си град.

Светлин Русев свири на цигулка „Страдивари” от 1710 г. Camposelice, предоставена му от Музикалната фондация „Nippon”.

[caption id="attachment_89853" align="aligncenter" width="533"] Evgeni Bozhanov
Cliburn 2009
© Stephen Eastwood/Lynx 2009[/caption]

Евгени Божанов - роден през 1984 в Русе, завършва обучението си в Есен и Дюселдорф при Б. Блох и Г. Ф. Шенк. За малко повече от десетилетие той влиза в ранг листата на победителите в  големите световни клавирни конкурси: първа награда на „Карл Бехщайн” в Есен, Германия (2006), първа награда на „Алесандро Казагранде” в Терни, Италия (2008), втора награда (при неприсъдена първа) на „Светослав Рихтер” в Москва (2008), втора награда на „Кралица Елизабет” в Брюксел, Белгия (2010), четвърта награда на „Фредерик Шопен” във Варшава (2010), финалист на конкурса „Ван Клайбърн” в САЩ (2009), където получава специалната награда за камерна музика.

През последните сезони Божанов свири с водещи европейски оркестри, сред които  Белгийския национален оркестър, Оркестър Филхармония, Кралската филхармония на Ливърпул, Камерния оркестър на Баварското радио, Оркестър Хайдн в Болцано, Оркестърът на RAI, Симфоничния оркестър на Малмьо, Оркестърът на ЦПИ Hyogo, Ensemble Wien, Атинския държавен оркестър, Оркестрите Хайдн в Болцано, Филхармония Артуро Тосканини и Оркестъра на Санта Чечилия в Рим.

Реализира серия от рецитали в рамките на Клавирния фестивал в Лил, Фестивала La Roque d’Anthéron, Летния фестивал в Бад Кисинген, Serate Musicali в Милано, Schubertiade във Вилабертран, Фландърския фестивал в Гент, Фестивала Бреша-Бергамо. Свири в зали като Musikverein, Сантори Хол, залата на Берлинска филхармония и др.

През 2017/18 се завръща в Роял Фестивал Хол в Лондон с Оркестър Филхармония с Ю. Валчуха. Осъществява концерти с Тонкюнстлер оркестър с Ю. Садо в Музикферайн и със Словашката филхармония в Братислава. Провежда и петото си турне в Япония, както и концерти в САЩ със Симфоничния оркестър на Хюстън. Изявява се също с рецитали в Европа, включително в Милано, Братислава и София.

През 2019 за втори пореден път участва във Фестивала на Марта Аргерих в Хамбург с две изпълнения - Клавирния квинтет от Шостакович и Соната за пиано и цигулка оп.30/3 от Бетовен с унгарския виртуоз Геза Хосу-Легоцки. Същото лято се представя с рецитал на Шопеновия Фестивал във Варшава, а през август 2019 излиза новият му солов диск с творби от Шуберт, Брамс и Щраус.

На днешния ден преди 99 години в едно малко италианско градче се ражда вълшебникът на фантазията Джани Родари. Неговите страсти през целия му живот са: писането, музиката и журналистиката. Книгите му са сред първите най-любими истории от детството на милиони хора по-света.

„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

„Има стара поговорка: от грешките ние се учим. Новата би могла да звучи така: от грешките ние се учим да фантазираме.“

„...запознавайки се с правилата на играта: "това е възможно, а това не е възможно" - това е началото на съзнанието на детето за границите на свободата му, определени от живота и обществото; Това е един от начините да се приобщи с колектива.“

„Всички играчки на света не струват колкото един приятел...“

"Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата земя."

„Техниката "фантастични хипотези" е изключително проста. Тя неизменно се изразява под формата на въпрос. Какво ще стане, ако?“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„Който е волен, той е и доволен.“

„За да познаете себе си, първо трябва да си представите себе си.“

 „В страната на лъжите истината е болест.“

„Геният винаги се нуждае от повече или по-малко глупав помощник, за да може да си вземе почивка, докато говори или слуша. В края на краищата, не е възможно през цялото време да се мисли само за твърде умни неща.“

„Лекарят без карета със сигурност е шарлатанин и измамник.“

„Искаше да се представя за хитър човек, искаше да скрие доброто си сърце. Кой знае, защо хората с добри сърца винаги се стараят да скрият това от другите?“

„Когато имате голяма скръб, вече не забелязвате малки неприятности.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война, Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.

През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.